Преглед на някои от основните теми в британския печат
Лондон. Китай може да нахлуе в Тайван до 2025 година, само че не е подготвен за това в този момент, съгласно последната оценка на Министерството на защитата на самоуправляващия се остров, написа английският вестник The Times .
В отчет, показан в Народното събрание на острова за обзор на бюджета, Mинистерството сподели, че Народноосвободителната войска на Китай към момента не разполага с задоволително амфибийни кораби за светкавична инвазия, която да бъде осъществена с една десантна вълна, съгласно медиите в Тайпе.
„ (Тайванските) военни пазят добре пристанищата и летищата и те няма да бъдат елементарно окупирани за малко време. Операциите по стъпване на острова ще бъдат изправени пред извънредно високи опасности “, споделиха от Министерството.
В отчета се споделя също, че китайските военни имат стеснен потенциал за логистична поддръжка и че въоръжените сили на острова могат да нарушат линиите му за доставяне, като тормозят транспортните кораби и самолети, на които Пекин ще разчита, с цел да изпраща муниции, храна и медикаменти на своите войски през Тайвански пролив с широчина повече от 160 километра.
Министерството предизвести, че до 2025 година Китай ще усъвършенства способността си да управлява водите. Китайските военни бързо модернизират своя флот, добавяйки по-големи и по-мощни военни кораби към него.
Напрежението в Тайванския пролив нараства. Пекин изпраща военни самолети да изследват въздушното пространство покрай острова съвсем всеки ден, което поражда опасения, че скоро може да стартира инвазия.
Пекин, който счита Тайван за част от китайската територия, поема уговорката за „ обединяване “ до 2050 година и не изключва потреблението на мощ. Националистическите гласове, призоваващи китайската войска да „ освободи “ Тайван допустимо най-скоро, стават все по-силни.
Китайски дипломати предизвестиха Тайван и неговите поддръжници да не подценяват решимостта на Пекин и способността му да пази своя суверенитет и териториална целокупност.
Всяка военна акция против Тайван може да форсира борбата със Съединени американски щати. Съединени американски щати имат съглашение за сигурност с острова, с цел да му доставят задоволително съоръжение и технологии за въздържане на всяка китайска инвазия. Президентът Байдън уточни, че Съединени американски щати се ангажират да пазят острова.
В Китай специалисти на годишен конгрес, проведен през миналия уикенд от Global Times, вестник на Китайската комунистическа партия, настояват, че страната ще има по-голям късмет да „ реши въпроса с Тайван “ след три до пет години, когато ще е развила „ големи преимущества “ против Съединени американски щати в района.
Ако салдото на силите Китай-САЩ се промени в интерес на Пекин, Вашингтон може да бъде по-сдържан, което ще направи решаването на тайванския въпрос по-„ неотклонно “, сподели на форума Шен Дингли, професор от Института за интернационалните проучвания към университета Фудан, т.к. оповестява вестникът. Китайските специалисти на форума се съгласиха, че войната е малко евентуална в кратковременен проект.
В Тайван Министерството на защитата съобщи, че Пекин може да употребява военни учения, с цел да предприеме изненадваща офанзива. Китайските сили биха могли да се концентрират във водите на изток от Тайван, откъдето биха могли да обкръжат острова и да отсекат подкрепленията от съдружниците на Тайван, преди да стартират офанзива.
Президентът на Тайван Цай Ин-вен организира стратегия за военна рационализация, с цел да направи острова по-труден за нахлуване. Правителството й възнамерява спомагателни 240 милиарда нови тайвански долари (6,5 милиарда английски лири) през идващите пет години за военни разноски, по-голямата част от които за военноморски оръжия, в това число ракети и военни кораби.
