Луиза Хей. В какво вярвам: Животът е много прост. Това,

Луиза Хей. В какво имам вяра: Животът е доста елементарен. Това, което даваме, това и получаваме! Ние самите сме източникът на нашите собствени  прекарвания, заобикалящата ни действителност и всичко останало в нея.

От друга страна, установявайки естетика и баланс в нашето схващане, ние започваме да намираме това същото и в живота.

Точката на силата е тук и в този момент – в съзнанието ни.
Всеки човек, в това число и аз самата, е изцяло виновен за всички събития в своя живот, както за най-хубавите, по този начин и за най-лошите. Всяка наша мисъл безусловно основава нашето бъдеще.
Силите на Вселената в никакъв случай не ни съди или подлагат на критика. Те ни одобряват такива, каквито сме. А по-късно те автоматизирано отразяват нашите убеждения.
Хората, които са ни предизвикали премеждия, са били също толкоз уплашени, колкото и вие в този момент.
Ние образуваме нашите вярвания в детството, а по-късно се движим през живота, пресъздавайки обстановки, които биха съответствали на нашите убеждения.
Миналото е изчезнало вечно. Това е реалност и нищо не може да се направи. Можете обаче да променим мислите си за предишното. Как, обаче, е неуместно да се наказвате сега, единствено тъй като някой ви е обидил преди доста време.
Ние би трябвало да създадем за себе избор да се освободим от себе си и да извиним на всички без изключение, изключително на себе си. Нека да не знаем по какъв начин да прощаваме, само че би трябвало мощно да желаеме това.
Веднага откакто човек се разболее, той би трябвало да огледа в сърцето си, с цел да види на кого би трябвало да елементарни.
Когато обичаме себе си, утвърждаваме дейностите си и оставаме сами със себе си, нашият живот става толкоз хубав, че не можем да го изразим с думи.
Самоприемането и самоодобрението са ключът към позитивните промени в живота ни.
Никога, при никакви условия, не трябва да критикувате себе си.
Да обичаш себе си значи да празнуваш самия факт на съществуването на своята персона и да бъдеш признателен на Бога за подаръка на живота.
Във всеки един от нас към момента се намира тригодишно дете, което е уплашено и желае единствено малко обич.

Всичко, което давате, ще се върне при вас.
За да измененията другия, би трябвало първо да измененията себе си. Трябва да измененията хода на мислите си.
Колкото повече се придържам към някакво изказване, толкоз по-ясно е за мен, че от би трябвало да се освободя от него.
Ако нещо в нашия живот е елементарно за нас, то това не са уроци, това е нещото, което към този момент знаем.
Най-голямата опозиция в нас е заради боязън – боязън от незнайното.
Ако нямаше убеждения, тогава нямаше да съществуват и проявленията им.
„ Искам да се отърва от скритото предпочитание да бъда неподобаващ. Заслужавам всичко най-хубаво в живота и си разрешавам да го одобрявам с обич! ”
Вашият разум е вашият инструмент и вие сами решавате по какъв начин да го употребявате.
Да си спомняте непрекъснато предишното си, значи умишлено да си причинявате сами болежка.
Любовта е единственият отговор на всеки от нашите проблеми и пътят към такова положение е посредством амнистия. Прошката „ разтваря “ обидата.
Нашето тяло ни приказва от самото начало. Ако можехме единствено да отделяхме време да го слушаме. Всяка клетка на тялото реагира на всяка наша мисъл и всяка дума.
Всички наши взаимоотношения с външния свят отразяват нашето отношение към себе си.
Любовта не е външно проявяване, тя постоянно е вътре в нас!
Твърдението е отражение на вашите вярвания.

Самокритиката е включването на вашето его. Ви по този начин сте приучили мозъка си непрекъснато да ви унижава и да се съпротивлява на измененията, че в този момент е мъчно за вас да не обръщате внимание на това, което ви споделя.
… дано и тези мисли умерено преминат през вашето схващане, те нямат никаква власт над вас, несъмнено, при изискване, че вие ​​сами не ги избирате. Такива мисли са вашата опозиция за смяна.

Мислите ни нямат власт над нас, до момента в който не им се подчиним.
Гонете надалеч мислите, които ви вършат нещастни, правете нещата, които харесвате, срещайте се с хора, с които се чувствате добре.
За да станете собственик на всевъзможни прелестни неща, първо би трябвало да повярвате, че те са вероятни.

Когато решим да поемем отговорност, преставаме бездарно да си губим време, да упрекваме времето, хората и събитията, т.е. нещо, което няма нищо общо с нас.
Всички събития, които имат място в живота ви до сегашния миг, са били резултат от вашите мисли и вярвания, които са пристигнали от предишното.
Освободете се от предишното с обич, бъдете му признателни за това, че ви е довело до това осъзнаване.

Ако в мозъка ви се появи отрицателна мисъл, просто й кажете „ Благодаря ти за присъединяване “.
Вашата задача е да бъдете въплъщение на един хубав и любящ витален принцип.
Без значение на кой стадий от живота си си се намирате,
какво сте вложили в него и какво се случва в него, постоянно вършиме всичко. Което по силите ви – на настоящето ви равнище на схващане, познания и осъзнаване.

