Ядрено нападение и шансовете ни да оцелеем след него
Лицето на нуклеарния смут се е трансформирало доста от Студената война насам, само че експертът по помощ при бедствия Ъруин Редленър ни напомня, че опасността е действителна. И макар че възможностите ни са минимални, той предлага на практика препоръки по какъв начин да оцелеем при нуклеарно нахлуване.
Първо, едно малко увещание от какво се състои нуклеарният гърмеж. Нека вземем за пример B83, едно от най-мощните оръжия в нуклеарния боеприпас на Америка. Това е еквивалентно на енергията на 79 атомни бомби на Хирошима.
Ако се детонира на повърхността, то въздушният взрив има малко по-различни характерности, в това число по-силна ударна вълна и по-голямо покритие на топлинно лъчение. Реакцията на нуклеарно разделяне ще излезе отвън надзор и съвсем неотложно ще се получи огнено кълбо - такова, което употребява 50 % от силата на детонацията. То ще бъде 83.3 милиона градуса по Целзий в основата си.
Съпътстващото термично лъчение - още 35 % от общата сила - ще се популяризира на повърхност от най-малко 420 квадратни километра според NukeMap и ще аргументи изгаряния от трета степен на всички.
Нервните ни окончания напряко ще се изпарят, само че не и преди голяма вълна от налягане да се изстреля на открито, да компресира и смачка вътрешните ни органи и да сплеска всяка постройка в рамките на 17 квадратни километра повърхност. Освен това ще бъдем силно облъчени, несъмнено. Без съществуване на вятър на повърхност от малко под 21 квадратни километра до 90 % от популацията в този радиус ще почине от лъчева болест, пишат от.
Ако въпреки всичко обаче имаме някакъв шанс и по някакво знамение сме оживели измежду гърмежа (защото сме далеч), има някои насоки, които би трябвало да следваме и най-важната от тях е да бъдем подготвени.
Според Министерството на вътрешната сигурност на Съединени американски щати, би трябвало да организираме себе си и най-близките си. Да се информираме за всички пътища за евакуация и да изберем няколко места в покрайнините на града, където всички можем да се срещнем по-късно.
Трябва да имаме и много бутилирана вода, термични одеяла, консерви, радио и медицински консумативи. Ако имаме задоволително шанс да притежаваме подсилена изба или бункер, хубаво е да се уверим, че е лесно достъпен по всяко време и е изцяло зареден.
Всичко това обаче се отнася за подготовка преди нуклеарно нахлуване. Но какво да вършим по време на такова?
Каквото и да се случи, не трябва да бъдем в радиуса на взрива на огненото кълбо, тъй като всичко в този район, както над, по този начин и подземен, ще бъде унищожено. Дори бункер няма да избави живота ни.
Трябва да сме най-малко на няколко километра от епицентъра. Да избягваме знакови забележителности и в случай че сме в град, който е основна цел, да го напуснем допустимо най-скоро.
Ако приемем, че сме задоволително надалеч от мястото на гърмежа, ще видим ярка светлина, когато нуклеарната бомба експлодира. За нищо на света не бива да я гледаме, тъй като ще ослепеем.
Ако сме покрай прозорец или сме във висока постройка, би трябвало да побързаме да се махнем от там и да стигнем в центъра ѝ. Ще имаме единствено няколко секунди, преди вълната да удари и в идеалния случай ще сме задоволително надалеч, тъй че структурата, в която се намираме, да не бъде сплескана. Стоим надалеч от прозорци, защото те ще експлодират във вътрешността и в лицето ни ще се забият парчета стъкло със свръхзвукова скорост.
Задължително е да покрием ушите с ръце, в случай че вълната на налягане е задоволително мощна, тъй като в противоположен случай тъпанчетата ни ще се спукат.
Ако постройката не рухне, би трябвало да останем в центъра й няколко часа, може би даже през целия ден. По този начин йонизиращото лъчение и последващият облак от радиоактивни утайки няма да могат да доближат до нас през толкоз доста пластове бетон или тухли.
Ако сме под намерено небе по време на взрива, може би сме в неволя. Ако вдишаме достатъчно от тези облъчени частици сажди, ще получим лъчева болест. Най-доброто, което можем да създадем, е да намерим място, което е неприятно вентилирано, и да сложим забрадка върху устата и носа си. Ако обаче има вятър и този ход няма да ни помогне изключително.
Математическите модели допускат, че в случай че сме задоволително надалеч и се намираме в не толкоз постоянна къща или постройка, най-добре е да избягаме в по-сигурно леговище - стига да го направим за не повече от 30 минути. Ако се забавим, рискуваме да пострадаме от радиацията.
Радиацията на гърмежа ще бъде извънредно висока, само че равнищата спадат много бързо няколко часа след детонацията. Външният свят въпреки всичко ще бъде необикновено рисков, тъй че ще би трябвало да продължим, когато всичко е към този момент ясно. Най-добре е да изчакаме най-малко 12 часа, преди да създадем ход.
Ако е допустимо, трябва да свалим горните си дрехи - това може да отстрани до 90 % от радиоактивния материал върху нас и да ни избави живота. Хвърляме облеклата надалеч или ги поставяме в железен резервоар, за да ограничим приключването на радиацията.
Веднага щом сме на задоволително безвредно разстояние, трябва да се измием добре или да се изкъпем, с цел да почистим останалата радиация. Препоръчително е да издухаме носа си и да избършем лицето си с мокра забрадка.