***
Лондон. Френският президент Еманюел Макрон присттигна в столицата на Унгария в понеделник за диалози с водачите на източните страни членки на Европейския съюз, полемики, които евентуално ще подчертаят политическите разриви във връзка с обсега на пълномощията на Европейски Съюз и бъдещия курс на блока, написа английският таблоид Daily Mail
Макрон ще организира двустранна среща в Будапеща с унгарския министър председател Виктор Орбан, десен популист, който оспорва полезностите на Европейски Съюз и неговата пълномощия върху делата на 27-те държави-членки.
Орбан и полският министър председател Матеуш Моравецки, с който Макрон също възнамерява да се срещне, бяха въвлечени в спор с Брюксел поради опитите на Европейски Съюз да подчини държавните управления, считани за нарушаващи върховенството на закона и демократичните стандарти.
Европейската комисия задържа десетки милиарди долари средства за икономическо възобновяване след пандемията, предопределени за Полша и Унгария поради корупция, интервенция в правосъдната система и надзор на медиите. Европейски Съюз заплаши да наложи спомагателни наказания, в случай че страните не съблюдават условията на върховенството на закона.
Франция би трябвало да поеме ротационното шестмесечно председателство на Европейски Съюз на 1 януари. Макрон също има планувани срещи с унгарския президент Янош Адер и премиера на Словакия Едуард Хегер. Френският водач възнамерява да взе участие и в среща на върха на водачите на Вишеградската група: Унгария, Полша, Словакия и Чехия.
Пътуването на Макрон, първото посещаване в Унгария на настоящ френски президент от 2007 година, идва преди срещата на върха на Европейски Съюз, планувана за по-късно тази седмица.
Френският президент, центрист по убеждения, който е твърдо проевропейски насочен, също възнамерява да се срещне в понеделник с демократичния кмет на Будапеща Гергели Карачони и с Петер Марки-Зай, опозиционен претендент, който възнамерява да се състезава с Орбан за поста министър-председател по време на общите избори в Унгария напролет на идната година.
Макрон също по този начин възнамерява да посети гроба на унгарския мъдрец и критик на Орбан Агнес Хелер, която умря през 2019 година.
Стопанинът на Елисейския замък евентуално ще се кандидатира за втори мандат на президентските избори във Франция през идната година. Сред главните му противници в този миг са двама десни националисти, журналистът Ерик Земур и Марин Льо Пен, които през последните месеци се срещнаха с Орбан и прегърнаха доста от политиките му.
Самият Орбан работи интензивно за консолидиране на европейската десница, в това число политици и партии, които споделят неговите антиимиграционни възгледи и опълчването му Европейски Съюз да упражнява избрани законови пълномощия над националните държавни управления на блока.
Макрон, който зави надясно по въпросите на сигурността и миграцията, откогато за първи път стана президент на Франция през 2017 година, сподели на конференция предходната седмица, че счита Орбан за „ политически конкурент “, само че и за „ европейски сътрудник “, с който значимо е да „ работим дружно за нашата Европа “.
" Може да има дълбоки различия и има такива. Но нашият дълг през идващите месеци е да позволим на Европа, в дневния ред, който загатнах, да продължи да върви напред ", сподели Макрон. „ Много ясно е, че по въпроса за върховенството на закона ще има различия.
***
Киев. Новият министър на защитата на Украйна Алексей Резников упрекна Германия, че блокира доставките на оръжия за Киев посредством НАТО, макар предизвестията на Съединени американски щати за допустима идна инвазия на Русия. Пред английския вестник The Financial Times той съобщи, че през последния месец Берлин е наложил несъгласие върху покупката на Украйна на така наречен пушки срещу дронове и противоснайперистки системи посредством Агенцията за поддръжка и доставяне на НАТО.
Германия обаче е отстъпила по първия детайл, откакто е решила, че този тип оръжия не са смъртоносни. „ Те към момента строят газопровода „ Северен поток 2 “ и в това време блокират нашите отбранителни оръжия. Това е доста незаслужено “, сподели Резников, визирайки съветския газопровод, който минава през Балтийско море до Германия и заобикаля съществуващите направления за доставка на природен газ през Украйна. Киев се бори да запълни пропуските във военните си качества, само че съдружниците се притесняват, че доставката на оръжие може да се смята за провокация или даже предлог за ескалация на обстановката от съветския президент Владимир Путин.
