Мъдростта на времето, назаем от Мактуб на Паулу КОЕЛЮ Мактуб

Мъдростта на времето, назаем от „ Мактуб ” на Паулу КОЕЛЮ

„ Мактуб ” значи „ Написано е “. Арабите се тормозят, че „ написано е “ не е напълно верен превод, тъй като въпреки че всичко към този момент е фактически написано, Бог е съчувствен, и написа това просто с цел да ни помогне.

Учителят споделил: „ Използвай всяко благословение, което Бог ти е дал през днешния ден. Благословението не може да бъде защитавано. Няма такава банка, където да сложим на депозит получените благословения, с цел да ги използваме, когато сметнем за належащо. Ако не ги използваш, неотложно ги губиш. Когато идва в живота ни, Бог знае, че ние сме креативен персони. На единия ден той ни дава глина, с цел да моделираме, на другия – четка и платно, или химикалка. Но ние в никакъв случай не можем да използваме глината върху нашето платно, или писалката в скулптурата. Всеки ден си има своето знамение. Приемайте благословенията, работете и създавайте своите незначителни творби на изкуството още в този момент. Утре вие ще получите други “.

Учителят споделил: „ Много хора се опасяват от щастието. За тях да живееш пълностоен живот, значи да промениш голям брой от своите привички и да загубиш възприятието си за характерност. Ние неведнъж се възмущаваме от положителните каузи, които се стоварват върху нас. Ние не ги одобряваме, защото това би ни заставило да се усещаме длъжници на Бога. Ние си мислим: „ По-добре да не пием от чашата на щастието, тъй като когато се изпразни, ще страдаме съществено ”. От боязън да не се смалим, ние не растем. От боязън да не заплачем, ние не се смеем “.

Една заран Буда седял измежду учениците си, когато към него се доближил един човек. „ Съществува ли Бог? “ – попитал той. „ Да, Бог съществува “ – отговорил Буда. След закуска се появил различен човек. „ Съществува ли Бог? “ – попитал той. – „ Не, Бог не съществува. “ – отговорил Буда. В края на деня трети човек задал на Буда същия въпрос, и отговорът на Буда бил следният: „ Ти си задължен да решиш самичък за себе си “. „ Учителю, само че това е парадокс “ – казал един от учениците. – „ Как Ти можеш да дадеш три разнообразни отговора на еднакъв въпрос? “ „ Защото те бяха разнообразни хора – отговорил Просветеният. – И всеки човек стига до Бога по собствен личен метод: някой – с убеденост, различен – с отричане, а трети – със подозрение “.

Ние сме заети напълно с взимане на ограничения, осъществяване на действия, решение на проблеми, предопределени за други. Ние постоянно се опитваме нещо да планираме, друго да решаваме, трето да откриваме. В това няма нищо погрешно – в края на краищата, точно по този начин ние строим и променяме света. Но Възхищението също е част от този живот. За да стопираме понякога, да избягаме от себе си и да застанем в безмълвие пред Вселената. За да застанем с душа и тяло на колене. Без да пожелаваме нищо, без да мислим за нищо, даже без да благодарим за нещо. Просто, с цел да получим топлината на любовта, която ни заобикаля. В такива моменти могат да се появят непредвидени сълзи – нито щастливи, нито скръбни. Не се учудвайте на това. Това е подарък. Сълзите пречистват душата ви.

Учителят споделил: „ Ако би трябвало да заплачеш, плачи като дете. Още когато си бил дете, едно от първите неща, които си научил в живота, това е плачът, защото плачът е част от живота. Никога не забравяй, че ти си свободен и не е позорно да показваш своите страсти. Вик, мощно стенание – те са толкоз шумни, колкото ти искаш да бъдат. Понеже по този начин плачат децата, а те знаят най-бързия метод да успокоят сърцата си. Ти в миналото обръщал ли си внимание по какъв начин децата стопират да плачат? Те стопират, тъй като нещо ги отвлича. Нещо ги зове към идващото премеждие. Децата стопират да плачат доста бързо. И с теб ще е по този начин. Но единствено, в случай че съумееш да заплачеш по същия метод както го вършат децата “.

Учителят споделил: „ Ние би трябвало да се грижим за своето тяло. Това е храм на Светия Дух и той заслужава нашето почитание и обич. Ние сме длъжни да се борим за нашите фантазии и да бъдем упорити до дъно. Но ние не би трябвало да забравяме, че животът се състои от дребни удоволствия. Те са сложени там, с цел да ни спомагат, да ни оказват помощ в нашето търсене и да ни дават моменти за отмора от нашата всекидневна битка. Да бъдеш благополучен – това не е грях. В това няма нищо погрешно – от време на време да разчупваш избраните правила по отношение на диетата, съня и щастието. Не критикувай самия себе си, в случай че в редки случаи губиш времето си за дреболии. Това са дребните удоволствия, които ни подтикват. “

Учителят споделил: „ Ако ти пътешестваш по пътя към своята фантазия, бъди подготвен за това. Не оставяй отворена врата, която може да послужи за прелъщение, да вземем за пример: „ Това не е тъкмо това, което аз желаех ”. В това се намират семената на провалянето. Извърви своя път. Дори в случай че твоите стъпки са неопределени, даже в случай че знаеш, че би могъл да направиш това по-добре. Ако ти приемаш своите благоприятни условия в сегашното, няма подозрение, че ще ги подобриш в бъдеще. Но в случай че ти отричаш, че имаш ограничавания, ти в никакъв случай няма да се освободиш от тях. Стой самоуверено в своя път и не се опасявай от рецензията на другите. И което е по-важно от всичко, не позволявай на самокритиката да те сковава. Бог ще бъде с теб в твоите безсънни нощи и ще изтрие сълзите ти с любовта си. Бог е с храбрите “.

В търсене на нашите стремежи и идеали, ние влизаме в света. Често вършим недостъпно това, което е в рамките на нашите благоприятни условия. Когато бъркаме, ние усещаме, че сме изхабили своето време, търсейки на разстояние една педя. Ние упрекваме себе си за грешките, за безполезността на нашето търсене и за проблемите, с които сме привикнали. Учителят споделил: „ Макар че съкровището може да е закопано под твоята къща, ти ще го намериш, единствено в случай че започнеш да го търсиш. Ако Петър не бе изпитал болката на отказването, той не би бил определен за глава на Църквата. Ако блудният наследник не е пропилял всичко, неговото смирение не би било празник за татко му. В живота ни има избрани движимости, на които стои щемпел, казващ: „ Ти ще оцениш моето значение единствено откакто ме загубиш и върнеш назад. Не е хубаво да се опитваш да съкратиш пътя ”.

В бара на едно далечно село в Испания, близо до град Олит, има знак, подложен там от притежателя на бара. „ Щом открих всички отговори, всички въпроси се трансформираха “. Учителят споделил: „ Ние постоянно се тревожим от намирането на отговорите. Чувстваме, че отговорите са значими, с цел да разберем смисъла на живота. Много е значимо да живеем пълноценно и да позволим на времето да ни открие тайните на нашето битие. Ако сме прекомерно заинтригувани от това да придадем смисъл на живота си, това пречи на природата да работи и ние няма да сме в положение да прочетем знаците на Бога “.

Избрано от: „ Мактуб ”, Паулу Коелю, превод от португалски Вера Киркова, изд. „ Обсидиан ”
Снимка: Обсидиан