Нашата вътрешна мощ зависи от това по какъв начин ценим нашето право да бъдем почтени в този живот.
Придобиването на религия е незабавен развой, скок в нищото. Просто би трябвало да вземете и да поверите себе си на Вътрешната мощ, обвързвана с Вселенския разсъдък.
Вярвам, че имам всички нужни познания, имам вяра, че те се грижат за мен, даже и да не управлявам обстановката.

Аз съм едно цяло със силата, която ме е основала. Аз съм в сигурност. В моя свят всичко е красиво.
Пътуването на хиляда благи стартира с една крачка.
Нашата засегнатост и завист са свързани единствено с нас, с нашата дарба да си прощаваме.
Доверявайте се на живота. Където и да ви захвърли ориста, пътешествието е належащо. Предстои ви да пресечете полето на виталния опит и сами да ревизирате къде е истината, а къде е лъжата. И тогава ще можете да се върнете към вашия вътрешен център – душата, пречистена и мъдра.
Всички по този начин наречени проблеми не са нищо друго с изключение на опция да се променяме и да израстваме.
Хората, които не се изпитват обич към себе си, като предписание, не знаят по какъв начин да простят.
Обичайте себе си в този момент.
Първо, би трябвало да приемете в себе си всичко, което преди този момент сте отхвърляли. Да приемете онази част от себе си, която може да наподобява смешна, глупава, небрежна, уплашена. Всяка част от себе си.

Всеки път, когато казвате, че сте уплашени, мислете за вътрешното дете. Защото то споделя тези думи. Нека детето разбере и да повярва, че в никакъв случай, при никакви условия, няма да се отвърнете от него и в никакъв случай няма да го оставите в неволя. Винаги ще бъдете покрай него и в никакъв случай няма да спрете да го обичате.
Любовта към различен човек и брак – това е красиво, само че преходно, а романът със себе си е безконечен. Той е вечно. Обичайте фамилията във вас: детето, родителят и годините, които ги разделят.
Вие и единствено вие сте виновни за живота си. Можете да губите на вятъра времето си, като се оплаквате от упоритостта на роднините или от потискащата атмосфера на родителската къща. По този метод запазвате визията за себе си като трагичен страдалец и жертва. Такъв метод е вероятен, само че в случай че не го откажете, няма да видите щастието в живота.
Когато се опасяваме, ние се стремим да подчиним всичко на нашия надзор. По този метод ние не позволяваме позитивни промени в нашия живот. Доверете се на живота. В него Има всичко, от което се нуждаем.

Ако вземем нещо без позволение – губим, в случай че даваме – получаваме и няма различен метод.
С повишаването на вашата обич към себе си, пораства и самоуважението. Промените, от които се нуждаете, ще се случват доста по-бързо и по-лесно, в случай че знаете какво тъкмо очаквате от живота си. Любовта не се случва отвън индивида – тя живее в него. Колкото повече обичате, толкоз повече обич ще ви заобикаля.

Дайте една десета от прихода си и се пригответе за нови парични приходи.
В света на всичко в обилие той просто чака да решите да се запознаете с безбройните му благосъстояния. Пари – доста повече, в сравнение с можете да похарчите. Хора – повече, в сравнение с сте срещнали през целия си живот. Радост – повече, в сравнение с можете да си визиите. Ако вярвате в това, ще имате каквото поискате.

Да обичате себе си – значи да определите задачата на живота си, да намерите обичаната си активност.
Влагайте любовта си във всичко, което вършиме. Ако сте в неволя, обърнете се във вътрешността към себе си: какъв урок би трябвало да се извлече от тази обстановка?
Ако сте разочаровани, повтаряйте си това, което бихте желали да видите в живота си, и по-късно го приемете с наслада и признателност в сърцето си.
Съперничеството и сравнението с другите са двете съществени спънки с цел да станете креативна персона.

Всеки от нас има неразривна връзка с Вселената и с живота като цяло. Силата в нас служи за разширение на хоризонтите на нашето схващане.
Критиката постоянно предизвиква болежка на индивида или щета. Ако някой попита за вашето мнение, пробвайте се да избегнете език, който би бил покрай наказание или рецензия.
Чувствата за виновност няма нищо общо със събитията, които са се случили.
Проблемите са опция за независимо развиване.
Всякакви промени в живота ни могат да дойдат единствено от нас.
Отнасяйте се към измененията като към разчистване на жилища. Първо едно, след това другото, и най-после виждате, че всичко свети.

За да се придобие мощ и да се завършат започнатите промени, би трябвало време. Време и продължителни старания.

Не е нужно да вярвате на всичко. Всичко, което би трябвало да узнаете, ще пристигна при вас на нужното място, в точното време.

lifedeeper

Още по тематиката:

Дзен: 10 съвета от непалските мъдреци

1. Говорете постепенно, мислете бързо 2. Не съдете за хората по техните родственици 3. Оценявайте своя триумф по това, което е трябвало да пожертвате с цел да го постигнете. 4. Когато…

Притчата на Буда: „ Развържете възлите! “

Един ден Буда се появил пред учениците си с кърпичка … с доста скъпа носна забрадка. Може би някой цар му я е подарил. Но Буда не приемал такива движимости,…