Украйна незабавно се стреми да придобие противоракетни и противовъздушни системи, комплекти за електронна война и съоръжение за кибернетична защита. Предвид немското блокиране на доставката на оборудването - позиция, която защитаваше към този момент предходното държавно управление на Ангела Меркел - Резников сподели, че Украйна ще се стреми да придобие оръжие посредством двустранни покупко-продажби със съдружници, в това число Съединени американски щати, Обединеното кралство, Литва и Франция. Позицията на новото немско държавно управление, водено от канцлера Олаф Шолц, към момента не е ясна. Германското министерство на стопанската система, което дава отговор за одобряването или налагането на несъгласие върху износа на оръжия, отхвърли коментар, както и немската канцлерия.
През май Роберт Хабек, съпредседател на „ Зелените “ и в този момент министър на стопанската система в ръководещата коалиция, сподели, че настояванията на Украйна за отбранителни оръжия ще бъдат „ сложни за отказване “. Резников предизвести, че опитът да се успокои Путин „ не работи и няма да работи “. Той призна, че е в „ доста оптимистично въодушевление “ по отношение на приемането на ракети и друго отбранително оръжие от Съединени американски щати и други западни поддръжници след осъществяване на диалози с сътрудниците си. Но той не удостовери дали доставките ще дойдат задоволително бързо, с цел да възпрат съветско навлизане.
Западните водачи, отпред с президента на Съединени американски щати Джо Байдън, заплашиха Москва с нови стопански наказания, с цел да разубедят от предприемането на по-нататъшна експанзия. След среща на върха в Ливърпул в неделя външните министри на Г-7 разпространиха изказване, в което приканиха Москва да „ деескалира обстановката, да следва дипломатически канали и да съблюдава интернационалните си задължения “.
„ Русия не би трябвало да се съмнява, че по-нататъшната военна експанзия против Украйна ще има големи последствия и тежка цена в отговор “, се споделя в изказването. Резников споделя, че страховете на западните съдружници да се изправят против Путин от позиция на мощ са били неправилни. „ Да не се предизвика Русия — тази тактика не работи и няма да работи “, сподели той, отбелязвайки, че Москва е нахлула в Грузия, откакто Берлин и Париж блокираха пътя на страната към присъединение към НАТО през 2008 година
Въпреки все по-силните предизвестия на Съединени американски щати за допустима съветска инвазия, Резников, сходно на други украински публични лица, омаловажи непосредствената опасност. Киев пресметна, че към 100 000 съветски бойци са ситуирани по границите му - сходно на обстановката напролет и лятото.
Конфликтът би бил злополучие за Европа, като милиони украинци евентуално ще избягат в Европейски Съюз, а големият експорт на зърно от Украйна ще бъде заплашен, сподели още министърът. „ Ще има доста ковчези, които се връщат в Русия “, изрази убеденост Резенков, добавяйки, че нашествието ще означи „ края на настоящия свят “ и ще отвори „ нова епоха “ без правила.
Резников, юрист, който беше министър за реинтеграцията на окупираните територии до покачването му в министър на защитата предишния месец, сподели, че Киев няма индикация от Вашингтон, че стремежите му да се причисли към НАТО ще бъдат отсрочени или изключени. Миналата седмица Байдън се съгласи за по-нататъшни диалози с Путин за разискване на опълчването на Русия против участието на Украйна в НАТО. „ Червената линия “ на Москва против влизането на Украйна в НАТО беше единствено част от съветската тактичност против Алианса, сподели Резников. „ Моето мнение е, че Съединени американски щати са разбрали тези закани. Те би трябвало да поддържат съюза обединен “.
