Вицепремиерът Екатерина Захариева договори завръщане на българския бизнес в Гана, Намибия и Уганда
Ломе. Вицепремиерът Екатерина Захариева организира двустранни срещи в Ломе, Того, с делегациите на още три африкански страни, които обявиха интерес към привличане на вложения от България. Това оповестиха от пресцентъра на Министерството на външните работи . Гана чака възобновяване на отличните търговски взаимоотношения със страната ни и нови вложения от бизнеса в преработката на първични материали и производството на медикаменти. Помощ за развиване на високите технологии и дребните и междинни предприятия, както и образуване на професионално образование са измежду целите на Намибия. Уганда демонстрира интерес към взаимни планове в хранително-вкусовата индустрия и новите разработки на българските предприятия от военно-промишления комплекс.
Срещите на министър Захариева са в границите на Съвместния министерски съвет на Европейски Съюз и Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), който ще се организира в идващите два дни в Ломе, столицата на Тогоанската република. Форумът, в който вземат участие делегации на 79 страни, ще се организира под съпредседателството на Екатерина Захариева в качеството й на Председател на Съвета на Европейския съюз.
По-рано в Того тя имаше среща и с сътрудниците си от Етиопия и Того, които също изявиха интерес към привличане на български компании.
Пред всички сътрудници от Африка тя показа опциите за правене на бизнес с България, удобната данъчна система и достъпа посредством страната ни до европейските пазари. Тя ги прикани за образуване на взаимни междуправителствени срещи, както и на конгреси на комерсиалните камари и на представители на бизнеса, на които българските бизнесмени да се срещнат с изискванията за вложения в техните страни. Всички делегации, с които бяха извършени двустранни срещи, откликнаха незабавно на предложенията.
“В резултат на многогодишните отлични двустранни връзки сред Република Гана и България доста наши инженери, лекари и научни служащи приключиха своето обучение във вашата страна и способстват за развиването на нашата стопанска система и общество ”, посочи зам.- министърът на външните работи и на районната интеграция на Гана Чарлз Овиреду.
“Вижданията на нашето държавно управление са, че политическите връзки би трябвало да са в помощ на бизнеса. Имаме благоприятни условия в производството и преработката на алуминий и стомана, както и в производството на медикаменти ”, сподели зам.-министърът на търговията и индустрията на Гана Робърт Линдзи.
Пред тях министър Захариева показа опциите на българските предприятия в тези браншове, като постави акцент върху производството на подготвени модифицирани храни, на генерични медикаменти и на медикаменти във ветеринарната медицина, както и на допустимо съдействие с българския ИТ бранш.
“Развиването на бизнеса и на търговията водят и до политическа непоклатимост ”, посочи тя.
Република Гана, която се простира на територия - 238 533 кв. км и е с население от 27 милиона души, развива пазарна стопанска система с релативно малко политически бариери пред търговията и вложенията. Богата е на естествени запаси. Селското стопанство има дял от към 20% от Брутният вътрешен продукт и притегля повече от половината от работната мощ. Разширяването на зараждащата се петролна промишленост в Гана ускори икономическия напредък, като производството в “Юбилей ”, офшорното нефтено поле на Гана, стартира в средата на декември 2010 година
Дипломатически връзки са открити през юли 1961 година
2017г. бележи нарастване на българския експорт с 8,82% по отношение на 2016 година, като възлиза на 11,1 млн.щ.д. и понижение на вноса от Гана с 34,86%, който възлиза на 24,1 млн.щ.д.
Тджекеро Твея, министър на индустриализацията, търговията и развиването на дребните и междинните предприятията на Намибия, също посочи обичайните връзки със страната ни на срещата си с министър Захариева.
“България постоянно е подкрепяла Африка като сътрудник. Възможностите са взаимни планове в минното дело и високите технологии е огромно. Нека да възстановим работата на взаимната търговско-икономическа комисия и да прегледаме всички области, в които може да иваве общи ползи ”, обърна се Захариева към него.
