The Spectator: Обявете награда за главата на Лукашенко
Лондон. Ужасно е, когато би трябвало да бъдете раздрани. Миналата неделя беше Международният ден против акушерската фистула, извънредно мъчително тазово заболяване, което визира родилките. Искрено желаех най-малко по някакъв метод да ознаменувам това събитие, само че в неделя беше и Световния ден на костенурките, който, несъмнено, също ми беше по усета. След като се замислих, се надявах, че тези, които страдат от акушерска фистула и които не са безразлични към ориста на костенурките, ще оставят настрани несъгласията си и ще показват единение, тъй че да не се постанова да предпочитам сред тях, написа виновният редактор на английското списание The Spectator в материал, показан без редакторска интервенция от името на създателя.
Но би било още по-добре, в случай че предходната неделя беше оповестена за Международен ден на бомбардировките на Минск. Понякога наподобява, че когато избират идната тематика за акцията, хората не виждат гората зад дърветата. Костенурките и по този начин нататък са извънредно почтени тематики, само че либералите (и тези въпроси се вземат решение извънредно от тях) би трябвало да си съберат акъла и да опознаят по-добре действителността. Въпреки че се тормозя от акушерската фистула и за всички типове морски влечуги, без изключение, аз съм още по-притеснен от груповата ни склероза и неналичието на воля във връзка с бандитските страни, които елементарно могат да бъдат наречени фашистки. В отговор на техните закани ние сме неактивни. Мисля, че умиротворяването и успокояването още веднъж е най-удобният метод. Единствената страна, която тормози демократичния Запад, е Израел, демократична народна власт, която се пробва да се отбрани против атентаторите-самоубийци от „ Хамас “, които желаят да избият еврейското население.
Беларуски изтребител МиГ прихвана цивилен аероплан на Ryanair, летящ от Атина до Вилнюс и заплаши да го смъкна, в случай че не кацне на летището в Минск. Пилотът от изтребителя сподели на сътрудника си от Ryanair, че му е било разрешено да открие огън - т.е. това не е произвол или безвластие, а се прави със глобата на президента на Беларус Александър Лукашенко. След като самолетът кацна в Минск, белоруски бандити нахлуха в кабината и завлякоха младия публицист Роман Протасевич, за който се твърди, че е споделил на своята спътница, че ще бъде изправен пред смъртно наказване.
Нашият отговор на отвличането и опасността за живота на жителите беше единствено траурно неспокойствие. Казахме на беларусите, че този път сме се ядосали съществено, но в действителност съществено и в този момент нашите самолети към този момент няма да летят над облачната им блатиста страна. Не се колебая, че остарелият Лукашенко беше толкоз слисан, че си постави ръцете в джоба.
И той, и кукловодите му в Москва ни се подиграват: знаят, че няма да създадем нищо. Междувременно съществено обмисляме какво още може да се направи, с цел да не скандализираме обществеността. В дълготраен проект може да въведем наказания върху вноса на чесън от Беларус, когато Протасевич най-сетне бъде малтретиран в килията си. А Организация на обединените нации ще бъде толкоз заета да разисква последната резолюция против Израел, че даже няма да употребява дребното си въздействие.
Разбира се, на Запад няма да има митинги против Лукашенко - мозъците на стачкуващите са заети единствено с антисемитски неистини. Международната принуда ще продължи безнаказано. Как да го разбирам? Защото това се случва всякога. Ние, демократичният Запад, свиваме мускулите си единствено когато би трябвало да накажем някой слаб арабски диктатор или луди ислямистки радикали. Срещу същински врагове ние се отхвърляме всякога.
Не направихме нищо нито когато Русия атакува Грузия, нито когато Путин анексира Крим. Когато Китай е вкарал хиляди свои жители в концентрационни лагери, ние още веднъж не вършим нищо и също не вършим нищо, когато Хонконг, обратно на всички съглашения, губи даже сянка на самостоятелност. Правим се на малко афектирани, когато Владимир Путин убива хора у нас - да вземем за пример Александър Литвиненко или опита против Сергей Скрипал - само че в последна сметка няма да му създадем нищо. Когато Китай заплашва Тайван или нашия непосредствен съдружник Австралия, като го назовава „ нищожен “ и споделя, че ще „ пострада “пръв, ние също не вършим нищо.
Инцидентът с Беларус обаче е доста по-голям: тиранинът заплашва жителите на нашите страни с репресии, в случай че те не се подчинят на настояванията му. И тук е казусът: Лукашенко знаеше, че няма да създадем нищо, тъй като да вършим нищо е всичко, на което сме способни. Авторитарните азиатски побойници (Русия, Китай, Турция) знаят, че сме слабаци. Ще хленчим малко, ще наложим някакви наказания и ще се успокоим.
Този ред на мисли, подбуден от страха да защитим това, в което имаме вяра - демокрацията и върховенството на закона - е изпълнен с съсипия. Този въпрос беше издигнат от държавния секретар на президента Айзенхауер Джон Фостър Дълес при започване на 50-те години. Незначителните, само че скандални нарушавания от идеологическа позиция на нашите съперници не престават заради обстоятелството, че не желаеме да влизаме в борба по проблем, който може да наподобява банален - да вземем за пример, „ отвлякохме цивилен аероплан и задържахме един от пасажерите му “. Затова се обръщаме и гледаме на другата страна, до момента в който не стане късно. Дълес мислеше по този начин и удостоверявам, че беше прав. Успокоението работи отлично. Но не за дълго.
