Омбудсманът предлага закон за личния фалит
Липсата на закон за банкрут на физически лица образува двата съществени потока - към сивата стопанска система и към Терминал 2 на летище " София ". Това съобщи през вчерашния ден омбудсманът Мая Манолова, която показа законопроект за неплатежоспособност на физическите лица. Според резултатите от първото национално изследване по въпросите на персоналния банкрут 82,3% от българите чакат приемането на подобен закон.
Българските жители нямат опция да обслужват своите заеми, сметки за ток, за парно и да посрещат най-необходимите разноски за своите фамилии. Това води до нуждата от закон за частния банкрут, сподели омбудсманът. Това е план, който ще бъде в интерес и на длъжниците, и на кредиторите, които ще могат да удовлетворят своите вземания, и за страната, и за фиска, тъй като сивата стопанска система сега се запълва съществено и от хората, които са изпаднали в несъстоятелност, сподели Манолова.
За да се преодолее положението на свръхзадлъжнялост, се постанова отчасти или цялостно опрощаване на отговорностите. Текстовете на проектозакона плануват бърза, транспарантна и налична процедура пред съд, която дава опция всички забъркани да се включат в производството. Публичността може да бъде обезпечена посредством електронен публичен указател, в който да се внася информация за всички лица, за които стартира процедура по неплатежоспособност. Първата процедура е погасителен проект, следва разпродажба на имуществото и в третия вид - и дейности на решението за оповестяване на неплатежоспособност при липса на приходи и имущество.
В напреднала фаза е изработването на европейска инструкция, която ще подтиква въвеждането на законодателство, което да се отнася до несъстоятелността на физическите лица. Според омбудсмана и разбирането на Европейска комисия е сходно - че не би трябвало да се стига до банкрути, а би трябвало да се ускори културата на излекуване. Вместо да чакаме Европейска комисия за следващ път да ни приканва да одобряваме законодателство, да го създадем в полза на българското гражданско общество, прикани Манолова.
Законопроектът е създаден дружно с представители на академичната общественост и магистрати. Манолова предложи да се образува екип от представители на разнообразни институции и организации за възстановяване на текстовете. Предвижда се новият закон да влезе в действие от 1 януари 2020 година
По време на представянето на законопроекта проф. Огнян Герджиков прикани да не се бърза с въвеждането на нормите. Според него е цялостен парадокс този закон за влезе в действие от 1 януари 2020 година Това мнение изрази и ръководителят на АИКБ Васил Велев. Безспорно има нужда от подобен закон, само че като вземем поради българската досетливост и деятелност, в случай че не се вземат поради всички последици, рискуваме да влошим бизнес средата, изясни Велев. Когато тарикатите не си заплащат сметките и употребяват пролуки, техните сметки ги заплащат изрядните посредством по-високи цени и такси, посочи той. За да се компенсират банките, се усилват таксите, което не е добре за изрядните заеми. По думите му след приемането на новия закон до влизането му в действие новите заеми би трябвало да са съобразени с новите уредби на тези връзки.
Българските жители нямат опция да обслужват своите заеми, сметки за ток, за парно и да посрещат най-необходимите разноски за своите фамилии. Това води до нуждата от закон за частния банкрут, сподели омбудсманът. Това е план, който ще бъде в интерес и на длъжниците, и на кредиторите, които ще могат да удовлетворят своите вземания, и за страната, и за фиска, тъй като сивата стопанска система сега се запълва съществено и от хората, които са изпаднали в несъстоятелност, сподели Манолова.
За да се преодолее положението на свръхзадлъжнялост, се постанова отчасти или цялостно опрощаване на отговорностите. Текстовете на проектозакона плануват бърза, транспарантна и налична процедура пред съд, която дава опция всички забъркани да се включат в производството. Публичността може да бъде обезпечена посредством електронен публичен указател, в който да се внася информация за всички лица, за които стартира процедура по неплатежоспособност. Първата процедура е погасителен проект, следва разпродажба на имуществото и в третия вид - и дейности на решението за оповестяване на неплатежоспособност при липса на приходи и имущество.
В напреднала фаза е изработването на европейска инструкция, която ще подтиква въвеждането на законодателство, което да се отнася до несъстоятелността на физическите лица. Според омбудсмана и разбирането на Европейска комисия е сходно - че не би трябвало да се стига до банкрути, а би трябвало да се ускори културата на излекуване. Вместо да чакаме Европейска комисия за следващ път да ни приканва да одобряваме законодателство, да го създадем в полза на българското гражданско общество, прикани Манолова.
Законопроектът е създаден дружно с представители на академичната общественост и магистрати. Манолова предложи да се образува екип от представители на разнообразни институции и организации за възстановяване на текстовете. Предвижда се новият закон да влезе в действие от 1 януари 2020 година
По време на представянето на законопроекта проф. Огнян Герджиков прикани да не се бърза с въвеждането на нормите. Според него е цялостен парадокс този закон за влезе в действие от 1 януари 2020 година Това мнение изрази и ръководителят на АИКБ Васил Велев. Безспорно има нужда от подобен закон, само че като вземем поради българската досетливост и деятелност, в случай че не се вземат поради всички последици, рискуваме да влошим бизнес средата, изясни Велев. Когато тарикатите не си заплащат сметките и употребяват пролуки, техните сметки ги заплащат изрядните посредством по-високи цени и такси, посочи той. За да се компенсират банките, се усилват таксите, което не е добре за изрядните заеми. По думите му след приемането на новия закон до влизането му в действие новите заеми би трябвало да са съобразени с новите уредби на тези връзки.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