“Ние не се борим за помощи, а за привличане на бизнеса. Имаме голяма история с България, която не може да остане неоползотворена. Бих споделил, че вие ни разбирате доста повече, в сравнение с множеството страни от Западна Европа ”, посочи министър Твея.
През февруари 2013 година Намибия бе избрана за най-бързо разрастващата се млада пазарна стопанска система в Африка. Основа на стопанската система е миннодобивната индустрия. Намибия е богата на естествени запаси, тя е вторият производител след Ботсуана на ювелирни диаманти, среща се на четвърто място в света по рандеман на уран, разполага с най-големите находища в света на калий и литий. В Африка се подрежда втора по произвеждане на олово, трета – на кадмий, и четвърта – на цинк и мед.
Дипломатическите връзки сред България и Намибия са открити на 6 юни 1990 година В страната още помнят оказаната помощ от България в битката против апартейда и опцията намибийски студенти да получат образованието си в България. Стокообменът ни с Намибия обаче към момента е алегоричен. Интересът на бизнес-средите в България към намибийския пазар последователно нараства, изключително с разкритите благоприятни условия за експорт на медни руди и техните концентрати.
“Уганда поддържа обичайно положителни връзки с България и със страните от Източна Европа. Бихме желали наша делегация да посети вашата страна и да ускори връзките с бизнеса ви, изключително в региона на новите разработки на военно-промишления ви комплекс, защото отделяме забележителен запас за сигурност поради бежанските потоци ”, посочи Матия Касая, министърът на финансите, планирането и икономическото развиване на Уганда. Той показа новото законодателство на страната, даващо удобства за бизнеса, и желанието на държавното управление да ускори развиването на производството, защото сега приходите на страната се образуват основно от бранша на услугите.
Уганда има намерение да развие през идващите няколко години нефтения бранш и се приготвя за създаване на съответна инфраструктура.
Дипломатическите връзки с България са открити на 16 май 1964 година. До закриването на българското посолство в Кения през юни 1990 година, нашият дипломат в Найроби е бил упълномощен и в Кампала.
Министър Захариева предложения делегация от Уганда да посети България, а екипи от двете страни да работят за сключването на спогодби за отбягване на двойното данъчно облагане и за отбрана на вложенията.
Срещите на министър Захариева са в границите на Съвместния министерски съвет на Европейски Съюз и Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), който ще се организира в идващите два дни в Ломе, столицата на Тогоанската република. Форумът, в който вземат участие делегации на 79 страни, ще се организира под съпредседателството на Екатерина Захариева в качеството й на Председател на Съвета на Европейския съюз.
По-рано в Того тя имаше среща и с сътрудниците си от Етиопия и Того, които също изявиха интерес към привличане на български компании.
Пред всички сътрудници от Африка тя показа опциите за правене на бизнес с България, удобната данъчна система и достъпа посредством страната ни до европейските пазари. Тя ги прикани за образуване на взаимни междуправителствени срещи, както и на конгреси на комерсиалните камари и на представители на бизнеса, на които българските бизнесмени да се срещнат с изискванията за вложения в техните страни. Всички делегации, с които бяха извършени двустранни срещи, откликнаха незабавно на предложенията.
“В резултат на многогодишните отлични двустранни връзки сред Република Гана и България доста наши инженери, лекари и научни служащи приключиха своето обучение във вашата страна и способстват за развиването на нашата стопанска система и общество ”, посочи зам.- министърът на външните работи и на районната интеграция на Гана Чарлз Овиреду.
“Вижданията на нашето държавно управление са, че политическите връзки би трябвало да са в помощ на бизнеса. Имаме благоприятни условия в производството и преработката на алуминий и стомана, както и в производството на медикаменти ”, сподели зам.-министърът на търговията и индустрията на Гана Робърт Линдзи.
