Художникът Любен Хранов: Губя се и се преоткривам, търся цен...
Любен Хранов е роден на 30 ноември 1979 година в Пловдив. Завършва междинното си обучение в ССХУ за театрални фрагменти в родния си град през 1998 година
През 2000 година е признат в Художествената академия в София със компетентност “Резба” при проф. Антон Дончев, само че приключва в курса на проф. Валентин Лилов през 2005 година Прекарва 6 години в Съединени американски щати. Участва в няколко сборни изложения. Негови творби са владеене на частни сбирки в България, Холандия, Англия и Щатите.
Хранов открива дебютната си галерия " Встрани " на 13 август от 18,30 часа в изложба " Мария Луиза ".
- Името на дебютната Ви галерия „ Встрани “ звучи като оттегляне - като това на Бог, сътворил света в шест дни, а на седмия седнал и си умрял...
- Не се съпоставям с Бог! Стремежът ми по-скоро е да се доближа до божественото проявяване и доколкото мога, да бъда част от него.
Моето „ Встрани “ е нагоре. Това е опитът ми да застана в личния си храм, с цел да изградя още веднъж облика си посредством това, което върша. Използвам „ Встрани “ като насочна точка, а не като последна цел. Това е моето завръщане към себе си - от периферията към центъра, откъдето черпя всичко. Пример за това е работата ми „ Буря пред храма “ - може би тя най-ясно въплъщава положението, в което се намирам. „ Встрани “ е убежната точка, без която не може да се построи вярна вероятност, само че тя постоянно остава невидима за елементарното око в една картина. „ Встрани “ е и настрана от бялото платно.
Когато работя, изгубвам визия за времето. Възпитавам в себе си тази безкористна подготвеност на самоизолация и дисциплинираност. И от време на време, работейки, това ме води настрана от всичко, което се случва в близост. Но, да, настрана е и заслужена отмора.
- Творбите Ви са нереални, само че някои от тях основават чувството за портрети. Чии са тези портрети?
- Често се стремя да избягам от облика, от време на време потеглям от презумпцията да избягам и от описа. Но това в доста случаи е ход против природата. След като приготвям дълго платното с тънки наслагвания на цвета, напълно естествено изскача облик, който поддържа композицията - както цветово, по този начин и естетически. Това евентуално са облици на личното ми проявяване, само че към този момент тичам от натурата, с цел да я основа в различен тип.
- Скулптурата отстъпва пред живописта в актуалната Ви галерия. Защо?
- Започнах да встъпвам в цвета заради огромни усложнения с намирането на подизпълнители. Оказа се, че няма качествени леяри за нещата, които върша, а аз работя в чиста форма. Тя е доста изчистена и това допуска високи леярски умения. Понеже не срещнах точните хора, започнах да се приспособявам към живописта.
- При Вас тя е в живи, пастелни, ярки цветове, носещи извънчовешка сила. От кое измерение идва този по този начин характерен за стила Ви нюанс?
- Със сигурност не е от Андромеда.
- Но сте чели фантастика като дребен, нали?
- Александър Беляев ми беше обичаният създател. (Смее се.) Все отново, в случай че би трябвало да приказваме съществено, силата в картините ми идва от антагонизма, от неспирното въртене сред двете пространства - положително и зло. Може би по тази причина изложбата се споделя „ Встрани “.
- Има ли положителни и неприятни хора?
- Чух преди време от един умен възрастен човек, че неприятни хора няма, има аргументи.
- Експериментатор ли сте, или част от опита?
- Това е доста комплициран въпрос. По-скоро съм експериментатор в опита и опит в експериментатора.
- Ако някой Ви каже „ стоп “, по какъв начин бихте му отвърнали?
- Имам свеж образец от актуалната ми галерия. Докато рисувах една от картините, доста пъти се връщах към нея, само че нищо не излизаше. В един миг стартира да се получава, след това потеглих да я изгубвам, да я възкресявам, да я изтривам... Точно в този миг в ателието пристигна чичо (известният пловдивски художник Атанас Хранов - бел.авт.) и възкликна: " Не я пипай повече! Гледах я цялостен един ден и вникнах в това, което ми сподели. Може би това е най-хубавото платно в изложбата ".
- Да знаеш къде да спреш - това ли е най-трудно в изкуството?
- Това е най-важното и най-трудното освен в изкуството. Отнася се до всички измерения на живота. Това е нещо, което се построява - също като характера.
- Повярвайте в Бог, тогава в изкуството, казвате. Защо в тази поредност?
- Бог е изначалието на цялото проявяване, а изкуството е част от божественото проявяване. Бог е първоизточникът. Защото изкуството основава и кумири.
- Художник ли е Бог?
