Пиесите се пишат, за да се играят
МАГДА БОРИСОВА е родена на 14 ноември 1978 година във Велико Търново. Магистър е по право със следдипломна подготовка " Криминология " от Софийския университет. Работи като юрист, ръководител на локалната Комисия за битка с противообществените прояви на малолетни и малолетни и 3 години е заместник-кмет на Община Златарица. От 2008 година е общински консултант в Община Елена. От 2011 до 2015 година е зам.-председател на Общинския съвет в Елена. Също по този начин е и правосъден заседател. Има издадени три сборника с детски пиеси и един с определени пиеси за възрастни. Десет нейни пиеси са получили театрална реализация, четири - на сцената на Варненския спектакъл. Носителка е на над 30 награди за творчеството си. В Ямболския спектакъл се състоя премиерата на нейната пиеса " За кого се подвига завесата " - пост. Бойко Илиев, вземат участие Елена Петрова, Димитър Димитров, Георги Ружичка, Милен Каракамушев.
- Госпожо Борисова, по какъв начин мина премиерата? Какво е възприятието да видите творбата си, пресъздадена на сцената?
- Пиесата е единствено мотив за театър, даже в " За кого се подвига завесата " има един монолог на Режисьора. Един театър е групов труд и постоянно е доста прелестно за създателя да го види, тъй като аз съм написала текста, само че всичко останало - постановка, сценография, игра, осветяване, озвучаване, го добавя. И най-после сте удовлетворени, само че освен от себе си, а от целия резултат. Всичко това дава смисъл, пиесите се пишат, с цел да се играят. Тези текстове оживяват, когато са на сцена.
- Бойко Илиев е приел за персонална идея и водеща креативна задача да основава драматургия и да показва български създатели.
- Бойко Илиев е рицар, който пази българската драматургия. Но това доста зависи и от шефовете на театри. В този случай да вземем за пример, директорката на Ямболския спектакъл Дияна Радева хареса текста и предложи да бъде подложен.
Преди години в ДУМА имахте изявление с Христо Бойчев, който доста умно беше споделил, че пиесите не са за еднократна приложимост. Познавам доста хора, които пишат луксозно, само че се отхвърлят от основаването на пиеси, тъй като не могат да пробият. Писането на пиеси не е за хора със слаби нерви.
Сцени от премиерния театър на Магда Борисова " За кого се подвига завесата " в Ямбол
- За първи път ли работите с ямболската натрупа?
- Да, за първи път. Дори за първи път пристигнах в Ямбол, до момента не съм имала мотив да го посетя. Но тази година, около детските си книги, обиколих невероятни места - стигнах до Козлодуй, Мизия, Оряхово, след това Якоруда - в другия завършек на България... На 16 октомври ми предстоят участия във фестивала " Магията напразно " в Сливен, по-късно съм канена по Южното Черноморие за срещи с хлапета в няколко читалища.
- Какви са усещанията Ви от актьорите?
- Много са надарени, а Димитър Димитров е за номинация за основна мъжка роля. Трупата много обикаля България, тъй че могат да ги гледат доста хора. Това, че са избрали да живеят и творят в този град, заслужава възторженостти.
- В пиесата става дума за връзки сред актьори...
- Пиесата е и за това, само че и за един младеж, който е доста комплициран и би трябвало да откри своята истина, своето предопределение в живота. В случая героят Стефан схваща, че призванието му е театърът, само че то може да бъде и нещо друго. Винаги е съществувал един подобен миг при младежите: когато някой учи нещо, тъй като родителите му са упорствали или тъй като е съвременно. Но дали това е неговата истина и ще го направи благополучен, също е доста значимо.
" За кого се подвига завесата " е пиесата, която ми е лишила най-вече време от началото до края. Преди доста години написах първата и втората сцена. Идеята се зароди, когато започнах да изучавам право, само че нямах инструментариума, уменията на един драматург, с цел да я довърша. И към 2016-2017г., съвсем 20 години по-късно, стана факт. Вече бях написала някои пиеси, имах и поставяни на сцена, издадени в сборници...
