Плевен е градът с най-много лични лекари у нас
Липсата на лекари е продължителен проблем у нас в последните десетилетия. Младите доктори емигрират и не остава кой да ни лекува. Според Национален статистически институт най-вече персонални лекари има в Плевен, а минимум в Кърджали и Добрич.
Градът на здравето - по този начин назовават Плевен. Освен Медицинския университет и доста лечебни заведения, тук има най-вече персонални лекари на глава от популацията.
„ Нямам пояснение на обстоятелството. Случайно е. Но това скоро ще се промени. Повечето мои сътрудници са 65-годишни ", сподели доктор Димитър Цветков, ръководител на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Плевен.
Той има своето пояснение за какво се задава рецесия за общопрактикуващи лекари. „ Това е сложна компетентност, с доста задължения ", сподели той.
А що се отнася до експертите, то в Града на здравето не липсват такива. Д-р Иван Малкодански е анестезиолог. Родом от Плевен е и избира да се осъществя в своя роден град. Той е измежду първите, приложили пробно лекуване на КОВИД-19 с хапче, което е към този момент е на пазара.
„ 70% от пациентите в болничното заведение, в която работя, са от други области. Когато имаме високо качество на здравни услуги, привличаме хора от цялата страна ", сподели той.
А многото лекари на глава от популацията поражда и конкуренция, която лекарите одобряват като здравословна. „ Конкуренцията е в основата на демокрацията. За да има развиване, би трябвало да има конкуренция ", съобщи доктор Малкодански.
Междувременно в Кърджали и Добрич лечебните заведения затварят, тъй като нямат фрагменти. