Как Лондон се избави от лондонската мъгла и какво може София да научи от това
Мъглата е знак на Лондон паралелно до забележителностите му. Условията за появяването на естествена мъгла там са прелестни! Толкова, че витае и романтика към нея. Клод Моне да вземем за пример, в края на 19-и век, резервирал стая на последния етаж на хотел „ Савой “, с цел да нарисува серия красиви изгледи на Лондон, потопен в мъгла. Бил извънредно отчаян, че въздухът пред погледа му е кристално чист.
С напредването на индустриалната епоха лондончани дори се гордеели с промишлената си мъгла – Дикенс я описал като „ London Ivy ” и „ Pea Souper ”. Не единствено той, само че и Хенри Джеймс, Робърт Луи Стивънсън, Джоузеф Конрад и доста други я употребявали в творбите си, с което съдействали и за разнасянето на славата й по света. В последна сметка и през днешния ден първото, за което човек се оглежда в Лондон, е, ще вали ли и има ли мъгла.
Романтичният интервал обаче дефинитивно приключил през 1952 година и то на доста висока цена. Тогава, при започване на декември, зимата дефинитивно се била настанила в Лондон. И както постоянно била студена, мъглива, мрачна и сива, а хората от седмици, още със ставането заран, зареждали печките и камините в домовете, магазините, офисите и административните здания. Фабриките работели, комините пушели, а за лондончани стоицизмът е втора природа – търпеливо ходели на работа, на учебно заведение, пренебрегнали неудобствата и безусловно чакали да се появи вятър, който да отвее неприятното време.
На 5 декември над града се спуснала жълта лепкава пелена от „ мъгла “ на повърхност от около 19 километра, след което игнорирането на обстановката станало невероятно. Това, че на процедура нищо не се виждало в мъглата, била последната им грижа, тъй като самият въздух бил на привършване. За няколко часа мъглата се смесила с хиляди тонове сажди и пушек, създавани от дизеловите рейсове (току що заменили електрическите трамваи), печките, комините, фабриките. И това е моментът, когато мъглата (fog) се трансформирала в смог (smog) – т.е мъгла, премесена с дим (smoke).
С напредването на индустриалната епоха лондончани дори се гордеели с промишлената си мъгла – Дикенс я описал като „ London Ivy ” и „ Pea Souper ”. Не единствено той, само че и Хенри Джеймс, Робърт Луи Стивънсън, Джоузеф Конрад и доста други я употребявали в творбите си, с което съдействали и за разнасянето на славата й по света. В последна сметка и през днешния ден първото, за което човек се оглежда в Лондон, е, ще вали ли и има ли мъгла.
Романтичният интервал обаче дефинитивно приключил през 1952 година и то на доста висока цена. Тогава, при започване на декември, зимата дефинитивно се била настанила в Лондон. И както постоянно била студена, мъглива, мрачна и сива, а хората от седмици, още със ставането заран, зареждали печките и камините в домовете, магазините, офисите и административните здания. Фабриките работели, комините пушели, а за лондончани стоицизмът е втора природа – търпеливо ходели на работа, на учебно заведение, пренебрегнали неудобствата и безусловно чакали да се появи вятър, който да отвее неприятното време.
На 5 декември над града се спуснала жълта лепкава пелена от „ мъгла “ на повърхност от около 19 километра, след което игнорирането на обстановката станало невероятно. Това, че на процедура нищо не се виждало в мъглата, била последната им грижа, тъй като самият въздух бил на привършване. За няколко часа мъглата се смесила с хиляди тонове сажди и пушек, създавани от дизеловите рейсове (току що заменили електрическите трамваи), печките, комините, фабриките. И това е моментът, когато мъглата (fog) се трансформирала в смог (smog) – т.е мъгла, премесена с дим (smoke).
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