Аз съм дете на човек, работил в театъра, по тази причина актьорите, средата са ми близки, познати и можех да опиша техните прекарвания и безредици.
В спектакъла, който се играе в Ямбол, Бойко Илиев добави текст, и с неговите режисьорски умения той стана още по-плътен, по-наситен. И Елена Петрова, и всеки от актьорите съумя да го дообогати с това, което единствено човек " от кухнята " може да покаже или да пресъздаде на сцената.
Интересно е, че години по-късно това беше и личният ми избор в живота: откакто приключих право, имах кариера и триумфи на това занятие, в един миг, може би към 2015 година, зарязах нещата и взех решение, че желая да се занимавам единствено с писане, с това, което ми е по-ценно. Което не е толкоз чудно, тъй като доста хора, приключили право, се занимават с писане на текстове - Стоян Михайловски, Алеко Константинов, Ран Босилек, Е.Т.А. Хофман, Шарл Перо, Никос Казандзакис, Джон Гришам...
Словото е доста изкушаваща материя, и изкуството - също. Да, няма да ти донесат приходи, като да вземем за пример, правото или медицината. Но нищо друго не може да ти достави такова прочувствено душевно задоволство, че си разсмял една зала с хора или си я разплакал. На премиерата в Ямбол имаше и от двете.
- Какви други тематики Ви занимават като драматург и кои смятате, че през днешния ден вълнуват хората, че могат да провокират у тях размисъл?
- Някои шефове на театри търсят комедии, тъй като " хората желаят комедия ". На хората към този момент им е втръснало от евтини комедии, с игра на обстановки, и след известно време не си спомнят какво са гледали. Зрителите към този момент търсят смисъл. Темите в живота не са кой знае какъв брой доста, от древен времена са почти едни и същи. Но когато аз пиша, се стремя да е нещо от съвремието - и в книгите за децата, и в приказките, даже в романите диря тематики, които в този момент са значими за нас. А дали след 100 години пиесите ми ще се слагат, не ме вълнува.
- Детската публика е доста сензитивна, откровена. Как избирате сюжетите, създавате героите и обстановките, когато пишете за деца?
- С огромно почитание се отнасям към децата. През цялото време приказвам с тях като с равни, без непотребен инфантилизъм, може и с по-елементарни думи, само че те би трябвало да усетят, че не ги подценяваш нито за момент. Обясняваш им нещата, само че не размахваш пръст, не ги поучаваш. Особено с книгата ми " Живите облекла ", която предходната година в Гоце Делчев получи първо място в Шестия народен книжовен конкурс " Да върнем книгите в ръцете на децата ". С нея обиколих България и на срещите носех да им покажа копринени буби, хурка и други неща, за които става дума в книгата. След нея има още две. В " Как принцеса Магда избави своя палат " се споделя за телефонните измамници, от които цяла България пропищя. В началото на идната година следва да излезе четвъртата - " Отбор " Фламинго ", която преглежда една доста фина форма на принуждение в учебните заведения, когато едни деца не одобряват други поради модата в облеклото и нещата доста елементарно могат да ескалират в експанзия.
- Смятате ли, че посредством литературата и изкуството, показани по забавен метод, може да се влияе възпитателно?
- Казват, че децата не четат. Не мога да се съглася. Обикаляйки България, на всички места срещам доста дейни, заинтересувани от нова книга деца. Някои от тях в края на срещите споделят, че желаят да станат писатели, че стартират да пишат разказ или са написали книга с приказки и не престават.
Смятам, че би трябвало да се обмисли доста добре това, което се преподава в часовете по литература. А във връзка с " наложителната " литература за лятото - не е належащо да се изброяват съответни заглавия, дано се уточни избран брой книги и децата сами да изберат тези, които ще прочетат на драго сърце и които ще ги накарат да четат.
Важното е да се чете, без значение дали за история на футбола или за Формула 1. Момчетата повече харесват историята, някои деца в VI-VII клас са ме изумявали със своите задълбочени познания. От това, че децата ще изгубят интерес към четенето, след това ще страда цялото общество. Защото тези хора един ден стават разнообразни експерти или ръководещи..., или нарушители.
