Independent: Дипломацията на канонерките няма да помогне за възраждането на залязващата сила на Великобритания, каквото и да си мисли Борис Джонсън
Лондон. Няколко месеца преди експлоадирането на първата война в Персийския залив през 1991 година, починалият ми другар Кристофър Хичънс взе участие в телевизионна стратегия, в която той подлага на критика остро артиста Чарлтън Хестън, който поддържа уверено бомбардировките над Ирак. Хичънс помоли Хестън да изброи страните - по посока на часовниковата стрелка, започвайки от Кувейт - които имат общи граници с Ирак. „ Кувейт, Бахрейн, Турция, Русия, Иран “, отговори Хестън, евентуално изненадвайки доста хората в Русия и Бахрейн, написа The Independent в материал, показан без редакторска интервенция.
„ Ако ще бомбардирате страна, първо би трябвало да разберете къде е тя “, отговори Хичънс, нокаутирайки събеседника си. Хестън гневно, само че изцяло на вятъра се опита да отбрани репутацията си, потвърждавайки, че е бил афектиран, на което Хичънс още веднъж се пошегува язвително, съветвайки го да „ държи присадените кичури си в ръцете си “.
Тогава тази словесна битка провокира много насмешки против Хестън. И си я припомних още веднъж тази седмица, когато политици, пенсионирани военни офицери и разнообразни коментатори и наблюдаващи обсъждаха решението да се изпрати съвременен английски миноносец вид 45 HMS Defender край крайбрежията на Крим. Целта на изпращането беше да покаже, че Обединеното кралство не признава законността на анексията на Крим през 2014 година от Русия. Чудя се какъв брой от тези хипотетични специалисти, подкрепили решението на държавното управление на Обединеното кралство, биха могли да преминат по този начин наречения тест на Хестън и да посочат страните, граничещи с Черно море.
Едва ли би трябвало да изненада някого, че руснаците видяха умишлена провокация в появяването на миноносеца HMS Defender край крайбрежията на Крим, тъй като той първо измина 6 000 благи от брега на Англия, след което направи преход от Одеса до Грузия. Фактът, че на борда на разрушителя е имало публицисти, свидетелства, че английското държавно управление в действителност е желало да покаже на света новата военна позиция на „ авангардната “ Англия.
Британското държавно управление изясни, че изпращането на боен транспортен съд във водите директно до крайбрежията на Крим е акт на взаимност с Украйна и проява, че интернационалната общественост не признава анексията на Крим от Русия. Това са изцяло оправдани претекстове, само че Русия няма да се откаже от Крим - в случай че, несъмнено, не загуби във война против Съединени американски щати и НАТО. Това не значи, че анексията на Крим би трябвало да бъде приета, само че решението да се употребява боен транспортен съд за дипломатическо изказване крие ненужни опасности.
Вместо да показва възобновление на английската мощност, безсмисленият конфликт край крайбрежията на Крим разкри рисковото лековерие в основата на английската политика. Това не е просто блъф. Това, че това е блъф, стана ясно през цялото време. Следователно, вместо да сплаши съперника, жестът провокира енергична реакция, предопределена да разкрие този блъф. Сега руснаците могат да заплашат, че ще потопят идващия английски транспортен съд, който се осмели да следва пътя на HMS Defender, знаейки сигурно, че това няма да се случи. Опасността е, че в случай че това се случи, ще бъде мъчно да се потисне сходна изразителност.
Сега разрушителят HMS Defender ще се причисли към ударната група на английския флот, която включва новия самолетоносач HMS Queen Elizabeth, с цел да отплава в следеното от Китай Южнокитайско море. Непосредствената военна борба е малко евентуална. Винаги обаче има заплаха демонстрацията на мощ - изключително в случай че тази мощ е по-малка от тази на врага - да предизвика, вместо да възпира врага от нападателни дейности.
За разлика от формулата на президента Теодор Рузвелт за сполучлива империалистическа интервенция, методът на Борис Джонсън е „ да приказва високо, само че въпреки всичко да държи дребна сопа в ръцете си “. За да не се трансформира сходна политика в злополучие, е належащо евентуалният зложелател да се държи сдържано и да не желае да се възползва от военното си предимство.
В случая с Украйна и Русия има и други рискове. Твърде дейна изразителност по отношение на отбраната на Украйна може да сътвори на Киев усещането, че Съединени американски щати, НАТО и Англия са подготвени да се борят с Русия за Украйна, макар че случилото се от 2014 година ясно демонстрира, че няма да го създадат. Междувременно връщането към традицията отпреди Първата международна война да се употребяват канонерки за отправяне на дипломатически изказвания усилва риска от инцидентен конфликт или прекомерно бурна военна реакция.
В случая на Англия и Русия съществува огромен риск от прекалено старание, защото и двете страни в не прекомерно далечното минало бяха огромни империи. Въпреки че от този момент те отстъпиха доста стопански и политически, тези две страни се управляват от хора, които обичат да играят патриотичната карта и не могат да търпят унижения.
