Литературата е съвест на историята. Критиката – съвест на литературата.Това

Литературата е съвест на историята. Критиката – съвест на литературата.Това е единствено една от гениалните мисли, с които ще бъде запомнен проф. Светлозар Игов - книжовен историк, критик, есеист и стихотворец. Той е умрял на 78-годишна възраст, оповестяват неговите близки пред Българска телеграфна агенция.

Роден е в село Радуил край София, където след това приключва гимназия и славянска лингвистика в Софийския университет. Специализира в Загреб и Белград сред 1967 и 1968 година. В началото на 1969 година е уволнен от Софийския университет поради поддръжката му към Пражката пролет. Забранено му е да пътува в чужбина, както и да преподава.

Светлозар Игов е бил редактор в няколко издания от предишния век - в. „ Литературен конгрес “ (1969-1970), сп. „ Съвременник “ (1972-1977), сп. „ Език литература “.

През 1960 година стартира да написа и разгласява разнообразни неща - от литературна рецензия и история до доктрина и рецензия на превода. Познава, изследва и разпространява класическата и съвременна философска и литературна мисъл. Впоследствие стартира да написа художествената литература - лирика, прозаичност, фрагменти, афоризми, есета, пиеси.

Има над 40 книги в разнообразни жанрове, измежду които „ История на българската литература “, „ Грозните патета “, „ Призори “, „ Творби на българската класика “, „ Ранният завършек на лятото “, „ Елените “, „ Там “.

Създател е на премията „ Дъбът на Пенчо “, която се присъжда за изцяло творчество или за обособени книги, които са принос в модерната българска литература и в проучването ѝ.

Дълги години преподава в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ".

" Там
Където отиваме
Няма нищо
Нищо

Само в дъното
Една свещ
Гори

Аз я виждам
Гледам я
Дълго

И затварям очи "

- Светлозар Игов