Лошите статистики за броя на заболелите и нестихващите дебати и

Лошите статистики за броя на заболелите и нестихващите диспути и разбори са във вихъра си за следващ ден. Но дано най-накрая обърнем медала и забележим другата му страна.

Започват новините. „ Добър вечер! Надявам се да ви намирам в положително здраве и психическо положение “ се чува от екрана. Защо преди никой не започваше с това? Повечето от нас за какво не се грижеха за всички свои близки както през днешния ден? А всички излизахме под мотото „ Зает съм да работя, тъй като ми трябват пари, с цел да оцелея. “ Разбира се, че ни трябват. Но кое ни би трябвало повече? Мисля, че в последните дни всички го разбрахме – здраве. Трябват ни добре оползотворени пълноценни мигове с обичаните хора, тъй като нищо и никой не е постоянно и времето в никакъв случай не се връща. Нужен ни е ароматът на пролетта, топлината на лятото, тишината на зимата и цветовете на есента. Не от прозореца на следващата ти работа... а измежду природата. Трябва ти прекрасен филм. Книги, които да те раздрусат. Трябва ти мощна и жива храна. Можем да продължим дълго, само че концепцията е ясна.
Нима здравето и спокойствието станаха значими едвам преди седмица и половина? Нима до през днешния ден нямаше риск някой твой непосредствен да заболее тежко и да не го видиш в никакъв случай към този момент? Малко хора живееха по този начин, преди странната зараза да забули света. Наистина е смазващо какъв брой майки, татковци и близки тя лиши. И не знам дали има смисъл да търсим отговор на хилядите въпроси, свързани с нея. Освен на един - какво ни носи със себе си като подарък, с изключение на това, което ни лишава. Качеството на въздуха се усъвършенства стремително заради затворилите заводи и фабрики. Това би подкрепило битката против разпространяването на тази и бъдещи болести. Хората демонстрират благосклонност и оказват помощ на по-възрастните си съседи, някои се изолират, с цел да защитят останалите. Развилите се технологии ни показват по какъв начин можем да работим, живеем и действаме по напълно друг от досегашния метод. Броят на злополуките в доста страни бележи спад. Всички най-сетне започнаха да гледат към значителното.
И макар че евентуално скоро животът ще се върне към естествения си темп, това време ни зашлеви плесница, от която имахме голяма потребност. И която можем да използваме като пътеводна светлина към живота, който в действителност би трябвало да водим. Ако изберем да прекараме тази карантина осъзнато и отговорим на въпросите, започващи с „ докога “, тя ще се трансформира в спасението, което от дълго време чакаме. Такова от самите нас.
Сълзите полират душата, а страданието на цялото човечество може да полира груповия ни дух, в случай че му позволим. В очи, изпълнени със боязън, най-ясно прозира същността. А същността, която демонстрираме в тези страшни дни, е в действителност прелестна. Проявите на угриженост, обич, обединяване и религия съпътстват всекидневието ни повече от всеки път. Ако това сме същинските ние, дано продължим да живеем по този заслужен метод. Бидейки хората, които сме в този момент, ще осигурим на себе си и децата си свят, в който да няма защо да съжаляваме на края на живота си. Свят, в който „ аз “ е нищо а „ ние “- всичко.