Капитан пилигрим откри вътрешна хармония по пътя „Ел Камино“
Магията на най-стария европейски културен маршрут – пътят “Ел Камино ”, превзема от ден на ден българи. Още от Средновековието небогати и богати, здрави и недъгави поклонници търсят решение на проблем или вътрешен покой, вървейки из дебрите на Испания. Крайната цел е гробът на Св. Яков в Сантяго де Компостела – едно от трите основни места за поклонение в християнския свят паралелно с Божи гроб и Рим. След това мнозина не престават и до нос Финистера на Атлантика, считан в древността за края на света. Много са маршрутите, прокарани в предишното до заветната точка от европейски монарси. Който и да хванеш обаче, пътят те превзема и те води, споделя един от горещите последователи на “Ел Камино ” – шефът на “Морска администрация ”-Варна, кап. Валентин Енчев. През последните 2 година той е извървял две от трасетата до Сантяго де Компостела – по-късото португалско и класическото, което е цели 800 км и води началото си от дребното френско погранично селце Сен Жан Пиер дьо Пор. През Пиринеите и няколко испански области маркираната през 1980 година от духовник пътека води поклонниците до Сантяго.
За да си покорил “Ел Камино ”, би трябвало да си минал с велосипед или на кон най-малко 200 км или да вървиш пешком най-малко 100. Варненецът обаче прекосил самичък с раница на гърба целия типичен маршрут през юни 2016 година Идеята му хрумнала година по-рано след диалог с познати, които загатнали “Ел Камино ”. “Не бях се интересувал от този път, само че единствено за една нощ изчетох всичко в интернет за него и решението пристигна незабавно. За да го осъществявам, се наложи да очаквам месеци, само че всеки момент си струваше ”, споделя капитанът далечно корабоплаване. Още в първите километри той бил удивен от пленяващата хубост на Пиринеите в сезона, когато природата се преражда. Най-силно усещане му направил дребният град Памплона, прочут с уличните си кориди. “Този античен град, затворен в крепостни стени, като че ли съчетава всичко значимо от “Ел Камино ” – античност, хубост и чувство за безкрайност. През юли, когато е фамозната корида, е претъпкан, само че през другите месеци на годината човек умерено може да се наслаждения на очарованието му ”, споделя кап. Енчев. Запленен от първото си пътешестване, той го повторил и тази пролет, само че тръгнал от Португалия и в компанията на другари.
След двата си пилигримски тура капитанът е безапелационен, че “Ел Камино ” в действителност е вълшебен път. Твърди се, че той минава под Млечния път и отразява силата на звездите. Неслучайно името на основния град на област Галиция – Сантяго де Компостела, в действителност значи поле на звездата. “Вероятно е поради чувството, което чисто физически получаваш, че ходилата ти са свързани със земята, че си на пътека и тя те води – освен през красиви местности, само че и към себепознание и себеуважение ”, споделя пилигримът. За разлика от мнозина, които подхващат пътешествието, с цел да решат някакъв проблем, той поел пешком от любознание. “Бях чувал, че доста хора съумяват да вземат значими решения след такова пътешестване – да намерят нова работа, да сменят сътрудник, местоживеене. При мен външна смяна не настъпи, само че се случи друга, още по-важна. Постигнах вътрешната естетика, без която никой човек не е пълностоен ”, твърди капитанът. Вървейки дни наред по живописното трасе в главата му изплували мемоари от предишното. “Припомних си ясно даже незначителни случки, хора, с които съм бил, а през днешния ден ги няма, други, които са ми давали житейски уроци. И когато всичко това мина през съзнанието ми, оцених какъв брой хубави неща е имало в живота ми и че няма за какво да се окайвам. Обзе ме възприятие на признателност към другите, само че и към себе си. Това за мен е сентенцията на “Ел Камино ” – пътят, който те държи безсънен и те води до естетика с природата и със себе си ”, разказва духовната си трансформация кап. Енчев.
