Проф. Пламен Антов представя книги с изследвания върху философската система на Емилиян Станев
Литературният историк и откривател проф. Пламен Антов показва най-новите свои книги с проучвания върху философската система на Емилиян Станев – „ Анималистиката на Емилиян Станев “ и „ Пред непостижимото: Емилиян Станев и Мартин Хайдегер “ (изд. „ Книги за всички “).
Премиерата на двете книги е на 21 юни от 18.30 ч. в Културно-информационния център на Република Северна Македония.
Тези издания на литературния историк и откривател са пръв опит за конструиране и дълбинно проучване на философската система на Емилиян Станев. Макар да е фокусирана върху ранната анималистика на писателя от 30-40-те години на ХХ век и особения, метафизичен натоварения облик на животното в нея, тя чете „ целия ” Станев. За пръв път се обръща особено внимание върху най-късния интервал в творчеството му от 70-те години (т.нар. „ последни разкази ”) като израз на буйна ангажираност с световните проблеми на „ епохата ” и на първо място като опит за морална философия на науката. Късният Станев теоретично рационализира и аргументира това, което ранният анималист-художник е осъществил непринудено и ненапълно несъзнавано в прозата си за природата и животните.
Немският мъдрец Хайдегер също е обект на проучване наред с българския публицист. Специален акцент е слагането му в подтекста на Изтока (Дао) и на разбирането на природата и битието, близо до което е и Станев. Непосредствен предмет във втората книга е късната философия на Хайдегер след поврата, и по-специално същностната й непосредственост с източното мислене (Дао, дзен). Това е първото изцяло и концептуално проучване в българската философска просвета на източните следи у „ втория ” Хайдегер.
Но краен предмет на проучванията въпреки всичко не е немският мъдрец, а българският публицист анималист. Изследователският сюжет се разпростира като обосновка на тезата, че Хайдегер предумишлено, по западному, върви към цел, където Станев, сходно на своя персонаж животното, от самото начало е бил по един несъзнаван метод, самичък неподозирайки.
Чуйте изявлението с проф. Пламен Антов в звуковия файл.Пламен Антов е роден в Монтана през 1964 година Завършил е българска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Проф. дфн, Институт за литература - Българска академия на науките. Пише лирика, белетристика, драматургия, есеистика, журналистика, литературна рецензия и доктрина. Автор на голям брой изявления в профилирания книжовен и теоретичен щемпел, както и на девет книги с лирика, разкази, драматургия, литературна доктрина и проучвания. Негови стихотворения и литературоведски публикации са оповестени в чужбина. Носител е на национални награди за лирика и драматургия.
Премиерата на двете книги е на 21 юни от 18.30 ч. в Културно-информационния център на Република Северна Македония.
Тези издания на литературния историк и откривател са пръв опит за конструиране и дълбинно проучване на философската система на Емилиян Станев. Макар да е фокусирана върху ранната анималистика на писателя от 30-40-те години на ХХ век и особения, метафизичен натоварения облик на животното в нея, тя чете „ целия ” Станев. За пръв път се обръща особено внимание върху най-късния интервал в творчеството му от 70-те години (т.нар. „ последни разкази ”) като израз на буйна ангажираност с световните проблеми на „ епохата ” и на първо място като опит за морална философия на науката. Късният Станев теоретично рационализира и аргументира това, което ранният анималист-художник е осъществил непринудено и ненапълно несъзнавано в прозата си за природата и животните.
Немският мъдрец Хайдегер също е обект на проучване наред с българския публицист. Специален акцент е слагането му в подтекста на Изтока (Дао) и на разбирането на природата и битието, близо до което е и Станев. Непосредствен предмет във втората книга е късната философия на Хайдегер след поврата, и по-специално същностната й непосредственост с източното мислене (Дао, дзен). Това е първото изцяло и концептуално проучване в българската философска просвета на източните следи у „ втория ” Хайдегер.
Но краен предмет на проучванията въпреки всичко не е немският мъдрец, а българският публицист анималист. Изследователският сюжет се разпростира като обосновка на тезата, че Хайдегер предумишлено, по западному, върви към цел, където Станев, сходно на своя персонаж животното, от самото начало е бил по един несъзнаван метод, самичък неподозирайки.
Чуйте изявлението с проф. Пламен Антов в звуковия файл.Пламен Антов е роден в Монтана през 1964 година Завършил е българска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Проф. дфн, Институт за литература - Българска академия на науките. Пише лирика, белетристика, драматургия, есеистика, журналистика, литературна рецензия и доктрина. Автор на голям брой изявления в профилирания книжовен и теоретичен щемпел, както и на девет книги с лирика, разкази, драматургия, литературна доктрина и проучвания. Негови стихотворения и литературоведски публикации са оповестени в чужбина. Носител е на национални награди за лирика и драматургия.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