Магазините за хранителни стоки са пълни с внос. Този факт

Магазините за хранителни артикули са цялостни с импорт. Този факт от години ядосва българските земеделци и животновъди. Дори скара агроминистър Десислава Танева с комерсиалните вериги - толерирали чуждоземните артикули, вместо да ухажват родното произвеждане. Това е обичана тематика и на политици от Българска социалистическа партия и от патриотичните партии. Някой се възмущаваше, че по сергиите ни имало домати чак от Йордания, моркови от Турция и картофи от Франция.

Но истината е, че импортът просто е належащ -  родното произвеждане не може да ни нахрани, не е задоволително. Да, България е огромен експортьор на пшеница. И реколтите от царевица, слънчоглед и боб са изобилни и изцяло могат да покрият локалното ползване. Въпреки че тазгодишната се обрисува доста слаба. В Добруджа върлува суша.

Но при доста други храни родното би трябвало да бъде допълнено с импорт. Става дума за храни, които са съществени и типични за земята ни и за трапезата ни - домати и краставици, картофи и лук, ябълки и праскови, леща, свинско и птиче месо, мляко. Не е за поверие, само че е реалност.  Всички обичаме циганска баница - филии самун, натопени в олио със сол и червен пипер, само че също така желаеме постоянно да имаме на масата шопска салата, пържоли, печено пиле, леща яхния, нали?   

" В Европа някак свикнахме, че каквото и да ни се прииска за ядене, е единствено на една ръка разстояние в супермаркета,  освен това когато и да е на годината. Но утрешният ден може би крие изненади, предизвестява разбор на " Интелиагро " - български проучвателен център, който работи по проблемите на селското стопанство.  Ето каква картина обрисува анализът:

В разгара на рецесията с разпространяването на Covid-19 по света все по-актуален става въпросът доколко локалното произвеждане е задоволително, с цел да задоволи вътрешното ползване. Подобни полемики се водят в доста страни по света. Само преди седмица в Обединеното кралство трима професори – Ерик Милстоун, Тим Ланг и Тери Марсдън, предизвестиха Борис Джонсън, че е належащо

 

да бъдат въведени хранителни дажби за популацията,

 

с цел да се предотврати недостигът на пресни плодове и зеленчуци. Подобна мярка, несъмнено, наподобява последна. Това обаче не значи, че държавните управления по света не би трябвало да извърнат по-сериозно внимание на действителната заплаха, която затрудненото напредване на артикули и блокирането на милиони хора по домовете им основава.

Вземаме мотив от това, с цел да забележим къде стои България по удовлетвореност на вътрешното ползване от храни. Самозадоволеността се дефинира, като се пресметна процентното съответствие сред вътрешното произвеждане и вътрешното произвеждане + вноса – износа.

Общата картина за страната наподобява добре.

 

България задоволява на 170% калорийните потребности

 

на популацията към 2010 година по данни на FAO. Може да се допусне, че този % е много по-висок към 2019 година поради по-високото с над 1/3 произвеждане на зърнени и маслодайни култури при съвсем непроменяемо произвеждане на месо за интервала и намаляващо население.  

Това е добре, в случай че приемем, че диетата ни се състои главно от пържени филийки и напълно малко бекон (образно казано). Ако слезем на равнище обособени хранителни артикули, излиза наяве, че с цел да поддържаме уравновесена диета, външната търговия на страната би трябвало да върви гладко.

Ето какво демонстрира разбивката по 15 храни, които сформират директно или в модифициран тип доста основна част от дребната потребителска кошница:


Източник: калкулации на " Интелиагро " на база данни на ITC и МЗХГ * Включва и търговията със изсъхнало мляко на прахуляк, което е приравнено в млечен еквивалент
От главните първични материали българското произвеждане е повече от задоволително да задоволи вътрешното ползване при пшеница, царевица и слънчоглед. Положителен е салдото при фасула и яйцата. При останалите 10 артикули страната зависи от импорт в друга степен.

 

Особено едва е вътрешното произвеждане на месен протеин

 

– свинско и птиче месо, които съставляват 64% от употребяваното месо от семействата в България.

Ако международните търговски потоци не бъдат прекратени и доставките са навременни, няма да има никакъв проблем. Но има няколко основни риска:
Вносът да се забави. Опашките по границите са единствено едната страна на въпроса. По-същественият проблем е, че водачите, които се прибират от чужбина, се слагат под карантина постоянно без да има кой да ги замести. Това значи освен забавени доставки на храни, само че и на основни за земеделското произвеждане препарати, семена и прочие Резултатът от последното ще бъде, че производството вътре в страната също ще бъде застрашено; Поставянето на милиони хора в Европа под карантина ще забави работата по полето, а неналичието на сезонни служащи в огромни страни-износители на пресни зеленчуци към този момент се регистрира като сериозна опасност пред международната търговия;
Това са единствено част от проблемите, които се обрисуват. Те не са за занемаряване. Например главен снабдител на свинско месо у нас е Испания с над 42% от вноса. Българските производители с години напред няма да могат да покрият възможен недостиг, изключително предвид на понижаване поголовието в страната поради АЧС.

Може би е време държавното управление да обърне по-специално внимание на тези въпроси. В противоположен случай в действителност ще ни стане мъчно да излизаме от у дома, само че не поради възбраните, а поради диетата с пържени филийки.