Той е безапелационен, че самотата през целия месец на първия му пешеходен преход по “Ел Камино ” не му е дотежала. “По пътя постоянно вървят доста хора, а вечер в хижите за поклонници, наречени алберге, можеш да общуваш с туристи от целия свят. Никой от тях не е лакомец или придирчив, просто тъй като няма по какъв начин да си подобен и да спиш месец и повече на нарове, да биеш километри на ден пешком и да се бориш с пришките. Винаги има с кого да си поговориш, само че в случай че желаеш уединение, никой не ти пречи ”, разказва кап. Енчев изискванията в самобитните Вавилонски кули по трасето на “Ел Камино ”.
Цените в албергетите са божествен даже за средностатистическия българин. Нощувката в общите спални, някои от които са някогашни казарми и побират до 130 души, излиза от 3 до 8 евро, а вечеря с три блюда, самун, вода и половин бутилка вино – от 5 до 10 евро. “Въпреки спартанската атмосфера храната е изобилна и доста вкусна – същинска паеля, доста риба, локални супи и десерти ”, споделя кап. Енчев. Но прецизира, че на ниска цена легло и храна в алберге получават единствено пилигримите. Освен мидата, окичена на раниците, за доказателство всеки от тях носи паспорт, публикуван от храма в изходната точка на маршрута. В него се поставя щемпел на всяка последваща спирка. На последната – в Сантяго се Компостела, против паспорта връчват пилигримски документ, а човек може да похапне в ресторант в центъра на града и да заплати 10 евро за меню, което действително коства 45 евро.
Свят, събран в палатка и чаша вино
“Поклонническият туризъм е мотор на стопанската система в много селища по трасето на “Ел Камино ”. И хората знаят по какъв начин да упражняват занаята – на всички места са доста общителни и дружелюбни към пилигримите. А и те постоянно си оказват помощ един на различен ”, споделя кап. Енчев. За образец дава една от преживелиците си, която ще помни, до момента в който е жив. След целодневен преход замръкнал в малко селце, в което всички 3 къщи за посетители били заети. Местните му предложили да спи на тревата в двора на църквата. Тя обаче била цялостна с буболечки. Докато варненецът се чудел по какъв начин ще прекара нощта, пристигнали двама немци колоездачи. Те имали палатка и приютили “колегата ”. Под брезента тримата се избавили от поройния дъжд, който се излял измежду нощ. “Така се случва, че непознати стават близки по пътя. С група французи, да вземем за пример, дни наред се срещахме и разминавахме по трасето. Почти на финала му има алберге на нашенка и испанец. Там открих, че предната вечер съм спал в едно помещение с женена за британец българка, само че и двамата не сме разбрали, че сме сънародници ”, разказва моменти от пътуването си кап. Енчев.
Едно от куриозните места по френския маршрут била чешма измежду лозовите масиви в област Роха, от която тече вино. “Първата реакция е огромно удивление, защото няма такса и можеш да си налееш, колкото искаш. Но и това е добре обмислен жест на положително отношение. Защото раницата тежи на гърба ти и в нея няма място за непотребни капризи. Затова се радваш на момента, пиеш една чаша и продължаваш ”, споделя кап. Енчев.
По време на дългия преход той стигнал до извода, че има доста общи неща сред делника на моряка и един пилигрим, тръгнал по “Ел Камино ”. Първото е, че свикваш да се изолираш от дразнителите към себе си, които и на кораба, и в общите туристически спални са доста и най-различни. Второто е да си еластичен, да се ориентираш бързо в разнообразни обстановки. Третото е да разчиташ за всичко на себе си. А четвъртото – да обичаш от отдалеченост. “В “Ел Камино ” има и добавка – научава те, че планирането не постоянно е най-хубавото решение и че материалните неща не са от първостепенна значимост ”, прибавя капитанът. Признава си, че не обича да хвърля движимости, само че по пътя му се е наложило. “Оптималното тегло на товара, който носиш, е 10% от личните ти килограми. Задължително би трябвало да сложиш спален чувал, вода, фотоапарат, документи и тоалетни такъми и по тази причина за облекла и други неща съвсем не остава място. Малкото багаж те кара да скъсаш в всякаква суетност и да схванеш, че и с два комплекта облекло можеш да си чист. Като стигнеш до края на пътя с няколко парцала на гърба си, си уверен, че нищо не ти липсва. Осъзнаването, че движимостите не са самоцел, също е урок, който води към вътрешен мир и носи благополучие ”, уверен е кап. Енчев.
Духовното извисяване му помогнало да преодолее и физическите болежки, които неизбежно тормозят всеки пилигрим, поел по “Ел Камино ”. “Най-трудно ми беше на петия и шестия ден, когато се появиха пришките по краката. След като се помирих с тях и мускулните тресчици от началото отминаха, започнах да ходя по-бързо. Рекордът ми е 37 км за един ден, а в последните часове просто нямах самообладание да дойде в Сантяго де Компостела. Но и в най-тежките моменти даже за момент не ми е минавало през мозъка, че идващият ден също ще е изнурителен ”, изяснява капитанът.
Той е разпален алпинист, само че твърди, че всеки може да извърви “Ел Камино ”. По пътя срещал и спортисти, и пенсионери, и хора с бастуни, даже в инвалидни колички. “Няма горна и долна възраст, килограми или обществено състояние. Някои стигат до края за месец, други – за два. Който е усетил, че би трябвало да извърви “Ел Камино ”, няма опрощение да се откаже. Маршрутът е надалеч по-лесен от нашите планини – оптималната надморска височина, на която се изкачваш, е 1600 метра, а пътят е чудесно маркиран. За разлика от предишното, когато поклонниците в действителност са търпели големи ограничения, в този момент във всяка хижа има парещ душ, храна, а някъде и еднократни завивки за 50 евроцента ”, не пести положителните мнения кап. Енчев. Според него “Ел Камино ” е доста известен освен измежду испанците, немците, англичаните и французите, само че и измежду австралийците, американците и японците. 10 века, откакто кралят на Астурия Алфонсо II минава “Ел Камино ” като първият пилигрим, годишно през днешния ден пътят преодоляват над 200 000 души. Сред тях обаче съвсем няма руснаци, малко са и жителите на някогашните соцстрани. У нас маршрутът стана съвременен от няколко години и даже към този момент има фейсбук група с над 1000 участници, разяснява кап. Енчев.
Следващото му поклонническо пътешестване ще е завръщане в Индия, където към този момент е бил четири пъти. “Хората там са доста пред нас в духовно отношение, тъй като са осъзнали, че логиката на всички религии е идентична ”, твърди капитанът. И дава за образец надписа, който е виждал пред разнообразни духовни светилища в Индия: “Храмове доста, Господ е един. ”
За да си покорил “Ел Камино ”, би трябвало да си минал с велосипед или на кон най-малко 200 км или да вървиш пешком най-малко 100. Варненецът обаче прекосил самичък с раница на гърба целия типичен маршрут през юни 2016 година Идеята му хрумнала година по-рано след диалог с познати, които загатнали “Ел Камино ”. “Не бях се интересувал от този път, само че единствено за една нощ изчетох всичко в интернет за него и решението пристигна незабавно. За да го осъществявам, се наложи да очаквам месеци, само че всеки момент си струваше ”, споделя капитанът далечно корабоплаване. Още в първите километри той бил удивен от пленяващата хубост на Пиринеите в сезона, когато природата се преражда. Най-силно усещане му направил дребният град Памплона, прочут с уличните си кориди. “Този античен град, затворен в крепостни стени, като че ли съчетава всичко значимо от “Ел Камино ” – античност, хубост и чувство за безкрайност. През юли, когато е фамозната корида, е претъпкан, само че през другите месеци на годината човек умерено може да се наслаждения на очарованието му ”, споделя кап. Енчев. Запленен от първото си пътешестване, той го повторил и тази пролет, само че тръгнал от Португалия и в компанията на другари.