Когато работих в Община Златарица, част от моите публични отговорности бяха и като ръководител на Комисията за битка с противообществените прояви на малолетни и малолетни. А и като криминолог доста добре знам, че мъдрите държавници влагат доста повече пари в предварителната защита, в сравнение с след това в репресията. А предварителната защита е изкуство, спорт, работа с цялото общество. Може би би трябвало и електронните медии, и Съвет за електронни медии да погледнат малко по-сериозно на цялостното наличие по малките екрани. Да не приказваме за просташките клипове с принуждение в стрийминг платформите, които имат най-вече гледания. Не можем на всички места да наложим надзор, само че в случай че у дома всеки си свърши работата с детето, и всеки преподавател - с поверените му 20-30 възпитаници, ще имаме по-добро бъдеще.
Дияна РАДЕВА, шеф на държавна такса " Невена Коканова " - Ямбол:
Премиерата на пиесата в София е планувана за 18 ноември
Пиесата на Магда Борисова е отдадена на актьорската специалност, само че това е единствено насочна точка, от която тя потегля, с цел да направи прочувствен, само че доста тънък разбор на проблемите в общуването сред хората. Общуване, изхабено в годините, другарство сред млади и възрастни, само че изповядващи една и съща пристрастеност хора. Избрахме тази пиеса, тъй като и ние като екип желаеме да прекрачим до дъно една преграда в общуването - тази с публиката. Да кажем прочувствено и красиво всичко премълчано, тъй като и публиката, и хората в театъра изповядваме една и съща пристрастеност.
Предстоят ни гостувания с тази пиеса. Още на 15 октомври имаме покана от Шумен, ще играем на сцената на Младежкия дом. Планирана е премиера и за София на 18 ноември. Тази есен ни чакат в Троян, Първомай, Велинград. Вярвам, че ни предстоят доста пътувания.
Още никой не може да каже по кое време ще има средства, с цел да стартира ремонтът по постройката на Читалище " Съгласие 1862 ", където постоянно се е помещавал театърът. Затова и ние се стараем да се съобразяваме и да работим с оптималните благоприятни условия, които дава сцената в залата на Община Ямбол, макар огромната й претовареност. За наслада, сега в постройката тече ремонт, който включва слагането на климатици и замяна на остарялата дограма, тъй че се надяваме да посрещаме публиката в Ямбол при доста по-добри условия.
- Госпожо Борисова, по какъв начин мина премиерата? Какво е възприятието да видите творбата си, пресъздадена на сцената?
- Пиесата е единствено мотив за театър, даже в " За кого се подвига завесата " има един монолог на Режисьора. Един театър е групов труд и постоянно е доста прелестно за създателя да го види, тъй като аз съм написала текста, само че всичко останало - постановка, сценография, игра, осветяване, озвучаване, го добавя. И най-после сте удовлетворени, само че освен от себе си, а от целия резултат. Всичко това дава смисъл, пиесите се пишат, с цел да се играят. Тези текстове оживяват, когато са на сцена.
- Бойко Илиев е приел за персонална идея и водеща креативна задача да основава драматургия и да показва български създатели.
- Бойко Илиев е рицар, който пази българската драматургия. Но това доста зависи и от шефовете на театри. В този случай да вземем за пример, директорката на Ямболския спектакъл Дияна Радева хареса текста и предложи да бъде подложен.
Преди години в ДУМА имахте изявление с Христо Бойчев, който доста умно беше споделил, че пиесите не са за еднократна приложимост. Познавам доста хора, които пишат луксозно, само че се отхвърлят от основаването на пиеси, тъй като не могат да пробият. Писането на пиеси не е за хора със слаби нерви.
Сцени от премиерния театър на Магда Борисова " За кого се подвига завесата " в Ямбол
- За първи път ли работите с ямболската натрупа?