Краткият конфликт сред Англия и Русия край крайбрежията на Крим може да остане в историята единствено като дребна записка под линия, само че епизодът основава доста притеснителна картина на държанието на английското държавно управление вътре и отвън границите му. И в двата случая разликата сред претенциите и действителността става все по-голяма, както се вижда от разногласието към Северноирландския протокол.
Брекзит трябваше да закрепи властта на Обединеното кралство върху личното му бъдеще и до известна степен върна свободата на деяние - най-положителният образец за това беше създаването и необятното потребление на коронавирусна ваксина. Но с изключение на имунизацията, английската страна заплаща доста висока цена за Брекзит във връзка с загубата на груба политическа власт заради напрежението с Европейски Съюз и разединението в самото Обединено кралство.
Невероятната подигравка е, че Джонсън, който беше водач на придвижване, търсещо възобновяване на английския суверенитет, трябваше да подпише съглашение, в сходство с което в този момент интернационалната граница минава вътре в Обединеното кралство. Трудно е да си представим по-очевиден отвод от народен суверенитет. Не е изненадващо, че юнионистите в Северна Ирландия бяха надълбоко шокирани.
Джонсън и неговото държавно управление изпитват наслаждение от непрекъснатите разногласия с Европейския съюз, тъй като тези разногласия им разрешават да „ бият патриотичните барабани “ и да упрекват Брюксел. Те обаче не могат да си разрешат да разрешат на този спор да стане в действителност сериозен, защото в този случай - както сподели сагата за отделянето на Обединеното кралство от Европейския съюз - ще стане ясно, че всички мощни карти са в ръцете на Брюксел. В разногласието за Северноирландския протокол най-хубавият резултат за Обединеното кралство ще бъде, в случай че Европейски Съюз откри за преференциално да не реализира решителна победа над британците.
През последните пет години Англия стана по-слаба страна, макар че продължава да се преструва, че нейната мощност нараства. И това напрежение ще остане в основата на английската политика от Белфаст и Севастопол до Южнокитайско море, макар всички опити да се потвърди противоположното.
Джонсън усили пропастта сред действителното и мнимото място на Англия в света, само че това не е нищо ново. Отразявам войните в Ирак, Афганистан, Либия и Сирия в продължение на повече от 20 години и в нито един от тези случаи английското държавно управление не разбра изцяло в какво се замесва. Единствената съществена цел във всички тези акции беше да се показва на американците, че Англия е заслужен съдружник.
Искаше ми се да имам вяра, че английското държавно управление въпреки всичко би трябвало да има някаква скрита тактика, която не можех да схвана, само че когато бяха оповестени резултатите от следвоенните публични следствия, те демонстрираха невероятна степен на незнание от страна на политиците и чиновници, които са разпоредили тези интервенции. В компанията на тези служители Чарлтън Хестън не би почувствал никаква несръчност.
Превод и редакция: Иван Христов
„ Ако ще бомбардирате страна, първо би трябвало да разберете къде е тя “, отговори Хичънс, нокаутирайки събеседника си. Хестън гневно, само че изцяло на вятъра се опита да отбрани репутацията си, потвърждавайки, че е бил афектиран, на което Хичънс още веднъж се пошегува язвително, съветвайки го да „ държи присадените кичури си в ръцете си “.
Тогава тази словесна битка провокира много насмешки против Хестън. И си я припомних още веднъж тази седмица, когато политици, пенсионирани военни офицери и разнообразни коментатори и наблюдаващи обсъждаха решението да се изпрати съвременен английски миноносец вид 45 HMS Defender край крайбрежията на Крим. Целта на изпращането беше да покаже, че Обединеното кралство не признава законността на анексията на Крим през 2014 година от Русия. Чудя се какъв брой от тези хипотетични специалисти, подкрепили решението на държавното управление на Обединеното кралство, биха могли да преминат по този начин наречения тест на Хестън и да посочат страните, граничещи с Черно море.
Едва ли би трябвало да изненада някого, че руснаците видяха умишлена провокация в появяването на миноносеца HMS Defender край крайбрежията на Крим, тъй като той първо измина 6 000 благи от брега на Англия, след което направи преход от Одеса до Грузия. Фактът, че на борда на разрушителя е имало публицисти, свидетелства, че английското държавно управление в действителност е желало да покаже на света новата военна позиция на „ авангардната “ Англия.
Британското държавно управление изясни, че изпращането на боен транспортен съд във водите директно до крайбрежията на Крим е акт на взаимност с Украйна и проява, че интернационалната общественост не признава анексията на Крим от Русия. Това са изцяло оправдани претекстове, само че Русия няма да се откаже от Крим - в случай че, несъмнено, не загуби във война против Съединени американски щати и НАТО. Това не значи, че анексията на Крим би трябвало да бъде приета, само че решението да се употребява боен транспортен съд за дипломатическо изказване крие ненужни опасности.