След двата си пилигримски тура капитанът е безапелационен, че “Ел Камино ” в действителност е вълшебен път. Твърди се, че той минава под Млечния път и отразява силата на звездите. Неслучайно името на основния град на област Галиция – Сантяго де Компостела, в действителност значи поле на звездата. “Вероятно е поради чувството, което чисто физически получаваш, че ходилата ти са свързани със земята, че си на пътека и тя те води – освен през красиви местности, само че и към себепознание и себеуважение ”, споделя пилигримът. За разлика от мнозина, които подхващат пътешествието, с цел да решат някакъв проблем, той поел пешком от любознание. “Бях чувал, че доста хора съумяват да вземат значими решения след такова пътешестване – да намерят нова работа, да сменят сътрудник, местоживеене. При мен външна смяна не настъпи, само че се случи друга, още по-важна. Постигнах вътрешната естетика, без която никой човек не е пълностоен ”, твърди капитанът. Вървейки дни наред по живописното трасе в главата му изплували мемоари от предишното. “Припомних си ясно даже незначителни случки, хора, с които съм бил, а през днешния ден ги няма, други, които са ми давали житейски уроци. И когато всичко това мина през съзнанието ми, оцених какъв брой хубави неща е имало в живота ми и че няма за какво да се окайвам. Обзе ме възприятие на признателност към другите, само че и към себе си. Това за мен е сентенцията на “Ел Камино ” – пътят, който те държи безсънен и те води до естетика с природата и със себе си ”, разказва духовната си трансформация кап. Енчев.
Той е безапелационен, че самотата през целия месец на първия му пешеходен преход по “Ел Камино ” не му е дотежала. “По пътя постоянно вървят доста хора, а вечер в хижите за поклонници, наречени алберге, можеш да общуваш с туристи от целия свят. Никой от тях не е лакомец или придирчив, просто тъй като няма по какъв начин да си подобен и да спиш месец и повече на нарове, да биеш километри на ден пешком и да се бориш с пришките. Винаги има с кого да си поговориш, само че в случай че желаеш уединение, никой не ти пречи ”, разказва кап. Енчев изискванията в самобитните Вавилонски кули по трасето на “Ел Камино ”.
Цените в албергетите са божествен даже за средностатистическия българин. Нощувката в общите спални, някои от които са някогашни казарми и побират до 130 души, излиза от 3 до 8 евро, а вечеря с три блюда, самун, вода и половин бутилка вино – от 5 до 10 евро. “Въпреки спартанската атмосфера храната е изобилна и доста вкусна – същинска паеля, доста риба, локални супи и десерти ”, споделя кап. Енчев. Но прецизира, че на ниска цена легло и храна в алберге получават единствено пилигримите. Освен мидата, окичена на раниците, за доказателство всеки от тях носи паспорт, публикуван от храма в изходната точка на маршрута. В него се поставя щемпел на всяка последваща спирка. На последната – в Сантяго се Компостела, против паспорта връчват пилигримски документ, а човек може да похапне в ресторант в центъра на града и да заплати 10 евро за меню, което действително коства 45 евро.
Свят, събран в палатка и чаша вино
“Поклонническият туризъм е мотор на стопанската система в много селища по трасето на “Ел Камино ”. И хората знаят по какъв начин да упражняват занаята – на всички места са доста общителни и дружелюбни към пилигримите. А и те постоянно си оказват помощ един на различен ”, споделя кап. Енчев. За образец дава една от преживелиците си, която ще помни, до момента в който е жив. След целодневен преход замръкнал в малко селце, в което всички 3 къщи за посетители били заети. Местните му предложили да спи на тревата в двора на църквата. Тя обаче била цялостна с буболечки. Докато варненецът се чудел по какъв начин ще прекара нощта, пристигнали двама немци колоездачи. Те имали палатка и приютили “колегата ”. Под брезента тримата се избавили от поройния дъжд, който се излял измежду нощ. “Така се случва, че непознати стават близки по пътя. С група французи, да вземем за пример, дни наред се срещахме и разминавахме по трасето. Почти на финала му има алберге на нашенка и испанец. Там открих, че предната вечер съм спал в едно помещение с женена за британец българка, само че и двамата не сме разбрали, че сме сънародници ”, разказва моменти от пътуването си кап. Енчев.