Резников също отхвърли Киев да е бил подложен на какъвто и да е напън от Съединени американски щати да даде специфичен статут или по-дълбока автономност на окупираните райони на Донбас като метод за обновяване на мирните договаряния.
В отчет, показан в Народното събрание на острова за обзор на бюджета, Mинистерството сподели, че Народноосвободителната войска на Китай към момента не разполага с задоволително амфибийни кораби за светкавична инвазия, която да бъде осъществена с една десантна вълна, съгласно медиите в Тайпе.
„ (Тайванските) военни пазят добре пристанищата и летищата и те няма да бъдат елементарно окупирани за малко време. Операциите по стъпване на острова ще бъдат изправени пред извънредно високи опасности “, споделиха от Министерството.
В отчета се споделя също, че китайските военни имат стеснен потенциал за логистична поддръжка и че въоръжените сили на острова могат да нарушат линиите му за доставяне, като тормозят транспортните кораби и самолети, на които Пекин ще разчита, с цел да изпраща муниции, храна и медикаменти на своите войски през Тайвански пролив с широчина повече от 160 километра.
Министерството предизвести, че до 2025 година Китай ще усъвършенства способността си да управлява водите. Китайските военни бързо модернизират своя флот, добавяйки по-големи и по-мощни военни кораби към него.
Напрежението в Тайванския пролив нараства. Пекин изпраща военни самолети да изследват въздушното пространство покрай острова съвсем всеки ден, което поражда опасения, че скоро може да стартира инвазия.
Пекин, който счита Тайван за част от китайската територия, поема уговорката за „ обединяване “ до 2050 година и не изключва потреблението на мощ. Националистическите гласове, призоваващи китайската войска да „ освободи “ Тайван допустимо най-скоро, стават все по-силни.
Китайски дипломати предизвестиха Тайван и неговите поддръжници да не подценяват решимостта на Пекин и способността му да пази своя суверенитет и териториална целокупност.
Всяка военна акция против Тайван може да форсира борбата със Съединени американски щати. Съединени американски щати имат съглашение за сигурност с острова, с цел да му доставят задоволително съоръжение и технологии за въздържане на всяка китайска инвазия. Президентът Байдън уточни, че Съединени американски щати се ангажират да пазят острова.
В Китай специалисти на годишен конгрес, проведен през миналия уикенд от Global Times, вестник на Китайската комунистическа партия, настояват, че страната ще има по-голям късмет да „ реши въпроса с Тайван “ след три до пет години, когато ще е развила „ големи преимущества “ против Съединени американски щати в района.
Ако салдото на силите Китай-САЩ се промени в интерес на Пекин, Вашингтон може да бъде по-сдържан, което ще направи решаването на тайванския въпрос по-„ неотклонно “, сподели на форума Шен Дингли, професор от Института за интернационалните проучвания към университета Фудан, т.к. оповестява вестникът. Китайските специалисти на форума се съгласиха, че войната е малко евентуална в кратковременен проект.
В Тайван Министерството на защитата съобщи, че Пекин може да употребява военни учения, с цел да предприеме изненадваща офанзива. Китайските сили биха могли да се концентрират във водите на изток от Тайван, откъдето биха могли да обкръжат острова и да отсекат подкрепленията от съдружниците на Тайван, преди да стартират офанзива.
Президентът на Тайван Цай Ин-вен организира стратегия за военна рационализация, с цел да направи острова по-труден за нахлуване. Правителството й възнамерява спомагателни 240 милиарда нови тайвански долари (6,5 милиарда английски лири) през идващите пет години за военни разноски, по-голямата част от които за военноморски оръжия, в това число ракети и военни кораби.
***
Лондон. Френският президент Еманюел Макрон присттигна в столицата на Унгария в понеделник за диалози с водачите на източните страни членки на Европейския съюз, полемики, които евентуално ще подчертаят политическите разриви във връзка с обсега на пълномощията на Европейски Съюз и бъдещия курс на блока, написа английският таблоид Daily Mail
Макрон ще организира двустранна среща в Будапеща с унгарския министър председател Виктор Орбан, десен популист, който оспорва полезностите на Европейски Съюз и неговата пълномощия върху делата на 27-те държави-членки.
