Защо хората се страхуват да се влюбят и толкова ли е страшна любовта
Любовта е прелестно възприятие, само че от време на време хората се опасяват от него. Причините за това може да са доста, само че всички те се свеждат в последна сметка до едно: тези, които имат какво да изгубят, се опасяват от любовта.
Самотата първоначално е единствено мъчителна и тъжна, а с времето свикваш с нея. За страдание, започваш да се чувстваш толкоз удобно самичък, че потребността от различен човек, с който да споделяш наслади и скърби я мислиш за безследно изчезнала.
Но ето, че се повява подобен човек. Осъзнаваме, че може би губим доста, само че не ни пука изключително. Влюбването ни наподобява дискомфортно. Защо? Ето ги най-нелепите страхова.
Страх от отговорността да споделяш себе си с различен
Срещнали сте заслужен човек и връзките ви се развиват добре. Но по-късно стартират и първите проблеми: първо са единствено понякога и единствено по съществени аргументи, по-късно аргументите за споровете потеглят да стават все по-малко значими и броят им се усилва.
И след следващата свада поради боклука, който брачният партньор ви не е изхвърлил, осъзнавате, че това не е нито първият път, нито ще е последният, че непрестанно ще сте в спор по същите аргументи. Оказва се, че кавгите ви са безполезни – те не оказват помощ за решаването на казуса. И тук се появява страхът от нова връзка, настояват психолозите.
Любовта не значи страдалчество и жертва
Влюбвайки се за първи път, вие се пробвате да извършите всичко в името на обичания, жертвате за него своето време, средства, ползи, отдавате се до дъно. Не можете обаче непрекъснато да вършиме жертви – това е директен път към страдалчество и болежка.
Може би сте на мнение, че любовта е обвързвана със сърдечни болки, с жертви, само че това не е по този начин. Това чувство включва правене на отстъпки и сливане на силите, а не това, което мислите.
Не се примирявайте с качеството поради количеството
Истински мъже е мъчно да се намерят в наши дни, само че те към момента съществуват. Жените би трябвало да избират сред количество и качество и постоянно избират първото, вярвайки, че в случай че имат доста обожатели, то най-малко едно от тях може да става за нещо. В резултат на това се обкръжаваме с доста мъжко внимание, само че … няма кой да обича. А в случай че няма кой да ни обича, за какво ни са всички тези мъже в близост? Те са безусловно безполезни.
По-добре да заложим на един мъж, само че да е заслужен. Не се опасявайте да живеете елементарен живот, живот, който е посредствен, тъй като никой не живее идеалният, колкото и да ви се коства, че не е по този начин. Че той животът си е посредствен по формулировка.
Страхът да се обичаш – една от огромните пречки в живота ни
Ако към момента нямате обичан човек, не е нужно да се обезсърчавате във опциите си и да спрете да обичате просто себе си. Ако не обичате себе си, тогава никой различен няма да ви обича, това към този момент до погнуса ни се е набило в главите, само че, за жалост, освен би трябвало да го знаем, само че и да го прилагаме.
Страхът е естествена човешка реакция. Просто не трябва да я оставяме да ни превземе. Всеки изпитва боязън, най-смелите също. Разликата сред страхливия и смелия човек е единствено и само в едно – смелият не се тормози да се изправи против страховете си и това му дава опция да се развие и разгърне като персона. Докато страхливият по този начин и не се взема решение да надигне глава и по тази причина остава в блатото на личното си неодобрение – от себе си, от живота, от опциите или по-скоро от невъзможностите. Не бъдете страхливи, животът е един и би трябвало да се постараем да го изживеем почтено. Поне доколкото ни стигнат силите.