Ако сме претърпели всичко това, тогава отлично, съумели сме да оцелеем. Сега просто би трябвало да преминем през постапокалиптичния пейзаж, да отблъснем нападателите и да се опитваме да възстановим света, тъй като всичко се е трансформирало в пепел и прахуляк.
Първо, едно малко увещание от какво се състои нуклеарният гърмеж. Нека вземем за пример B83, едно от най-мощните оръжия в нуклеарния боеприпас на Америка. Това е еквивалентно на енергията на 79 атомни бомби на Хирошима.
Ако се детонира на повърхността, то въздушният взрив има малко по-различни характерности, в това число по-силна ударна вълна и по-голямо покритие на топлинно лъчение. Реакцията на нуклеарно разделяне ще излезе отвън надзор и съвсем неотложно ще се получи огнено кълбо - такова, което употребява 50 % от силата на детонацията. То ще бъде 83.3 милиона градуса по Целзий в основата си.
Съпътстващото термично лъчение - още 35 % от общата сила - ще се популяризира на повърхност от най-малко 420 квадратни километра според NukeMap и ще аргументи изгаряния от трета степен на всички.
Нервните ни окончания напряко ще се изпарят, само че не и преди голяма вълна от налягане да се изстреля на открито, да компресира и смачка вътрешните ни органи и да сплеска всяка постройка в рамките на 17 квадратни километра повърхност. Освен това ще бъдем силно облъчени, несъмнено. Без съществуване на вятър на повърхност от малко под 21 квадратни километра до 90 % от популацията в този радиус ще почине от лъчева болест, пишат от.
Ако въпреки всичко обаче имаме някакъв шанс и по някакво знамение сме оживели измежду гърмежа (защото сме далеч), има някои насоки, които би трябвало да следваме и най-важната от тях е да бъдем подготвени.
Според Министерството на вътрешната сигурност на Съединени американски щати, би трябвало да организираме себе си и най-близките си. Да се информираме за всички пътища за евакуация и да изберем няколко места в покрайнините на града, където всички можем да се срещнем по-късно.
Трябва да имаме и много бутилирана вода, термични одеяла, консерви, радио и медицински консумативи. Ако имаме задоволително шанс да притежаваме подсилена изба или бункер, хубаво е да се уверим, че е лесно достъпен по всяко време и е изцяло зареден.
Всичко това обаче се отнася за подготовка преди нуклеарно нахлуване. Но какво да вършим по време на такова?
Каквото и да се случи, не трябва да бъдем в радиуса на взрива на огненото кълбо, тъй като всичко в този район, както над, по този начин и подземен, ще бъде унищожено. Дори бункер няма да избави живота ни.
Трябва да сме най-малко на няколко километра от епицентъра. Да избягваме знакови забележителности и в случай че сме в град, който е основна цел, да го напуснем допустимо най-скоро.
Ако приемем, че сме задоволително надалеч от мястото на гърмежа, ще видим ярка светлина, когато нуклеарната бомба експлодира. За нищо на света не бива да я гледаме, тъй като ще ослепеем.
Ако сме покрай прозорец или сме във висока постройка, би трябвало да побързаме да се махнем от там и да стигнем в центъра ѝ. Ще имаме единствено няколко секунди, преди вълната да удари и в идеалния случай ще сме задоволително надалеч, тъй че структурата, в която се намираме, да не бъде сплескана. Стоим надалеч от прозорци, защото те ще експлодират във вътрешността и в лицето ни ще се забият парчета стъкло със свръхзвукова скорост.
Задължително е да покрием ушите с ръце, в случай че вълната на налягане е задоволително мощна, тъй като в противоположен случай тъпанчетата ни ще се спукат.
Ако постройката не рухне, би трябвало да останем в центъра й няколко часа, може би даже през целия ден. По този начин йонизиращото лъчение и последващият облак от радиоактивни утайки няма да могат да доближат до нас през толкоз доста пластове бетон или тухли.
Ако сме под намерено небе по време на взрива, може би сме в неволя. Ако вдишаме достатъчно от тези облъчени частици сажди, ще получим лъчева болест. Най-доброто, което можем да създадем, е да намерим място, което е неприятно вентилирано, и да сложим забрадка върху устата и носа си. Ако обаче има вятър и този ход няма да ни помогне изключително.
Математическите модели допускат, че в случай че сме задоволително надалеч и се намираме в не толкоз постоянна къща или постройка, най-добре е да избягаме в по-сигурно леговище - стига да го направим за не повече от 30 минути. Ако се забавим, рискуваме да пострадаме от радиацията.
Радиацията на гърмежа ще бъде извънредно висока, само че равнищата спадат много бързо няколко часа след детонацията. Външният свят въпреки всичко ще бъде необикновено рисков, тъй че ще би трябвало да продължим, когато всичко е към този момент ясно. Най-добре е да изчакаме най-малко 12 часа, преди да създадем ход.
Ако е допустимо, трябва да свалим горните си дрехи - това може да отстрани до 90 % от радиоактивния материал върху нас и да ни избави живота. Хвърляме облеклата надалеч или ги поставяме в железен резервоар, за да ограничим приключването на радиацията.
Веднага щом сме на задоволително безвредно разстояние, трябва да се измием добре или да се изкъпем, с цел да почистим останалата радиация. Препоръчително е да издухаме носа си и да избършем лицето си с мокра забрадка.
Ако сме претърпели всичко това, тогава отлично, съумели сме да оцелеем. Сега просто би трябвало да преминем през постапокалиптичния пейзаж, да отблъснем нападателите и да се опитваме да възстановим света, тъй като всичко се е трансформирало в пепел и прахуляк.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