Людмила Живкова (1942 – 1981), наричана още бялата птица на

Людмила Живкова (1942 – 1981), наричана още „ бялата птица на българската просвета “,а в задграничната преса: „ принцесата на българския комунизъм “ е български политик от Българската комунистическа партия ( Българска комунистическа партия ), щерка на Генералния секретар на Централен комитет на БКП Тодор Живков и Мара Малеева, виновна за културната политика на тоталитарния режим от края на 70-те години до гибелта си.Тя е родена на 26 юли през 1942 година в село Говедарци, Людмила Живкова си отива от този свят на 21 юли 1981 година

40 години по-късно ни напусна и следващият от династията Живкови, брат ѝ – Владимир Живков, единствено преди дни.

Политическа кариера

След гибелта на Мара Малеева, която се опълчва на издигането на децата си на политически постове, Людмила Живкова прави бърза кариера в партийната и държавна подчиненост.

Първо, още през 1971 година, тя е назначена за първи заместник-председател на Комитета за другарство и културни връзки с чужбина. Това става, по думите на татко ѝ, откакто дружно с „ млад кибернетик “ била създала компютърна система за ръководство на активността на това ведомство.

През 1972 година Живкова е преназначена за заместник-председател на ръководения от Павел Матев Комитет за изкуство и просвета, през идната година става негов първи заместник-председател (1973 – 1975), а през 1975 година замества Матев като ръководител на Комитета с сан на министър. През 1976 година става член на Централния комитет, а през 1979 година – и на Политбюро. След влизането ѝ в Централния комитет оглавява основана особено за нея Комисия за просвета, просвета и обучение, която получава необятни пълномощия.

Междувременно през 1974 година Живкова се хабилитира, а през 1975 година става ръководител на Съвета на ръководителите на креативните съюзи.

На 12 ноември 1973 година Живкова претърпява тежка автомобилна злополука на път за летището, където би трябвало да изпрати Тодор Живков, заминаващ на посещаване в Полша. След престой в болничното заведение „ Пирогов “ лекуването ѝ продължава дълго време в домашни условия. Макар че се възвръща и се връща на работа, случаят оказва трайно въздействие върху здравословното и психическото ѝ положение. По думите на персоналния ѝ охранител Димитър Мурджев, по това време тя стартира непрекъснато да търси „ билкари и самозвани лечители “ и отхвърля всякаква здравна интервенция. Установява връзки със семейство Рьорих, които проповядват Агни йога. Известно е това, че постоянно се е допитвала до Ванга, по чието наставление също по този начин е пиела билки.

Людмила Живкова умира на 21 юли 1981 година във вилата си в „ Бояна “. Медицинската експертиза тогава е безапелационна – мозъчен кръвоизлив. Сред народа обаче незабавно потеглят клюки, че тя „ не била добре с главата “ още след злополуката през 1973-та; че някакъв махатма в Индия – съветски разузнавач, е поставил „ нещо “ смъртоносно в тюрбана ѝ; че са я отровили, тъй като пречи на връзките ни със Съветския съюз, и впрочем догадки. А обстоятелствата остават скрити зад партийната „ желязна завеса “. Всъщност и до през днешния ден.