Британия позволи на реалната МакМафия да процъфтява
" Лондонград ", както от време на време английската столица бива наричана в локалните медии, е името на съветски сериал, излъчен през есента на 2015 година
© Капитал Още по тематиката
Компании изследват Дъблин за заместител на Лондонското сити
Около 100 банки, застрахователи и правни компании обмислят да се трансферират в града, само че като цяло " корав Brexit " е неприятна вест за Ирландия
17 дек 2017
Руснаци се заинтересуваха от имотния пазар в Атина
Оценките им са, че доходността от вложения може да доближи 30%
13 дек 2017 Въпреки блясъка, eкшъна и политическите интриги, гледането на чудесния нов трилър на BBC " МакМафия " (McMafia) поражда стеснение. Филмът отразява посланието на журналиста Миша Глени в едноименната му книга-разследване: честните хора се борят. На фона на бездействието на сервилните национални институции, които кой знае за какво са приели, че цената на глобализацята е да повдигат безпомощно плещи пред закоравели негодници.
Пийте тяхното шампанско, затваряйте си очите за покупко-продажбите им, преструвайте се, че наличието им в столицата в действителност е перо във вашите шапки и доказателство за жизнеността на вашия град. Едно от най-шокиращите откровения на Глени са думите на офицер от съществувалата за малко Агенция за тежката проведена престъпност, че " под ръководството на Блеър им беше казано особено да не концентрират напъните си върху съветските пари, влизащи и излизащи от Лондон ".
Организираната престъпност, пресмята Глени, съставлява 15% от международната стопанска система. Тя купува държавни управления. Лидерите - той показва Путин, Тръмп, Ердоган - вземат участие в скандални финансови покупко-продажби, одобрявани в реда на нещата. Опортюнизмът, прането на пари и жестоката употреба на бедните до степен на иго бяха улеснени от разпадането на Съветския съюз, хаоса в Близкия изток, голямата търговия с опиати от Мексико до Индия и всеобщите интернационалните пътувания, маскиращи бизнеса с проституция.
Разбира се, това не е единствено наш проблем, само че нашият относително спокоен дребен остров се трансформира в тяхно леговище, а резултатът от опита ни за опозиция надалеч не е добър. Визата " златен билет " разрешава на тези, които влагат 2 милиона паунда във Англия, да живеят, да купуват парцели и да работят тук, без да се държи сметка от какво са тези милиони. Между 2008 година и 2015 година съгласно Transparency International 60 % от тези визи са предоставени на съветски и китайски жители, а за всеки, който идва от някогашния Съветски съюз или от комунистическия Китай с такива пари, има доста въпроси, на които би трябвало да отговори.
Ние сводничим с нашата земя: през 2015 година Private Eye разгласява данни, показващи, че към 100 000 парцела са благосъстоятелност на офшорни компании, основани основно в данъчни убежища. Националната организация за битка с престъпността разказва какъв брой положителни са нашите банкери, счетоводители, юристи и PR-и в изпирането на пари и известност: " Те спомагат, умишлено или не, за основаване на корпоративни структури, придобиване на активи за предпазване на противозаконни средства и даване на анонимност на нарушителя ". Т.е. специализирали сме се в това хора да наподобяват честни, стига да са задоволително богати.
Нагласата на английския естаблишмънт е - по известната фраза на Питър Менделсън (британски политик от Лейбъристката партия - бел. ред.) - " интензивно релаксирана във връзка с хората с мръсни пари ", в случай че си заплащат налозите. Обидните " ксенофобски " въпроси за произхода на тези пари се задават с общително отвращение. Най-очевидното проявяване на това е методът, по който няколко поредни държавни управления разрешиха пазарът на жилища в Лондон, макар огромния локален дефицит, да се трансформира в прасе-касичка за пари извън, без значение от техния генезис. И не става въпрос единствено за именията на олигарсите, а за цялата buy-to-leave промишленост на пазаруването на жилища с инвеститорска цел. Стотици новопостроени стоят празни и " девствени ", като яйца в гнезда на непознати благосъстояния.
Глени счита, че единствено живелите най-малко 5 години в страната би следвало да могат да купуват парцели. Датчаните поддържат това предписание абсолютно за Копенхаген. Нашите държавни управления единствено бълват кухи изречения за световно въздействие, а арогантни фигури като архитекта Патрик Шумахер пазят строителството в публични паркове.