- Той е и художник. Когато работя, се усещам част от творението и това ми дава опора. Да бъдеш част от творението - това е нещо велико.
- „ Отне ми четири години да рисувам като Рафаело, само че цялостен живот, с цел да рисувам като дете “, споделя Пикасо. Колко време посвети Любен Хранов, с цел да рисува като себе си?
- Висок въпрос, не знам до каква степен съм го заслужил на фона на това, че към момента диря себе си и личните си контури. Може би, в случай че доживея до 90 като Пикасо, и аз бих споделил същото...
Джей Хауари, артмениджър:
Преходът на създателя в никакъв случай не е елементарен
Артмениджърът Джей Хауари е създател на концепцията към дебютната галерия на Любен Хранов. Ето какво споделя Хауари за художника:
" Пореден ден нa битие, следващ ентусиазъм на пристрастеност и усеща, ехото на един създател. Всичко това, събрано в една галерия на Любен Хранов. Дълбокият план на дълго чакания дебют на създателя ни води „ Встрани “ от реализма. Преходът на един създател в никакъв случай не може да е елементарен, тъй като в творбите са въплътени страстите на всеки изживян интервал. „ Храмът “ - бил той философски - неговата душа, или физически - работното място на художника, е леговище на мощ и страхове, търсене и основаване на най-святото: Изкуството!
Любен Хранов е прочут с неговата безусловна обич към България, природата и изкуството. Присъствието на първите две се намира в доста от картините му. Пламъкът на драматичността гори дружно с този на вярата. Цветовете са пастелни и естествени и се преливат един с различен в невидими граници.
Символичното наличие на някои детайли ускорява посланието на създателя към наблюдаващия. Значението на Ръката в митологията се свързва с Първотворчеството и Първосъздаването и е знак на труда и грижата. Друг мощен детайл, който също от време на време се вижда в картините, е Окото, което има скритото обръщение на съзерцаване и осъзнаване на чистата сила на Вселената. Завършеността на цикъла картини, с които Любен Хранов ни радва, е силата на Образа в няколко от творбите му. Това безспорно е въплъщение на контакт и другарство.
Неслучайно тези елементи от човешкото тяло са изобразени от художника. Те пресъздават по какъв начин той се бори със своите човешки разстройства и намира своите търсения в отсрещния! Дълбините на авторската психика са безкрайни и постоянно търсещи, както и картините, в които публиката може да преоткрива още веднъж и още веднъж силата на посланието ".
През 2000 година е признат в Художествената академия в София със компетентност “Резба” при проф. Антон Дончев, само че приключва в курса на проф. Валентин Лилов през 2005 година Прекарва 6 години в Съединени американски щати. Участва в няколко сборни изложения. Негови творби са владеене на частни сбирки в България, Холандия, Англия и Щатите.
Хранов открива дебютната си галерия " Встрани " на 13 август от 18,30 часа в изложба " Мария Луиза ".
- Името на дебютната Ви галерия „ Встрани “ звучи като оттегляне - като това на Бог, сътворил света в шест дни, а на седмия седнал и си умрял...
- Не се съпоставям с Бог! Стремежът ми по-скоро е да се доближа до божественото проявяване и доколкото мога, да бъда част от него.
Моето „ Встрани “ е нагоре. Това е опитът ми да застана в личния си храм, с цел да изградя още веднъж облика си посредством това, което върша. Използвам „ Встрани “ като насочна точка, а не като последна цел. Това е моето завръщане към себе си - от периферията към центъра, откъдето черпя всичко. Пример за това е работата ми „ Буря пред храма “ - може би тя най-ясно въплъщава положението, в което се намирам. „ Встрани “ е убежната точка, без която не може да се построи вярна вероятност, само че тя постоянно остава невидима за елементарното око в една картина. „ Встрани “ е и настрана от бялото платно.
Когато работя, изгубвам визия за времето. Възпитавам в себе си тази безкористна подготвеност на самоизолация и дисциплинираност. И от време на време, работейки, това ме води настрана от всичко, което се случва в близост. Но, да, настрана е и заслужена отмора.
- Творбите Ви са нереални, само че някои от тях основават чувството за портрети. Чии са тези портрети?
- Често се стремя да избягам от облика, от време на време потеглям от презумпцията да избягам и от описа. Но това в доста случаи е ход против природата. След като приготвям дълго платното с тънки наслагвания на цвета, напълно естествено изскача облик, който поддържа композицията - както цветово, по този начин и естетически. Това евентуално са облици на личното ми проявяване, само че към този момент тичам от натурата, с цел да я основа в различен тип.
- Скулптурата отстъпва пред живописта в актуалната Ви галерия. Защо?
