Емил Табаков представя Осмата симфония на Брукнер със Софийската филхармония
Маестро Емил Табаков застава на 21 ноември пред Софийската филхармония, с цел да показа едно от най-грандиозните творби в музикалната история - Симфония 8 на Антон Брукнер. Маестро Табаков нееднократно е показал афинитет и дълбочинен прочит на творбите от австрийската школа, към която принадлежи и Брукнер. Неговите тълкования обичайно оставят публиката въодушевена, показва Кремена Николова-Флор, реклама и връзки с медиите на Софийската филхармония.
Австрийският композитор е измежду ярките представители на Романтизма, станал известен през XX век с помощта на Караян. Осмата му симфония е измежду безспорните шедьоври в класическата музика - успех на вярата и благодарността към живота. Брукнер приключва работата по нея през август 1887 година И бърза да я показа на диригента Х. Леви - негов другар и наставник. След като се среща с партитурите, Леви споделя, че симфонията е неосъществима и предлага на Брукнер да я понижи доста. Брукнер претърпял доста мъчително рецензията от на своя " татко в изкуството ", само че през 1889-1890 година се връща към симфонията, като я редуцира ненапълно и редактира първата част.
Премиерата е на 18 декември 1892 година във Виенската филхармония под управлението на Х. Рихтер. Тя е толкоз сполучлива, че почитателите на композитора я афишират за " короната на музиката от XIX век ". Съвременниците назовават Осмата симфония " Апокалиптична ". Пианистът и музикален критик Й. Шалк написа, че тя показва битката за просвета и най-висшите идеали на човечеството. Пак съгласно критиците Осмата симфония е грандиозна сантиментална идея, учредена на типичния спор за романтиците сред, от една страна - бруталната мощ и спокойствието на безконечната хубост на Вселената, и от друга - самотния човек, загубен в нея.
Австрийският композитор е измежду ярките представители на Романтизма, станал известен през XX век с помощта на Караян. Осмата му симфония е измежду безспорните шедьоври в класическата музика - успех на вярата и благодарността към живота. Брукнер приключва работата по нея през август 1887 година И бърза да я показа на диригента Х. Леви - негов другар и наставник. След като се среща с партитурите, Леви споделя, че симфонията е неосъществима и предлага на Брукнер да я понижи доста. Брукнер претърпял доста мъчително рецензията от на своя " татко в изкуството ", само че през 1889-1890 година се връща към симфонията, като я редуцира ненапълно и редактира първата част.
Премиерата е на 18 декември 1892 година във Виенската филхармония под управлението на Х. Рихтер. Тя е толкоз сполучлива, че почитателите на композитора я афишират за " короната на музиката от XIX век ". Съвременниците назовават Осмата симфония " Апокалиптична ". Пианистът и музикален критик Й. Шалк написа, че тя показва битката за просвета и най-висшите идеали на човечеството. Пак съгласно критиците Осмата симфония е грандиозна сантиментална идея, учредена на типичния спор за романтиците сред, от една страна - бруталната мощ и спокойствието на безконечната хубост на Вселената, и от друга - самотния човек, загубен в нея.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