- Да, за първи път. Дори за първи път пристигнах в Ямбол, до момента не съм имала мотив да го посетя. Но тази година, около детските си книги, обиколих невероятни места - стигнах до Козлодуй, Мизия, Оряхово, след това Якоруда - в другия завършек на България... На 16 октомври ми предстоят участия във фестивала " Магията напразно " в Сливен, по-късно съм канена по Южното Черноморие за срещи с хлапета в няколко читалища.
- Какви са усещанията Ви от актьорите?
- Много са надарени, а Димитър Димитров е за номинация за основна мъжка роля. Трупата много обикаля България, тъй че могат да ги гледат доста хора. Това, че са избрали да живеят и творят в този град, заслужава възторженостти.
- В пиесата става дума за връзки сред актьори...
- Пиесата е и за това, само че и за един младеж, който е доста комплициран и би трябвало да откри своята истина, своето предопределение в живота. В случая героят Стефан схваща, че призванието му е театърът, само че то може да бъде и нещо друго. Винаги е съществувал един подобен миг при младежите: когато някой учи нещо, тъй като родителите му са упорствали или тъй като е съвременно. Но дали това е неговата истина и ще го направи благополучен, също е доста значимо.
" За кого се подвига завесата " е пиесата, която ми е лишила най-вече време от началото до края. Преди доста години написах първата и втората сцена. Идеята се зароди, когато започнах да изучавам право, само че нямах инструментариума, уменията на един драматург, с цел да я довърша. И към 2016-2017г., съвсем 20 години по-късно, стана факт. Вече бях написала някои пиеси, имах и поставяни на сцена, издадени в сборници...
Аз съм дете на човек, работил в театъра, по тази причина актьорите, средата са ми близки, познати и можех да опиша техните прекарвания и безредици.
В спектакъла, който се играе в Ямбол, Бойко Илиев добави текст, и с неговите режисьорски умения той стана още по-плътен, по-наситен. И Елена Петрова, и всеки от актьорите съумя да го дообогати с това, което единствено човек " от кухнята " може да покаже или да пресъздаде на сцената.
Интересно е, че години по-късно това беше и личният ми избор в живота: откакто приключих право, имах кариера и триумфи на това занятие, в един миг, може би към 2015 година, зарязах нещата и взех решение, че желая да се занимавам единствено с писане, с това, което ми е по-ценно. Което не е толкоз чудно, тъй като доста хора, приключили право, се занимават с писане на текстове - Стоян Михайловски, Алеко Константинов, Ран Босилек, Е.Т.А. Хофман, Шарл Перо, Никос Казандзакис, Джон Гришам...
Словото е доста изкушаваща материя, и изкуството - също. Да, няма да ти донесат приходи, като да вземем за пример, правото или медицината. Но нищо друго не може да ти достави такова прочувствено душевно задоволство, че си разсмял една зала с хора или си я разплакал. На премиерата в Ямбол имаше и от двете.
- Какви други тематики Ви занимават като драматург и кои смятате, че през днешния ден вълнуват хората, че могат да провокират у тях размисъл?
- Някои шефове на театри търсят комедии, тъй като " хората желаят комедия ". На хората към този момент им е втръснало от евтини комедии, с игра на обстановки, и след известно време не си спомнят какво са гледали. Зрителите към този момент търсят смисъл. Темите в живота не са кой знае какъв брой доста, от древен времена са почти едни и същи. Но когато аз пиша, се стремя да е нещо от съвремието - и в книгите за децата, и в приказките, даже в романите диря тематики, които в този момент са значими за нас. А дали след 100 години пиесите ми ще се слагат, не ме вълнува.
- Детската публика е доста сензитивна, откровена. Как избирате сюжетите, създавате героите и обстановките, когато пишете за деца?
