Маймунската шарка откроява нерешените проблеми след Covid кризата
Липсата на интернационална взаимност, която пандемията сподели, изключително откакто богатите страни получиха по-ранен и цялостен достъп до ваксини против Covid-19, докара до обещания, че обстановката няма да се повтори „ в никакъв случай повече “, написа Financial Times.
Никога повече не би трябвало да се премълчават жизненоважните данни за намерено огнище; в никакъв случай повече по-богатите страни не би трябвало да изоставят по-бедните в търсене на средства, лекарства и ваксини.
В светлината на актуалното разпространяване на маймунската шарка сходни обещания наподобяват напразни. Страните с високи приходи още веднъж се борят за ваксини, до които африканските страни биха имали стеснен достъп, макар че заболяването съществува в Централна и Западна Африка от десетилетия.
70 са смъртните случаи в резултат на маймунска шарка през тази година в Африка, няма данни за жертви измежду над 4000-те случая, регистрирани отвън континента.
„ Мястото за пускане на имунизации би трябвало да бъде Африка и на никое място другаде “, съобщи Ахмед Огуел, началник на Африканските центрове за надзор и предварителна защита на болесттите.
Възвишеният блян за световното здраве като публично богатство още веднъж се разклаща пред националните ползи. Фрагментираният отговор не е проблем единствено при управлението на маймунската шарка. Това също по този начин алармира за проблеми във връзка с световния контракт при пандемия (Международен контракт за предварителна защита и подготвеност при пандемии), който се изготвя сега и би трябвало да обвърже страните с групови дейности в името на общото богатство. Консултативен панел, който се срещна в границите на Световната здравна организация предходната седмица, реши да не дефинира маймунската шарка като изключителна обстановка за публичното здраве от интернационално значение.
Това е „ огромна неточност “, като се има поради, че ограничението на разпространяването на заболяването към този момент се забавя, разяснява Грег Гонсалвес, епидемиолог от Университета в Йейл.
Все отново СЗО може да промени тактиката си, в случай че заболяването стане по-тежка и се популяризира измежду разнообразни групи. Предварителни проучвания, оповестени предходната седмица, демонстрират, че вирусът се развива по-бързо от предстоящото. И огнището, засягащо 48 страни до момента, не отшумява.
Великобритания оповестява за над 900 случая до 27 юни. Испания и Германия също регистрират висок брой на инфектираните.
Междувременно едно от препоръчаните средства за отбрана е договорът на СЗО за подготвеност за пандемия, от време на време именуван световен контракт за пандемия. Законово той ще обвърже подписалите го с практики като навременното шерване на данни. Първата му чернова ще бъде оповестена през август.
Договорът към този момент е обект на подправени изказвания, че ще лиши страните от суверенитет и ще наложи ограничения, в това число отнемане от независимост за неимунизираните. Истинските спънки са по-прозаични: защото СЗО е по-скоро техническа организация, в сравнение с юридическа, би ли могла да наложи договорните отговорности?
Според Марк Екълстън-Търнър, специалист по световно здравно право в Кралския лицей в Лондон, договорът може да се провали, тъй като е инструмент, предопределен да обяснява, а не да заличава несъответствието на силите сред нациите.
Ранните версии, споделя той, наподобява принуждават страните с ниски и междинни приходи неотложно да споделят проби и данни, давайки на други страни време да затворят границите си и да се запасят с лекарства, ваксини и защитно съоръжение - само че без да подсигуряват обективен достъп до тези медикаменти и ваксини в подмяна.
„ Фундаменталният проблем с нашата система и казусът, който договорът сега съдържа, е, че извадките, данните и информацията на страните с ниски и междинни приходи са публични богатства и би трябвало да се споделят за богатството на човечеството, до момента в който имунизациите и други лекарства са частни артикули, които са съхранявани и налични единствено за най-богатите в света “.
Договорите са правни принадлежности, предопределени както да обвързват, по този начин и да пазят всички страни. Но лекарството не би трябвало да оставя пациента в по-тежко положение.