- Започнах да встъпвам в цвета заради огромни усложнения с намирането на подизпълнители. Оказа се, че няма качествени леяри за нещата, които върша, а аз работя в чиста форма. Тя е доста изчистена и това допуска високи леярски умения. Понеже не срещнах точните хора, започнах да се приспособявам към живописта.
- При Вас тя е в живи, пастелни, ярки цветове, носещи извънчовешка сила. От кое измерение идва този по този начин характерен за стила Ви нюанс?
- Със сигурност не е от Андромеда.
- Но сте чели фантастика като дребен, нали?
- Александър Беляев ми беше обичаният създател. (Смее се.) Все отново, в случай че би трябвало да приказваме съществено, силата в картините ми идва от антагонизма, от неспирното въртене сред двете пространства - положително и зло. Може би по тази причина изложбата се споделя „ Встрани “.
- Има ли положителни и неприятни хора?
- Чух преди време от един умен възрастен човек, че неприятни хора няма, има аргументи.
- Експериментатор ли сте, или част от опита?
- Това е доста комплициран въпрос. По-скоро съм експериментатор в опита и опит в експериментатора.
- Ако някой Ви каже „ стоп “, по какъв начин бихте му отвърнали?
- Имам свеж образец от актуалната ми галерия. Докато рисувах една от картините, доста пъти се връщах към нея, само че нищо не излизаше. В един миг стартира да се получава, след това потеглих да я изгубвам, да я възкресявам, да я изтривам... Точно в този миг в ателието пристигна чичо (известният пловдивски художник Атанас Хранов - бел.авт.) и възкликна: " Не я пипай повече! Гледах я цялостен един ден и вникнах в това, което ми сподели. Може би това е най-хубавото платно в изложбата ".
- Да знаеш къде да спреш - това ли е най-трудно в изкуството?
- Това е най-важното и най-трудното освен в изкуството. Отнася се до всички измерения на живота. Това е нещо, което се построява - също като характера.
- Повярвайте в Бог, тогава в изкуството, казвате. Защо в тази поредност?
- Бог е изначалието на цялото проявяване, а изкуството е част от божественото проявяване. Бог е първоизточникът. Защото изкуството основава и кумири.
- Художник ли е Бог?
- Той е и художник. Когато работя, се усещам част от творението и това ми дава опора. Да бъдеш част от творението - това е нещо велико.
- „ Отне ми четири години да рисувам като Рафаело, само че цялостен живот, с цел да рисувам като дете “, споделя Пикасо. Колко време посвети Любен Хранов, с цел да рисува като себе си?
- Висок въпрос, не знам до каква степен съм го заслужил на фона на това, че към момента диря себе си и личните си контури. Може би, в случай че доживея до 90 като Пикасо, и аз бих споделил същото...
Джей Хауари, артмениджър:
Преходът на създателя в никакъв случай не е елементарен
Артмениджърът Джей Хауари е създател на концепцията към дебютната галерия на Любен Хранов. Ето какво споделя Хауари за художника:
" Пореден ден нa битие, следващ ентусиазъм на пристрастеност и усеща, ехото на един създател. Всичко това, събрано в една галерия на Любен Хранов. Дълбокият план на дълго чакания дебют на създателя ни води „ Встрани “ от реализма. Преходът на един създател в никакъв случай не може да е елементарен, тъй като в творбите са въплътени страстите на всеки изживян интервал. „ Храмът “ - бил той философски - неговата душа, или физически - работното място на художника, е леговище на мощ и страхове, търсене и основаване на най-святото: Изкуството!
Любен Хранов е прочут с неговата безусловна обич към България, природата и изкуството. Присъствието на първите две се намира в доста от картините му. Пламъкът на драматичността гори дружно с този на вярата. Цветовете са пастелни и естествени и се преливат един с различен в невидими граници.
Символичното наличие на някои детайли ускорява посланието на създателя към наблюдаващия. Значението на Ръката в митологията се свързва с Първотворчеството и Първосъздаването и е знак на труда и грижата. Друг мощен детайл, който също от време на време се вижда в картините, е Окото, което има скритото обръщение на съзерцаване и осъзнаване на чистата сила на Вселената. Завършеността на цикъла картини, с които Любен Хранов ни радва, е силата на Образа в няколко от творбите му. Това безспорно е въплъщение на контакт и другарство.
Неслучайно тези елементи от човешкото тяло са изобразени от художника. Те пресъздават по какъв начин той се бори със своите човешки разстройства и намира своите търсения в отсрещния! Дълбините на авторската психика са безкрайни и постоянно търсещи, както и картините, в които публиката може да преоткрива още веднъж и още веднъж силата на посланието ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