Вместо да показва възобновление на английската мощност, безсмисленият конфликт край крайбрежията на Крим разкри рисковото лековерие в основата на английската политика. Това не е просто блъф. Това, че това е блъф, стана ясно през цялото време. Следователно, вместо да сплаши съперника, жестът провокира енергична реакция, предопределена да разкрие този блъф. Сега руснаците могат да заплашат, че ще потопят идващия английски транспортен съд, който се осмели да следва пътя на HMS Defender, знаейки сигурно, че това няма да се случи. Опасността е, че в случай че това се случи, ще бъде мъчно да се потисне сходна изразителност.
Сега разрушителят HMS Defender ще се причисли към ударната група на английския флот, която включва новия самолетоносач HMS Queen Elizabeth, с цел да отплава в следеното от Китай Южнокитайско море. Непосредствената военна борба е малко евентуална. Винаги обаче има заплаха демонстрацията на мощ - изключително в случай че тази мощ е по-малка от тази на врага - да предизвика, вместо да възпира врага от нападателни дейности.
За разлика от формулата на президента Теодор Рузвелт за сполучлива империалистическа интервенция, методът на Борис Джонсън е „ да приказва високо, само че въпреки всичко да държи дребна сопа в ръцете си “. За да не се трансформира сходна политика в злополучие, е належащо евентуалният зложелател да се държи сдържано и да не желае да се възползва от военното си предимство.
В случая с Украйна и Русия има и други рискове. Твърде дейна изразителност по отношение на отбраната на Украйна може да сътвори на Киев усещането, че Съединени американски щати, НАТО и Англия са подготвени да се борят с Русия за Украйна, макар че случилото се от 2014 година ясно демонстрира, че няма да го създадат. Междувременно връщането към традицията отпреди Първата международна война да се употребяват канонерки за отправяне на дипломатически изказвания усилва риска от инцидентен конфликт или прекомерно бурна военна реакция.
В случая на Англия и Русия съществува огромен риск от прекалено старание, защото и двете страни в не прекомерно далечното минало бяха огромни империи. Въпреки че от този момент те отстъпиха доста стопански и политически, тези две страни се управляват от хора, които обичат да играят патриотичната карта и не могат да търпят унижения.
Краткият конфликт сред Англия и Русия край крайбрежията на Крим може да остане в историята единствено като дребна записка под линия, само че епизодът основава доста притеснителна картина на държанието на английското държавно управление вътре и отвън границите му. И в двата случая разликата сред претенциите и действителността става все по-голяма, както се вижда от разногласието към Северноирландския протокол.
Брекзит трябваше да закрепи властта на Обединеното кралство върху личното му бъдеще и до известна степен върна свободата на деяние - най-положителният образец за това беше създаването и необятното потребление на коронавирусна ваксина. Но с изключение на имунизацията, английската страна заплаща доста висока цена за Брекзит във връзка с загубата на груба политическа власт заради напрежението с Европейски Съюз и разединението в самото Обединено кралство.
Невероятната подигравка е, че Джонсън, който беше водач на придвижване, търсещо възобновяване на английския суверенитет, трябваше да подпише съглашение, в сходство с което в този момент интернационалната граница минава вътре в Обединеното кралство. Трудно е да си представим по-очевиден отвод от народен суверенитет. Не е изненадващо, че юнионистите в Северна Ирландия бяха надълбоко шокирани.
Джонсън и неговото държавно управление изпитват наслаждение от непрекъснатите разногласия с Европейския съюз, тъй като тези разногласия им разрешават да „ бият патриотичните барабани “ и да упрекват Брюксел. Те обаче не могат да си разрешат да разрешат на този спор да стане в действителност сериозен, защото в този случай - както сподели сагата за отделянето на Обединеното кралство от Европейския съюз - ще стане ясно, че всички мощни карти са в ръцете на Брюксел. В разногласието за Северноирландския протокол най-хубавият резултат за Обединеното кралство ще бъде, в случай че Европейски Съюз откри за преференциално да не реализира решителна победа над британците.
През последните пет години Англия стана по-слаба страна, макар че продължава да се преструва, че нейната мощност нараства. И това напрежение ще остане в основата на английската политика от Белфаст и Севастопол до Южнокитайско море, макар всички опити да се потвърди противоположното.
Джонсън усили пропастта сред действителното и мнимото място на Англия в света, само че това не е нищо ново. Отразявам войните в Ирак, Афганистан, Либия и Сирия в продължение на повече от 20 години и в нито един от тези случаи английското държавно управление не разбра изцяло в какво се замесва. Единствената съществена цел във всички тези акции беше да се показва на американците, че Англия е заслужен съдружник.
Искаше ми се да имам вяра, че английското държавно управление въпреки всичко би трябвало да има някаква скрита тактика, която не можех да схвана, само че когато бяха оповестени резултатите от следвоенните публични следствия, те демонстрираха невероятна степен на незнание от страна на политиците и чиновници, които са разпоредили тези интервенции. В компанията на тези служители Чарлтън Хестън не би почувствал никаква несръчност.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