Пред тях министър Захариева показа опциите на българските предприятия в тези браншове, като постави акцент върху производството на подготвени модифицирани храни, на генерични медикаменти и на медикаменти във ветеринарната медицина, както и на допустимо съдействие с българския ИТ бранш.
“Развиването на бизнеса и на търговията водят и до политическа непоклатимост ”, посочи тя.
Република Гана, която се простира на територия - 238 533 кв. км и е с население от 27 милиона души, развива пазарна стопанска система с релативно малко политически бариери пред търговията и вложенията. Богата е на естествени запаси. Селското стопанство има дял от към 20% от Брутният вътрешен продукт и притегля повече от половината от работната мощ. Разширяването на зараждащата се петролна промишленост в Гана ускори икономическия напредък, като производството в “Юбилей ”, офшорното нефтено поле на Гана, стартира в средата на декември 2010 година
Дипломатически връзки са открити през юли 1961 година
2017г. бележи нарастване на българския експорт с 8,82% по отношение на 2016 година, като възлиза на 11,1 млн.щ.д. и понижение на вноса от Гана с 34,86%, който възлиза на 24,1 млн.щ.д.
Тджекеро Твея, министър на индустриализацията, търговията и развиването на дребните и междинните предприятията на Намибия, също посочи обичайните връзки със страната ни на срещата си с министър Захариева.
“България постоянно е подкрепяла Африка като сътрудник. Възможностите са взаимни планове в минното дело и високите технологии е огромно. Нека да възстановим работата на взаимната търговско-икономическа комисия и да прегледаме всички области, в които може да иваве общи ползи ”, обърна се Захариева към него.
“Ние не се борим за помощи, а за привличане на бизнеса. Имаме голяма история с България, която не може да остане неоползотворена. Бих споделил, че вие ни разбирате доста повече, в сравнение с множеството страни от Западна Европа ”, посочи министър Твея.
През февруари 2013 година Намибия бе избрана за най-бързо разрастващата се млада пазарна стопанска система в Африка. Основа на стопанската система е миннодобивната индустрия. Намибия е богата на естествени запаси, тя е вторият производител след Ботсуана на ювелирни диаманти, среща се на четвърто място в света по рандеман на уран, разполага с най-големите находища в света на калий и литий. В Африка се подрежда втора по произвеждане на олово, трета – на кадмий, и четвърта – на цинк и мед.
Дипломатическите връзки сред България и Намибия са открити на 6 юни 1990 година В страната още помнят оказаната помощ от България в битката против апартейда и опцията намибийски студенти да получат образованието си в България. Стокообменът ни с Намибия обаче към момента е алегоричен. Интересът на бизнес-средите в България към намибийския пазар последователно нараства, изключително с разкритите благоприятни условия за експорт на медни руди и техните концентрати.
“Уганда поддържа обичайно положителни връзки с България и със страните от Източна Европа. Бихме желали наша делегация да посети вашата страна и да ускори връзките с бизнеса ви, изключително в региона на новите разработки на военно-промишления ви комплекс, защото отделяме забележителен запас за сигурност поради бежанските потоци ”, посочи Матия Касая, министърът на финансите, планирането и икономическото развиване на Уганда. Той показа новото законодателство на страната, даващо удобства за бизнеса, и желанието на държавното управление да ускори развиването на производството, защото сега приходите на страната се образуват основно от бранша на услугите.
Уганда има намерение да развие през идващите няколко години нефтения бранш и се приготвя за създаване на съответна инфраструктура.
Дипломатическите връзки с България са открити на 16 май 1964 година. До закриването на българското посолство в Кения през юни 1990 година, нашият дипломат в Найроби е бил упълномощен и в Кампала.
Министър Захариева предложения делегация от Уганда да посети България, а екипи от двете страни да работят за сключването на спогодби за отбягване на двойното данъчно облагане и за отбрана на вложенията.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