Едно от куриозните места по френския маршрут била чешма измежду лозовите масиви в област Роха, от която тече вино. “Първата реакция е огромно удивление, защото няма такса и можеш да си налееш, колкото искаш. Но и това е добре обмислен жест на положително отношение. Защото раницата тежи на гърба ти и в нея няма място за непотребни капризи. Затова се радваш на момента, пиеш една чаша и продължаваш ”, споделя кап. Енчев.
По време на дългия преход той стигнал до извода, че има доста общи неща сред делника на моряка и един пилигрим, тръгнал по “Ел Камино ”. Първото е, че свикваш да се изолираш от дразнителите към себе си, които и на кораба, и в общите туристически спални са доста и най-различни. Второто е да си еластичен, да се ориентираш бързо в разнообразни обстановки. Третото е да разчиташ за всичко на себе си. А четвъртото – да обичаш от отдалеченост. “В “Ел Камино ” има и добавка – научава те, че планирането не постоянно е най-хубавото решение и че материалните неща не са от първостепенна значимост ”, прибавя капитанът. Признава си, че не обича да хвърля движимости, само че по пътя му се е наложило. “Оптималното тегло на товара, който носиш, е 10% от личните ти килограми. Задължително би трябвало да сложиш спален чувал, вода, фотоапарат, документи и тоалетни такъми и по тази причина за облекла и други неща съвсем не остава място. Малкото багаж те кара да скъсаш в всякаква суетност и да схванеш, че и с два комплекта облекло можеш да си чист. Като стигнеш до края на пътя с няколко парцала на гърба си, си уверен, че нищо не ти липсва. Осъзнаването, че движимостите не са самоцел, също е урок, който води към вътрешен мир и носи благополучие ”, уверен е кап. Енчев.
Духовното извисяване му помогнало да преодолее и физическите болежки, които неизбежно тормозят всеки пилигрим, поел по “Ел Камино ”. “Най-трудно ми беше на петия и шестия ден, когато се появиха пришките по краката. След като се помирих с тях и мускулните тресчици от началото отминаха, започнах да ходя по-бързо. Рекордът ми е 37 км за един ден, а в последните часове просто нямах самообладание да дойде в Сантяго де Компостела. Но и в най-тежките моменти даже за момент не ми е минавало през мозъка, че идващият ден също ще е изнурителен ”, изяснява капитанът.
Той е разпален алпинист, само че твърди, че всеки може да извърви “Ел Камино ”. По пътя срещал и спортисти, и пенсионери, и хора с бастуни, даже в инвалидни колички. “Няма горна и долна възраст, килограми или обществено състояние. Някои стигат до края за месец, други – за два. Който е усетил, че би трябвало да извърви “Ел Камино ”, няма опрощение да се откаже. Маршрутът е надалеч по-лесен от нашите планини – оптималната надморска височина, на която се изкачваш, е 1600 метра, а пътят е чудесно маркиран. За разлика от предишното, когато поклонниците в действителност са търпели големи ограничения, в този момент във всяка хижа има парещ душ, храна, а някъде и еднократни завивки за 50 евроцента ”, не пести положителните мнения кап. Енчев. Според него “Ел Камино ” е доста известен освен измежду испанците, немците, англичаните и французите, само че и измежду австралийците, американците и японците. 10 века, откакто кралят на Астурия Алфонсо II минава “Ел Камино ” като първият пилигрим, годишно през днешния ден пътят преодоляват над 200 000 души. Сред тях обаче съвсем няма руснаци, малко са и жителите на някогашните соцстрани. У нас маршрутът стана съвременен от няколко години и даже към този момент има фейсбук група с над 1000 участници, разяснява кап. Енчев.
Следващото му поклонническо пътешестване ще е завръщане в Индия, където към този момент е бил четири пъти. “Хората там са доста пред нас в духовно отношение, тъй като са осъзнали, че логиката на всички религии е идентична ”, твърди капитанът. И дава за образец надписа, който е виждал пред разнообразни духовни светилища в Индия: “Храмове доста, Господ е един. ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