Лия Петрова е родена в семейство на музиканти, започва обучението

Лия Петрова е родена в семейство на музиканти, стартира образованието си по цигулка при Евелина Арабаджиева. Осемгодишна получава Моцартовия орден и званието “Най-млад актьор на ЮНЕСКО ”.

През 2001 е призната във Висшето учебно заведение за музика и спектакъл в Рощок при проф. Петру Мунтяну, а от 2010 година учи при Огюстен Дюме в Брюксел. По-късно продължава в Музикалната академия „ Ханс Айслер ” в Берлин при Антие Вайтхаас.

Носител е на награди от интернационалните състезания „ Тибор Варга “ (Сион), „ Луис Шпор “ (Ваймар), Германския народен музикален конкурс и други Избрана е за „ Млад музикант на годината 2007 ” на стратегия „ Алегро виваче ” на БНР. През 2016 печели първа премия на Международния конкурс за цигулари „ Карл Нилсен “ в Одензе, Дания.

Била е солист на филхармониите на Брюксел, Люксембург, Осака и Монте Карло, Камерния оркестър на Лозана и Националния оркестър на Монпелие. Като камерен музикант свири с изявени реализатори като Готие Капюсон, Йужа Ванг, Катя Буниатишвили, Гари Хофман, Джан Ванг, Луи Лорти, Никола Ангелих и други Сред ярките й изяви е присъединяване й в плана „ Марта Аргерих и другари ” в Атина и Франция през 2016, където свири дружно с Марта Аргерих, Рено Капюсон, Юри Башмет и Миша Майски.

Първият ѝ независим компактдиск за „ Орхид Класик ” с Филхармоничния оркестър на Одензе включва концертите за цигулка и оркестър от Карл Нилсен и първия концерт на Сергей Прокофиев.

Лия Петрова свири на истинска цигулка „ Джовани Батиста Гуаданини ”, предоставена ѝ от музикалната фондация „ Бубу “.



Лия Петрова е основен воин в “Нашият ден “

Дете виртуоз

“За нас, музикантите, е ужасно значимо да имаме самочувствие. Сцената е едно място, на което всички те гледат, тъй като от време на време може да бъде стресиращо прочувствено. Имах щастието от доста ранна възраст да бъда на сцената. “

Конкурсите

“За нас, музикантите, състезанията са извънредно значими. Дълго време това е бил единственият метод човек да направи кариера или най-малко да бъде чут по света.

Нещата много се трансформират, защото с помощта на интернет и всички вероятни способи на връзка в действителност можем да бъдем чути от доста хора и без да спечелим огромен конкурс.

Имаше един миг, в който се явявах доста на състезания, сега развиването на кариерата ми не изисква това нещо, защото имам сътрудник, с който работя, имам концерти за идващите три години. Конкурсът е като съревнование, само че цигулковото изкуство е безусловно невероятно да бъде премерено .

Конкурсите, без значение дали си спечелил или не, остават някакъв тип стрес, обвързван с това да сме на сцената и чувството, че би трябвало да сме най-хубавите. В музиката това чувство постоянно пречи. Важното е да споделяме това, което е в сърцето и страстите ни. “



Музикалната сцена преди и след пандемията

“Да, музикалната сцена се промени. Най-малкото тъй като тя съвсем не съществуваше в същинския си тип. Публиката и музикантите се насочиха в по-голяма степен към всички вероятни версии, дискове, концерти и видеа.

Музиката се изживява по малко по-различен метод, когато е онлайн. Това, което усещаш от публиката, е обичаното ми нещо на сцена. Публиката взе участие 50% в концерта . Когато свирех концерти в празни зали, беше извънредно мъчно, тъй като като че ли не свириш за никой. Музиката не съществува, когато си безусловно самичък, най-малко аз по този начин го чувствам.

Вярвам, че персоналното благополучие несъмнено играе роля в това по какъв начин се усещаме и върху професионалния ни живот. За мен фамилията е доста значимо. Все още нямам деца, това следва.

Вярвам в Бог, положителното и любовта. Вярвам в добротата, в хората, в това, че във всеки един от нас има парченце от Бог, има от тази обич и се надявам, че всички ние ще се концентрираме повече върху нея. Мечтая за мир . Пожелавам на всички да се обърнем към положителното в нас. “

Чуйте целия диалог в звуковия файл.
Снимки: facebook/sofiaphilharmonicorchestra