Луи дьо Фюнес е ювелирът в комедия дел’арте, подценен от

Няма значение дали имате стил, репутация или пари. Ако нямате добро сърце, не струвате нищо! | Луи дьо Фюнес

Луи дьо Фюнес е ювелирът в комедия дел’арте, недооценен от рецензията и обожаван от публиката с рекордните 160 милиона фенове на три континента – Америка, Европа и Африка.

Неговите герои са дребните хора, които Фюнес прави огромни – от „ Оскар “ до „ Замразеният “, от „ Полицаят от Сен Тропе “ до „ Фантомас “, от „ Женихът “ до „ Човекът оркестър “, от „ Голямата разходка “ до „ Зелева чорба “…

Син на семейство испански имигранти, Луи Жермен Давид дьо Фюнес де Галарца през целия си живот пробва разнообразни занаяти, а кариерата си започва едвам на 31 години с дребни функции в киното. Критиката го подценява поради Жак Тати, реабилитацията малко закъснява, само че геният побеждава времето през всички генерации и през днешния ден той към момента участва в сърцата на публиката като същински исполин на смеха.

Не обичам шумотевицата, имам малко другари. През цялото си свободно време почивам от празниците и хората, обичам да почивам със фамилията си.

Ако имате прашинка на сакото, хората само това ще виждат.

Комичното, това не е единствено гений, само че на първо място заложба, един метод да чувстваш, да можеш да проумееш и да интерпретираш.

Обичам да отивам на гробища. Там, в последна сметка, се срещат безмълвни хора, които на никого не пречат.

Аз съм най-обикновен човек, подобен, като всички, и имах шанс в живота – не повече и не по-малко от другите. Просто в миналото, когато ми се усмихна шансът, съумях да го хвана и да го задържа. Той и до момента е с мен, и аз съм благополучен!

Няма значение дали имате жанр, известност или пари. Ако нямате положително сърце, не струвате нищо!

За мен киното е Фарс с основно Ф.

Аз съм смешник и се гордея с това, тъй като публиката в никакъв случай не се отегчава от комиците... тя се отегчава единствено от артисти, изпълняващи любовни функции. Мога да фотографирам по 4 кино лентата годишно като „ Крилце или кълка “, само че никой не би понесъл 4 кино лентата като „ Отнесени от вихъра “.

Три етапи дефинират моето битие: Първата е тази, през която стеснително питах продуцентите дали нямат нещо дребно за мен. Втората е тази, през която другари режисьори ми споделяха: „ Ей, Фюфю, имам една роля, която може би ще бъде подобаваща за теб. “ Третата е сега, в който ми споделят: „ Господин Луи Дьо Фюнес, разполагате ли със свободно време за един филм, или по-точно имате ли поради някакъв филм, в който желаете да участвате? “

Разбираш, че си огромен артист, когато успееш да оставиш публиката без думи от сцена, в която ти самият нямаш реплики.

Публиката ме видя голям на екрана. Нека си остане с това усещане. Щеше да се разочарова, в случай че ме видеше какъв брой съм малък. Ален Делон има същото мнение по този въпрос.

Аз съм стопанин на смеха и прислужник на публиката.

Ако искаш да забавляваш, би трябвало да си подготвен да страдаш.

Има едно възприятие, което доста обичам да показвам посредством героите си – простодушието. Забавно е да бъдеш остарял, незлоблив господин.

Най-важното е човек да умее да се надсмива над самия себе си, оставайки непознат за фалша на света.

(Louis de Funès and Jean Carmet in La Soupe aux choux by Jean Girault, 1981)