Лятото не е същото без поне едно хубаво барбекю с

Лятото не е същото без най-малко едно хубаво барбекю с другари. Дали е в задния двор, който нормално се оказва терасата, или в някоя горичка, а може би на плажа. Дали е на огъня, който събира компанията в хладните вечери навън, топли телата и душите с вкусни ястия, приготвени на жарта му. А може би е най- съвременно оборудвано барбекю с въглища, които можеш да си купиш във всеки хипермаркет или бензиностанция. Няма значение.
Без аналог е усетът на храната, приготвена по този метод. А настроението, което основава със суетенето на мъжете към месото – тяхната непокътната територия е същинско развлечение. Чувството, че пренебрегваш цивилизацията и нейните електрически достижения, че някак се връщаш със епохи обратно, сплотява хората към жарта и придава спомагателна магия на храната.

Какво ни би трябвало за барбекюто?

Скара. Ако ще подготвяме храната на готово оборудване, скарата се подразбира. Но в случай че ще печем на огън – добре е да имаме надеждна решетка с комфортна дървена ръкохватка. Колкото по- огромна, толкоз по- добре. Ако не разполагаме със скара, постоянно можем да я сменяем с подобаваща ламарина.

Аксесоари за скара – в комплект всевъзможни щипки, шпатули, ножове с дълги, още веднъж дървени дръжки.

Шишове – безспорно шишовете са половината барбекю. Бамбуковите са доста комфортни, за еднократна приложимост, на тях елементарно се нижат продуктите. Металните се нагорещяват бързо, само че също правят работа. Висшият пилотаж са огромните железни шишове, с притежанието на които можем в действителност да са гордеем. Те са отлични за така наречен шашлици – шишове с огромни парчета месо, цели зеленчуци и други Дължината им може да доближи до 50см, че и повече.

Фолио – добре е да заложим на по- дебело фолио. Обикновеното домакинско фолио може елементарно да се скъса. Ако не намерим такова фолио, да предвидим два- три пласта от по- тънкото. Наистина не е прелестно цялата приготвена вкусотия да се разсипе по въглените.

Топ 5 на ястията на барбекю:

Месо – по всевъзможен метод, всевъзможни разновидности – пържолки, шишчета, кюфтенца, наденички. Абсолютен любимец. Да се отдръпнем встрани и да оставим мъжете да се развихрят и да се пъчат, обръщайки мръвките с щипка в ръка. Ако разполагаме с уикенда за къмпингуване, можем да подготвим авансово месото – нарязване, мариноване, даже нанизването му на шишчета, да го замразим надълбоко и да го изпечем чак на другия ден след изваждането му от фризера. Самото месо се соли след изпичането му – по този начин то остава сочно. Не бива да пропущаме да си вземем всевъзможни ароматни подправки и тревички за месо – розмарин, чубрица, пипер, чесънче на прахуляк.

Зеленчуци – колкото повече, толкоз повече. Подходящи са лук, гъби, тиквички, чушки, моркови, патладжан. Зеленчуците можем да приготвим по най-малко два метода – на шишчета и на тънки филийки ( тиквичка, патладжан, моркови ). Овкусяваме и зареждаме на скарата. Те са идеална гарнитура на безконечният титуляр на скарата – мръвките.

Ястия във фолио – във фолиото се задушава чудесно и се получават доста вкусотии. Удобно е, тъй като всяко завито фолио може да е самостоятелна порция.

Какво можем да завием във фолиото?

- цели гъби, масло, копър.
- големи картофи, нарязани на необятни шайби, сред тях редим: парче бекон, шайба лук/ чесън и каквото имаме на разположение. Подправяме и завиваме компактно всеки поотделно.
- Цели глави червен лук, с обелките.
- По- изсъхнало месо можем да сготвим също в компанията на гъбки и моркови, задушени във фолиото.

Риба – изключително в случай че имаме опция да я наловим броени часове преди печенето. И на скарата, и във фолио, даже на шишчета – тя е същински деликатес в полеви условия. Изпечена с резени лимони, с хрупкава коричка и тен. Популярна морска рецепта са и миди на ламарина. А в случай че намерим отнякъде и лед за виното – имаме същински разкош на брега на морето, който не може да се съпостави с никой фешън ресторант.

А до момента в който всичко това цвърчи и се надигат сладки миризми, постоянно можем да сложим по някой по огромен необелен картоф, в профил на жарта да си изчака времето, може и на закуска чак, посипан с шарена сол.
Друга неразделна част от готвенето на плам е печеният самун, да не пропущаме да метнем някоя филийка на скарата до пържолките и наденичките, ей по този начин апропо. Поливаме с малко зехтин и поръсваме с микс от подправки. И го слагаме най-после, с цел да не се заситим единствено с самун, до момента в който чакаме останалото, както постоянно се случва.

Чарът на скарата мъчно се разказва с думи, чувството е всичко. Да, „ рецептите ” са елементарни, да не кажем- извънредно непретенциозни. Но в случай че честичко вършиме скара, знаете защо става въпрос и може би към този момент звъните на компанията да уговорите идващото барбекю.