- С огромно почитание се отнасям към децата. През цялото време приказвам с тях като с равни, без непотребен инфантилизъм, може и с по-елементарни думи, само че те би трябвало да усетят, че не ги подценяваш нито за момент. Обясняваш им нещата, само че не размахваш пръст, не ги поучаваш. Особено с книгата ми " Живите облекла ", която предходната година в Гоце Делчев получи първо място в Шестия народен книжовен конкурс " Да върнем книгите в ръцете на децата ". С нея обиколих България и на срещите носех да им покажа копринени буби, хурка и други неща, за които става дума в книгата. След нея има още две. В " Как принцеса Магда избави своя палат " се споделя за телефонните измамници, от които цяла България пропищя. В началото на идната година следва да излезе четвъртата - " Отбор " Фламинго ", която преглежда една доста фина форма на принуждение в учебните заведения, когато едни деца не одобряват други поради модата в облеклото и нещата доста елементарно могат да ескалират в експанзия.
- Смятате ли, че посредством литературата и изкуството, показани по забавен метод, може да се влияе възпитателно?
- Казват, че децата не четат. Не мога да се съглася. Обикаляйки България, на всички места срещам доста дейни, заинтересувани от нова книга деца. Някои от тях в края на срещите споделят, че желаят да станат писатели, че стартират да пишат разказ или са написали книга с приказки и не престават.
Смятам, че би трябвало да се обмисли доста добре това, което се преподава в часовете по литература. А във връзка с " наложителната " литература за лятото - не е належащо да се изброяват съответни заглавия, дано се уточни избран брой книги и децата сами да изберат тези, които ще прочетат на драго сърце и които ще ги накарат да четат.
Важното е да се чете, без значение дали за история на футбола или за Формула 1. Момчетата повече харесват историята, някои деца в VI-VII клас са ме изумявали със своите задълбочени познания. От това, че децата ще изгубят интерес към четенето, след това ще страда цялото общество. Защото тези хора един ден стават разнообразни експерти или ръководещи..., или нарушители.
Когато работих в Община Златарица, част от моите публични отговорности бяха и като ръководител на Комисията за битка с противообществените прояви на малолетни и малолетни. А и като криминолог доста добре знам, че мъдрите държавници влагат доста повече пари в предварителната защита, в сравнение с след това в репресията. А предварителната защита е изкуство, спорт, работа с цялото общество. Може би би трябвало и електронните медии, и Съвет за електронни медии да погледнат малко по-сериозно на цялостното наличие по малките екрани. Да не приказваме за просташките клипове с принуждение в стрийминг платформите, които имат най-вече гледания. Не можем на всички места да наложим надзор, само че в случай че у дома всеки си свърши работата с детето, и всеки преподавател - с поверените му 20-30 възпитаници, ще имаме по-добро бъдеще.
Дияна РАДЕВА, шеф на държавна такса " Невена Коканова " - Ямбол:
Премиерата на пиесата в София е планувана за 18 ноември
Пиесата на Магда Борисова е отдадена на актьорската специалност, само че това е единствено насочна точка, от която тя потегля, с цел да направи прочувствен, само че доста тънък разбор на проблемите в общуването сред хората. Общуване, изхабено в годините, другарство сред млади и възрастни, само че изповядващи една и съща пристрастеност хора. Избрахме тази пиеса, тъй като и ние като екип желаеме да прекрачим до дъно една преграда в общуването - тази с публиката. Да кажем прочувствено и красиво всичко премълчано, тъй като и публиката, и хората в театъра изповядваме една и съща пристрастеност.
Предстоят ни гостувания с тази пиеса. Още на 15 октомври имаме покана от Шумен, ще играем на сцената на Младежкия дом. Планирана е премиера и за София на 18 ноември. Тази есен ни чакат в Троян, Първомай, Велинград. Вярвам, че ни предстоят доста пътувания.
Още никой не може да каже по кое време ще има средства, с цел да стартира ремонтът по постройката на Читалище " Съгласие 1862 ", където постоянно се е помещавал театърът. Затова и ние се стараем да се съобразяваме и да работим с оптималните благоприятни условия, които дава сцената в залата на Община Ямбол, макар огромната й претовареност. За наслада, сега в постройката тече ремонт, който включва слагането на климатици и замяна на остарялата дограма, тъй че се надяваме да посрещаме публиката в Ямбол при доста по-добри условия.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