Лятото си отива. Август се изплъзва като пясък между пръстите

Лятото си отива. Август се изплъзва като пясък сред пръстите и есента стартира да надзърта зад дръпнатите завеси на прозорците ни. Нощта става по-дълга. Денят свършва по-рано. Времето за бира в парка понижава, сантименталните разходки по „ Моста на влюбените ” скоро ще останат в историята, прогонени от септемврийския студ. Тук някъде ще последват скептичните погледи на тези, които към момента не са си взели отпуска и не са се попекли на морския бряг. Разбирам ги. Но вслушайте се в гласа напразно – той нашепва, че смяната е към този момент тук. Неизбежна е. Една остаряла жена един път навръх морето ми сподели по какъв начин есента идва през август – нормално след първия сериозен дъжд, след който температурите не потеглят да гонят живачни небеса. Онези лета остават да ехтят в нас, без значение от времето, без значение какъв брой огромни сме станали и какъв брой съществени са отговорностите ни. Но всяко лято е история. Изпълнено със мемоари, то остава да живее в нас и да ни топли, даже когато на открито се разфучат зимните снегове и всекидневието ни всмуче в себе си. Така е още от годините, в които летата означаваха единствено едно – „ Ваканция! ”. Дните минаваха на село – в бягане, лудории, мирис на окосена трева, филиите с лютеница на баба , скрити в секрети кътчета книги от наложителния лист за четене и най-истинските другарства, в които единственото, което имаше значение, беше, че сме дружно и можем да си поиграем, да превърнем всяка среща в знамение. Онези лета остават да ехтят в нас, без значение от времето, без значение какъв брой огромни сме станали и какъв брой съществени са отговорностите ни – там, някъде надълбоко в себе си, постоянно можем да открием същите дребни деца, леко изплашени и извънредно любопитни, които единствено чакат да си спомним за тях и за силата, с която прекосяваха през дните си.

Сега лятото за множеството от нас евентуално е… няколко откраднати седмици, цялостни с морски пясък или пресен планински въздух. Палатки. Бунгала. Хотели. Хижи. Няколко дни на бягство от огромния град и корпоративните постулати. Ограничен запас от време, в което да поживееш, да отдъхнеш, да презаредиш, да си починеш. Време, което в никакъв случай не стига… Особено за проектите, които цяла година си събирал.