Орбан и полският министър председател Матеуш Моравецки, с който Макрон също възнамерява да се срещне, бяха въвлечени в спор с Брюксел поради опитите на Европейски Съюз да подчини държавните управления, считани за нарушаващи върховенството на закона и демократичните стандарти.
Европейската комисия задържа десетки милиарди долари средства за икономическо възобновяване след пандемията, предопределени за Полша и Унгария поради корупция, интервенция в правосъдната система и надзор на медиите. Европейски Съюз заплаши да наложи спомагателни наказания, в случай че страните не съблюдават условията на върховенството на закона.
Франция би трябвало да поеме ротационното шестмесечно председателство на Европейски Съюз на 1 януари. Макрон също има планувани срещи с унгарския президент Янош Адер и премиера на Словакия Едуард Хегер. Френският водач възнамерява да взе участие и в среща на върха на водачите на Вишеградската група: Унгария, Полша, Словакия и Чехия.
Пътуването на Макрон, първото посещаване в Унгария на настоящ френски президент от 2007 година, идва преди срещата на върха на Европейски Съюз, планувана за по-късно тази седмица.
Френският президент, центрист по убеждения, който е твърдо проевропейски насочен, също възнамерява да се срещне в понеделник с демократичния кмет на Будапеща Гергели Карачони и с Петер Марки-Зай, опозиционен претендент, който възнамерява да се състезава с Орбан за поста министър-председател по време на общите избори в Унгария напролет на идната година.
Макрон също по този начин възнамерява да посети гроба на унгарския мъдрец и критик на Орбан Агнес Хелер, която умря през 2019 година.
Стопанинът на Елисейския замък евентуално ще се кандидатира за втори мандат на президентските избори във Франция през идната година. Сред главните му противници в този миг са двама десни националисти, журналистът Ерик Земур и Марин Льо Пен, които през последните месеци се срещнаха с Орбан и прегърнаха доста от политиките му.
Самият Орбан работи интензивно за консолидиране на европейската десница, в това число политици и партии, които споделят неговите антиимиграционни възгледи и опълчването му Европейски Съюз да упражнява избрани законови пълномощия над националните държавни управления на блока.
Макрон, който зави надясно по въпросите на сигурността и миграцията, откогато за първи път стана президент на Франция през 2017 година, сподели на конференция предходната седмица, че счита Орбан за „ политически конкурент “, само че и за „ европейски сътрудник “, с който значимо е да „ работим дружно за нашата Европа “.
" Може да има дълбоки различия и има такива. Но нашият дълг през идващите месеци е да позволим на Европа, в дневния ред, който загатнах, да продължи да върви напред ", сподели Макрон. „ Много ясно е, че по въпроса за върховенството на закона ще има различия.
***
Киев. Новият министър на защитата на Украйна Алексей Резников упрекна Германия, че блокира доставките на оръжия за Киев посредством НАТО, макар предизвестията на Съединени американски щати за допустима идна инвазия на Русия. Пред английския вестник The Financial Times той съобщи, че през последния месец Берлин е наложил несъгласие върху покупката на Украйна на така наречен пушки срещу дронове и противоснайперистки системи посредством Агенцията за поддръжка и доставяне на НАТО.
Германия обаче е отстъпила по първия детайл, откакто е решила, че този тип оръжия не са смъртоносни. „ Те към момента строят газопровода „ Северен поток 2 “ и в това време блокират нашите отбранителни оръжия. Това е доста незаслужено “, сподели Резников, визирайки съветския газопровод, който минава през Балтийско море до Германия и заобикаля съществуващите направления за доставка на природен газ през Украйна. Киев се бори да запълни пропуските във военните си качества, само че съдружниците се притесняват, че доставката на оръжие може да се смята за провокация или даже предлог за ескалация на обстановката от съветския президент Владимир Путин.