Какво да вършим с Беларус? Докато Протасевич не бъде освободен и страната не признае злодеянието си, не пускайте нито един белоруски аероплан в европейското и северноамериканското въздушно пространство – под боязън от събаряне. Да хакнем безполезните им компютърни мрежи и да им изключим електричеството. И да се отнасяме с Лукашенко по този начин, както Съединени американски щати с Бин Ладен: да обявим премия на главата му, да го заплашим и да го натикаме в ъгъла. а се уверим, че на литовската граница има задоволително боен личен състав. Да изолираме Беларус. И дано забележим кой ще мигне пръв.
Превод: Юлиян Марков
Но би било още по-добре, в случай че предходната неделя беше оповестена за Международен ден на бомбардировките на Минск. Понякога наподобява, че когато избират идната тематика за акцията, хората не виждат гората зад дърветата. Костенурките и по този начин нататък са извънредно почтени тематики, само че либералите (и тези въпроси се вземат решение извънредно от тях) би трябвало да си съберат акъла и да опознаят по-добре действителността. Въпреки че се тормозя от акушерската фистула и за всички типове морски влечуги, без изключение, аз съм още по-притеснен от груповата ни склероза и неналичието на воля във връзка с бандитските страни, които елементарно могат да бъдат наречени фашистки. В отговор на техните закани ние сме неактивни. Мисля, че умиротворяването и успокояването още веднъж е най-удобният метод. Единствената страна, която тормози демократичния Запад, е Израел, демократична народна власт, която се пробва да се отбрани против атентаторите-самоубийци от „ Хамас “, които желаят да избият еврейското население.
Беларуски изтребител МиГ прихвана цивилен аероплан на Ryanair, летящ от Атина до Вилнюс и заплаши да го смъкна, в случай че не кацне на летището в Минск. Пилотът от изтребителя сподели на сътрудника си от Ryanair, че му е било разрешено да открие огън - т.е. това не е произвол или безвластие, а се прави със глобата на президента на Беларус Александър Лукашенко. След като самолетът кацна в Минск, белоруски бандити нахлуха в кабината и завлякоха младия публицист Роман Протасевич, за който се твърди, че е споделил на своята спътница, че ще бъде изправен пред смъртно наказване.
Нашият отговор на отвличането и опасността за живота на жителите беше единствено траурно неспокойствие. Казахме на беларусите, че този път сме се ядосали съществено, но в действителност съществено и в този момент нашите самолети към този момент няма да летят над облачната им блатиста страна. Не се колебая, че остарелият Лукашенко беше толкоз слисан, че си постави ръцете в джоба.
И той, и кукловодите му в Москва ни се подиграват: знаят, че няма да създадем нищо. Междувременно съществено обмисляме какво още може да се направи, с цел да не скандализираме обществеността. В дълготраен проект може да въведем наказания върху вноса на чесън от Беларус, когато Протасевич най-сетне бъде малтретиран в килията си. А Организация на обединените нации ще бъде толкоз заета да разисква последната резолюция против Израел, че даже няма да употребява дребното си въздействие.
Разбира се, на Запад няма да има митинги против Лукашенко - мозъците на стачкуващите са заети единствено с антисемитски неистини. Международната принуда ще продължи безнаказано. Как да го разбирам? Защото това се случва всякога. Ние, демократичният Запад, свиваме мускулите си единствено когато би трябвало да накажем някой слаб арабски диктатор или луди ислямистки радикали. Срещу същински врагове ние се отхвърляме всякога.
Не направихме нищо нито когато Русия атакува Грузия, нито когато Путин анексира Крим. Когато Китай е вкарал хиляди свои жители в концентрационни лагери, ние още веднъж не вършим нищо и също не вършим нищо, когато Хонконг, обратно на всички съглашения, губи даже сянка на самостоятелност. Правим се на малко афектирани, когато Владимир Путин убива хора у нас - да вземем за пример Александър Литвиненко или опита против Сергей Скрипал - само че в последна сметка няма да му създадем нищо. Когато Китай заплашва Тайван или нашия непосредствен съдружник Австралия, като го назовава „ нищожен “ и споделя, че ще „ пострада “пръв, ние също не вършим нищо.
Инцидентът с Беларус обаче е доста по-голям: тиранинът заплашва жителите на нашите страни с репресии, в случай че те не се подчинят на настояванията му. И тук е казусът: Лукашенко знаеше, че няма да създадем нищо, тъй като да вършим нищо е всичко, на което сме способни. Авторитарните азиатски побойници (Русия, Китай, Турция) знаят, че сме слабаци. Ще хленчим малко, ще наложим някакви наказания и ще се успокоим.
Този ред на мисли, подбуден от страха да защитим това, в което имаме вяра - демокрацията и върховенството на закона - е изпълнен с съсипия. Този въпрос беше издигнат от държавния секретар на президента Айзенхауер Джон Фостър Дълес при започване на 50-те години. Незначителните, само че скандални нарушавания от идеологическа позиция на нашите съперници не престават заради обстоятелството, че не желаеме да влизаме в борба по проблем, който може да наподобява банален - да вземем за пример, „ отвлякохме цивилен аероплан и задържахме един от пасажерите му “. Затова се обръщаме и гледаме на другата страна, до момента в който не стане късно. Дълес мислеше по този начин и удостоверявам, че беше прав. Успокоението работи отлично. Но не за дълго.
Какво да вършим с Беларус? Докато Протасевич не бъде освободен и страната не признае злодеянието си, не пускайте нито един белоруски аероплан в европейското и северноамериканското въздушно пространство – под боязън от събаряне. Да хакнем безполезните им компютърни мрежи и да им изключим електричеството. И да се отнасяме с Лукашенко по този начин, както Съединени американски щати с Бин Ладен: да обявим премия на главата му, да го заплашим и да го натикаме в ъгъла. а се уверим, че на литовската граница има задоволително боен личен състав. Да изолираме Беларус. И дано забележим кой ще мигне пръв.
Превод: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