Разбира се, не всички интернационалните супербогаташи са гангстери. Но това е първият дълг на всяко държавно управление - да ги изследва и да филтрира тези, които биха могли да бъдат. Дори в случай че те показват хайверен изискан и съпруги с бижута, създавайки у нашите министри министри комплекс за непълноценност. Правителството има задължението да пази личните си хора, а не неоснователно да допуска, че влагата от богатия най-горен пласт ще " попие " надолу. Заблудата на тази " стопанска система на просмукването " се показва от обстоятелството, че колкото повече супер богати имаме, толкоз повече хора наподобява, че спят по улиците или споделят мизерни квартири.
Това ласкателство към плутокрацията не е нещо ново. Спомням си голмия номер на Алън Корън през 1974 година по време на петролната рецесия, когато облечен като арабски шейх дошъл пред " Даунинг стрийт " 10 с " Ролс-Ройс " и водач. И таман когато щял да бъде поканен да влезе, обяснил, че е желал единствено да си направи фотография: " Никой не попита кой съм въобще. "
О, да, сервилничим пред супер богатите. Но би трябвало да се погрижим и да изясним по какъв начин тъкмо са станали такива.
Чий е Лондон
Въпреки заканите на някогашния министър председател Дейвид Камерън да одобри ограничения, с които да бъдат осветлени крайните притежатели на парцели във Англия, скрити зад офшорни компании, към момента никой не знае чии са 85 000 парцела - сочи скорошен отчет на организациите Global Witness, Transparency International и Who Owns Britain.
Най-скъпият скрито притежаван парцел е на Buckingham Palace Road 123, оценен на 215,399,999 паунда (289,000,000 щатски долара) и притежаван от компания, записана в Джърси, съгласно Global Witness. Десетте най-скъпи анонимни парцели са на обща стойност 1,5 милиарда лири, се споделя в отчета.
Ситуацията има етичтни и стопански измерения, както и такива, свързани със сигурността. Англия има проблем да наподобява като страна, която се бори с корупцията, когато в същоно време разрешава на перачите на пари да ограбват разрастващите се страни и да купуват парцели в Лондон. Според отчет на " Трансперънси Интернешънъл " от 2017 година такива парцели са добити от чиновници или политици с съмнително благосъстояние.
Не на последно място, изкупуването на централен Лондон от супер богати в света води до внезапно повишаване на имотния пазар, ускорява неравенството и принуждава доста хора с по-ниски приходи да изоставен английската столица.
© Капитал Още по тематиката
Компании изследват Дъблин за заместител на Лондонското сити
Около 100 банки, застрахователи и правни компании обмислят да се трансферират в града, само че като цяло " корав Brexit " е неприятна вест за Ирландия
17 дек 2017
Руснаци се заинтересуваха от имотния пазар в Атина
Оценките им са, че доходността от вложения може да доближи 30%
13 дек 2017 Въпреки блясъка, eкшъна и политическите интриги, гледането на чудесния нов трилър на BBC " МакМафия " (McMafia) поражда стеснение. Филмът отразява посланието на журналиста Миша Глени в едноименната му книга-разследване: честните хора се борят. На фона на бездействието на сервилните национални институции, които кой знае за какво са приели, че цената на глобализацята е да повдигат безпомощно плещи пред закоравели негодници.
Пийте тяхното шампанско, затваряйте си очите за покупко-продажбите им, преструвайте се, че наличието им в столицата в действителност е перо във вашите шапки и доказателство за жизнеността на вашия град. Едно от най-шокиращите откровения на Глени са думите на офицер от съществувалата за малко Агенция за тежката проведена престъпност, че " под ръководството на Блеър им беше казано особено да не концентрират напъните си върху съветските пари, влизащи и излизащи от Лондон ".
Организираната престъпност, пресмята Глени, съставлява 15% от международната стопанска система. Тя купува държавни управления. Лидерите - той показва Путин, Тръмп, Ердоган - вземат участие в скандални финансови покупко-продажби, одобрявани в реда на нещата. Опортюнизмът, прането на пари и жестоката употреба на бедните до степен на иго бяха улеснени от разпадането на Съветския съюз, хаоса в Близкия изток, голямата търговия с опиати от Мексико до Индия и всеобщите интернационалните пътувания, маскиращи бизнеса с проституция.
Разбира се, това не е единствено наш проблем, само че нашият относително спокоен дребен остров се трансформира в тяхно леговище, а резултатът от опита ни за опозиция надалеч не е добър. Визата " златен билет " разрешава на тези, които влагат 2 милиона паунда във Англия, да живеят, да купуват парцели и да работят тук, без да се държи сметка от какво са тези милиони. Между 2008 година и 2015 година съгласно Transparency International 60 % от тези визи са предоставени на съветски и китайски жители, а за всеки, който идва от някогашния Съветски съюз или от комунистическия Китай с такива пари, има доста въпроси, на които би трябвало да отговори.
