Ловните кучета представляват една много голяма група, наречена още гончета.

Ловните кучета съставляват една доста огромна група, наречена още гончета. Всяка порода в тази група е предопределена за лов, само че това е най-общо казано.

Различните породи извършват тъкмо избрана роля по време на лова. Някои преследват дивеча и го атакуват, други единствено го откриват и задържат до идването на ловеца, а някои са следотърсачи, които имат вяра по следата на ранено животно, следвайки мириса на кръвта.

Такова куче е Алпийският дахсбрак, наименуван още Алпийско дакелово куче. То е забавна и не толкоз антична порода гончета, с генезис Австрия. У нас е едва познато и съществуват единствено обособени екземпляри, поради което провокира любознание и интерес у феновете на ловни кучета.

История на Алпийски дахсбрак

Кучето в Алпийски дахсбрак в родината си - Австрия, е познато с наименованието Alpenlandische Dachsbracke и е от вида на гончетата. Това е безпроблемно работещо куче, високопроизводително, пъргаво и бързо. Целта на основаването му е да преследва ранени елени, глигани, зайци и лисици и то е профилирано тъкмо в тази част от лова. Може да наблюдава даже студена следа.

Историята на този вид кучета е по-стара. Още през ХVІІ и ХVІІІ век ловните кучета, които са предшественици на дахсбрака, са били употребявани при лов. Те са били сходни на външен тип с днешното гонче.

Пред ХІХ век в някои швейцарски кантони, както и в баварските и австрийските Алпи към този момент са съществували многочислени типове алпийски дакелови кучета, различаващи се доста на външен тип. В края на ХІХ век породата е към този момент съсредоточена в Рудните планини. Един от предците им евентуално е било келтското гонче от Лион.

През 1896 година в Мюнхен е основан клуб на алпийския дакел, който се заема със задачата да сътвори стандарт на породата. След като клубът е разхлабен 12 години по-късно, в Австрия се основава различен клуб, който се заема с отговорността да развъжда Алпийски дахсбрак и да поддържа здравето и работата на породата. През 1975 година породата е приета от интернационалната асоциация на кинолозите.

Алпийски дахсбрак се числи към породата на междинните по мярка кучета. Външно наподобява прекалено много на дакел, по тази причина се назовава и дакелово куче.

Козината на Алпийския дахсбрак му е гъста, къса и гладка, с подкосъм, единствено на врата и опашката е по-дълга и пухкава. В цветово отношение също се приближава до дакел. Козината му е червеникава, алено - черна, рижава и кафява, до съвсем черна.

Мъжките са малко по-едри от женските. Високи са надлежно 34 и 42 сантиметра и тежат 15 до 18 кг.

Кучето има крепко и мощно тяло, с добре развита мускулатура. Гърбът на кучето продължен, прав, а гърдите му са необятни. Предните му крайници са относително къси във връзка с тялото и когато се гледат откъм гърба, са прави и мощни. Задните крайници са мускулести, доста преносими. Лапите му са мощни, кръгли, с черни нокти.

Главата му има куполовидна форма, устните му са черно пигментирани, добре затворени, умерено закръглени. Захапката е вид ножица, с 42 зъба, очите са кръгли, тъмнокафяви. Ушите на кучето са приблизително дълги, добре закръглени и увиснали, със объл връх.

Опашката на кучето е висока, носи я умерено висяща. Тя е мощна в корена, с по-дълъг косъм, в сравнение с има по тялото и стига да земята.

Характер и Алпийски дахсбрак

Тази четириноги имат смел темперамент и са доста интелигентни кучета. То може независимо да преценя обстановката и от време на време да взима единствено решения. За разлика от огромните породи кучета, то по-бързо стига до ранения дивеч, самоуверено го обкръжава и лае. Това е единствената порода ловни кучета, които са подобаващи както за гонене на копитен дивеч, по този начин и на зайци и лисици през цялата година. Няма друга толкоз комфортна проследяваща целогодишна порода за ловци.

С държанието си, когато не е на лов, то е прелестен сателит на индивида, тъй като е доста лоялно към стопанина си. То е умерено и уравновесено животно и по тази причина е уместно и за фамилии с деца. Все отново тази порода не е подобаваща като чисто фамилно куче, без значение от своята вежливост и преданост. Това е типично горско и ливадно куче, което няма доста общо с града. Новите миризми и срещи с животни в гората го поддържат физически и душевен заето, а градският живот не може да му ги обезпечи.

Поради своята храброст и зоркост, Алпийски дахсбрак не става за надзирател, само че това не трябва да бъде единствената му задача. Малката порода се нуждае също от пореден и съдбоносен собственик, защото е склонно към самостоятелност и емпатията и дружелюбността на стопанина ще бъдат елементарно извоювани.

Обучение на Алпийски дахсбрак

При образованието на Алпийски дахсбрак би трябвало да се държи сметка за това, че ежедневните игри за търсене и следене не могат да заменят потребността му от същинска работа. Мястото, където се усеща най-добре са гората и компанията на ловците. Затова подготовката му би трябвало да бъде ориентирана напълно към работата му. Тя е нужно да бъде предшествана от социализация на дребното куче, която стартира в първите седмици от живота му. При образованието дакеловото куче би трябвало да получава задания, които го провокират всеки ден. Това го оформя като уравновесено и задоволено животно.

Грижи за Алпийски дахсбрак

Тъй като е главно измежду природата, това куче е издръжливо, нечувствително към времето и не се нуждае от особени грижи. Четкането на кучешката четина обаче би трябвало да се преви постоянно, с цел да се резервира гъстият подкосъм. След лов е нужно да бъде преглеждано за кучешки паразити и пострадвания. Ноктите е добре да се подрязват постоянно, защото се износват бързо. Почистването на очите и ушите е както при всички други кучета.

Хранене на Алпийски дахсбрак

Тази порода не изисква особено хранене. Консервирана или домашна храна за кучето - това е избор на стопанина, който би трябвало единствено да следи животното да получава всички нужни хранителни субстанции.

Заболявания при Алпийски дахсбрак

Породата е с доста добър здравен статус. Кучето съвсем не боледува, не са известни и наследствени болести при Алпийски дахсбрак. Ако бъде хранено и отглеждано вярно, продължителността на живота му е 12-14 години.

Някои обстоятелства за Алпийски дахсбрак

Развъдните асоциации нормално дават тези кученца единствено на дейни ловци, които могат да подсигуряват, че ще ги отглеждат уместно посредством лов на ловното поле.

Това куче в предишното е било обичано на немската аристокрация. В края на ХІХ век тъкмо такава порода кучета са придружавали принц Рудолф Хабсбург на ловните му експедиции до Египет и Турция.

Международната асоциация по кинология слага породата наред с баварската планинска хрътка и хановерския кръвоследник в секция кръвоследници.

Единственият огромен англоговорящ клуб, признал породата, е Британският киноложки клуб. Той ги отнася към гончетата.

Дакеловото куче, произхождащо и настоящо в Алпите, има своите фенове измежду ловни клубове и киноложки регистри, основани в интернет. Те също са измежду формалните центрове, които признават породата и я подреждат измежду ловните кучета.

Това куче е скъпо със способността си да работи на неравномерен терен и на огромна надморска височина.