Без деликатно правене на сюжет договорът за пандемия рискува да отбрани страните с високи приходи, без да ги обвързва, и да обвърже страните с ниски и междинни приходи, без да ги пази.
Никога повече не би трябвало да се премълчават жизненоважните данни за намерено огнище; в никакъв случай повече по-богатите страни не би трябвало да изоставят по-бедните в търсене на средства, лекарства и ваксини.
В светлината на актуалното разпространяване на маймунската шарка сходни обещания наподобяват напразни. Страните с високи приходи още веднъж се борят за ваксини, до които африканските страни биха имали стеснен достъп, макар че заболяването съществува в Централна и Западна Африка от десетилетия.
70 са смъртните случаи в резултат на маймунска шарка през тази година в Африка, няма данни за жертви измежду над 4000-те случая, регистрирани отвън континента.
„ Мястото за пускане на имунизации би трябвало да бъде Африка и на никое място другаде “, съобщи Ахмед Огуел, началник на Африканските центрове за надзор и предварителна защита на болесттите.
Възвишеният блян за световното здраве като публично богатство още веднъж се разклаща пред националните ползи. Фрагментираният отговор не е проблем единствено при управлението на маймунската шарка. Това също по този начин алармира за проблеми във връзка с световния контракт при пандемия (Международен контракт за предварителна защита и подготвеност при пандемии), който се изготвя сега и би трябвало да обвърже страните с групови дейности в името на общото богатство. Консултативен панел, който се срещна в границите на Световната здравна организация предходната седмица, реши да не дефинира маймунската шарка като изключителна обстановка за публичното здраве от интернационално значение.
Това е „ огромна неточност “, като се има поради, че ограничението на разпространяването на заболяването към този момент се забавя, разяснява Грег Гонсалвес, епидемиолог от Университета в Йейл.
Все отново СЗО може да промени тактиката си, в случай че заболяването стане по-тежка и се популяризира измежду разнообразни групи. Предварителни проучвания, оповестени предходната седмица, демонстрират, че вирусът се развива по-бързо от предстоящото. И огнището, засягащо 48 страни до момента, не отшумява.
Великобритания оповестява за над 900 случая до 27 юни. Испания и Германия също регистрират висок брой на инфектираните.
Междувременно едно от препоръчаните средства за отбрана е договорът на СЗО за подготвеност за пандемия, от време на време именуван световен контракт за пандемия. Законово той ще обвърже подписалите го с практики като навременното шерване на данни. Първата му чернова ще бъде оповестена през август.
Договорът към този момент е обект на подправени изказвания, че ще лиши страните от суверенитет и ще наложи ограничения, в това число отнемане от независимост за неимунизираните. Истинските спънки са по-прозаични: защото СЗО е по-скоро техническа организация, в сравнение с юридическа, би ли могла да наложи договорните отговорности?
Според Марк Екълстън-Търнър, специалист по световно здравно право в Кралския лицей в Лондон, договорът може да се провали, тъй като е инструмент, предопределен да обяснява, а не да заличава несъответствието на силите сред нациите.
Ранните версии, споделя той, наподобява принуждават страните с ниски и междинни приходи неотложно да споделят проби и данни, давайки на други страни време да затворят границите си и да се запасят с лекарства, ваксини и защитно съоръжение - само че без да подсигуряват обективен достъп до тези медикаменти и ваксини в подмяна.
„ Фундаменталният проблем с нашата система и казусът, който договорът сега съдържа, е, че извадките, данните и информацията на страните с ниски и междинни приходи са публични богатства и би трябвало да се споделят за богатството на човечеството, до момента в който имунизациите и други лекарства са частни артикули, които са съхранявани и налични единствено за най-богатите в света “.
Договорите са правни принадлежности, предопределени както да обвързват, по този начин и да пазят всички страни. Но лекарството не би трябвало да оставя пациента в по-тежко положение.
Без деликатно правене на сюжет договорът за пандемия рискува да отбрани страните с високи приходи, без да ги обвързва, и да обвърже страните с ниски и междинни приходи, без да ги пази.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