Ние сводничим с нашата земя: през 2015 година Private Eye разгласява данни, показващи, че към 100 000 парцела са благосъстоятелност на офшорни компании, основани основно в данъчни убежища. Националната организация за битка с престъпността разказва какъв брой положителни са нашите банкери, счетоводители, юристи и PR-и в изпирането на пари и известност: " Те спомагат, умишлено или не, за основаване на корпоративни структури, придобиване на активи за предпазване на противозаконни средства и даване на анонимност на нарушителя ". Т.е. специализирали сме се в това хора да наподобяват честни, стига да са задоволително богати.
Нагласата на английския естаблишмънт е - по известната фраза на Питър Менделсън (британски политик от Лейбъристката партия - бел. ред.) - " интензивно релаксирана във връзка с хората с мръсни пари ", в случай че си заплащат налозите. Обидните " ксенофобски " въпроси за произхода на тези пари се задават с общително отвращение. Най-очевидното проявяване на това е методът, по който няколко поредни държавни управления разрешиха пазарът на жилища в Лондон, макар огромния локален дефицит, да се трансформира в прасе-касичка за пари извън, без значение от техния генезис. И не става въпрос единствено за именията на олигарсите, а за цялата buy-to-leave промишленост на пазаруването на жилища с инвеститорска цел. Стотици новопостроени стоят празни и " девствени ", като яйца в гнезда на непознати благосъстояния.
Глени счита, че единствено живелите най-малко 5 години в страната би следвало да могат да купуват парцели. Датчаните поддържат това предписание абсолютно за Копенхаген. Нашите държавни управления единствено бълват кухи изречения за световно въздействие, а арогантни фигури като архитекта Патрик Шумахер пазят строителството в публични паркове.
Разбира се, не всички интернационалните супербогаташи са гангстери. Но това е първият дълг на всяко държавно управление - да ги изследва и да филтрира тези, които биха могли да бъдат. Дори в случай че те показват хайверен изискан и съпруги с бижута, създавайки у нашите министри министри комплекс за непълноценност. Правителството има задължението да пази личните си хора, а не неоснователно да допуска, че влагата от богатия най-горен пласт ще " попие " надолу. Заблудата на тази " стопанска система на просмукването " се показва от обстоятелството, че колкото повече супер богати имаме, толкоз повече хора наподобява, че спят по улиците или споделят мизерни квартири.
Това ласкателство към плутокрацията не е нещо ново. Спомням си голмия номер на Алън Корън през 1974 година по време на петролната рецесия, когато облечен като арабски шейх дошъл пред " Даунинг стрийт " 10 с " Ролс-Ройс " и водач. И таман когато щял да бъде поканен да влезе, обяснил, че е желал единствено да си направи фотография: " Никой не попита кой съм въобще. "
О, да, сервилничим пред супер богатите. Но би трябвало да се погрижим и да изясним по какъв начин тъкмо са станали такива.
Чий е Лондон
Въпреки заканите на някогашния министър председател Дейвид Камерън да одобри ограничения, с които да бъдат осветлени крайните притежатели на парцели във Англия, скрити зад офшорни компании, към момента никой не знае чии са 85 000 парцела - сочи скорошен отчет на организациите Global Witness, Transparency International и Who Owns Britain.
Най-скъпият скрито притежаван парцел е на Buckingham Palace Road 123, оценен на 215,399,999 паунда (289,000,000 щатски долара) и притежаван от компания, записана в Джърси, съгласно Global Witness. Десетте най-скъпи анонимни парцели са на обща стойност 1,5 милиарда лири, се споделя в отчета.
Ситуацията има етичтни и стопански измерения, както и такива, свързани със сигурността. Англия има проблем да наподобява като страна, която се бори с корупцията, когато в същоно време разрешава на перачите на пари да ограбват разрастващите се страни и да купуват парцели в Лондон. Според отчет на " Трансперънси Интернешънъл " от 2017 година такива парцели са добити от чиновници или политици с съмнително благосъстояние.
Не на последно място, изкупуването на централен Лондон от супер богати в света води до внезапно повишаване на имотния пазар, ускорява неравенството и принуждава доста хора с по-ниски приходи да изоставен английската столица.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