Украйна незабавно се стреми да придобие противоракетни и противовъздушни системи, комплекти за електронна война и съоръжение за кибернетична защита. Предвид немското блокиране на доставката на оборудването - позиция, която защитаваше към този момент предходното държавно управление на Ангела Меркел - Резников сподели, че Украйна ще се стреми да придобие оръжие посредством двустранни покупко-продажби със съдружници, в това число Съединени американски щати, Обединеното кралство, Литва и Франция. Позицията на новото немско държавно управление, водено от канцлера Олаф Шолц, към момента не е ясна. Германското министерство на стопанската система, което дава отговор за одобряването или налагането на несъгласие върху износа на оръжия, отхвърли коментар, както и немската канцлерия.
През май Роберт Хабек, съпредседател на „ Зелените “ и в този момент министър на стопанската система в ръководещата коалиция, сподели, че настояванията на Украйна за отбранителни оръжия ще бъдат „ сложни за отказване “. Резников предизвести, че опитът да се успокои Путин „ не работи и няма да работи “. Той призна, че е в „ доста оптимистично въодушевление “ по отношение на приемането на ракети и друго отбранително оръжие от Съединени американски щати и други западни поддръжници след осъществяване на диалози с сътрудниците си. Но той не удостовери дали доставките ще дойдат задоволително бързо, с цел да възпрат съветско навлизане.
Западните водачи, отпред с президента на Съединени американски щати Джо Байдън, заплашиха Москва с нови стопански наказания, с цел да разубедят от предприемането на по-нататъшна експанзия. След среща на върха в Ливърпул в неделя външните министри на Г-7 разпространиха изказване, в което приканиха Москва да „ деескалира обстановката, да следва дипломатически канали и да съблюдава интернационалните си задължения “.
„ Русия не би трябвало да се съмнява, че по-нататъшната военна експанзия против Украйна ще има големи последствия и тежка цена в отговор “, се споделя в изказването. Резников споделя, че страховете на западните съдружници да се изправят против Путин от позиция на мощ са били неправилни. „ Да не се предизвика Русия — тази тактика не работи и няма да работи “, сподели той, отбелязвайки, че Москва е нахлула в Грузия, откакто Берлин и Париж блокираха пътя на страната към присъединение към НАТО през 2008 година
Въпреки все по-силните предизвестия на Съединени американски щати за допустима съветска инвазия, Резников, сходно на други украински публични лица, омаловажи непосредствената опасност. Киев пресметна, че към 100 000 съветски бойци са ситуирани по границите му - сходно на обстановката напролет и лятото.
Конфликтът би бил злополучие за Европа, като милиони украинци евентуално ще избягат в Европейски Съюз, а големият експорт на зърно от Украйна ще бъде заплашен, сподели още министърът. „ Ще има доста ковчези, които се връщат в Русия “, изрази убеденост Резенков, добавяйки, че нашествието ще означи „ края на настоящия свят “ и ще отвори „ нова епоха “ без правила.
Резников, юрист, който беше министър за реинтеграцията на окупираните територии до покачването му в министър на защитата предишния месец, сподели, че Киев няма индикация от Вашингтон, че стремежите му да се причисли към НАТО ще бъдат отсрочени или изключени. Миналата седмица Байдън се съгласи за по-нататъшни диалози с Путин за разискване на опълчването на Русия против участието на Украйна в НАТО. „ Червената линия “ на Москва против влизането на Украйна в НАТО беше единствено част от съветската тактичност против Алианса, сподели Резников. „ Моето мнение е, че Съединени американски щати са разбрали тези закани. Те би трябвало да поддържат съюза обединен “.
Резников също отхвърли Киев да е бил подложен на какъвто и да е напън от Съединени американски щати да даде специфичен статут или по-дълбока автономност на окупираните райони на Донбас като метод за обновяване на мирните договаряния.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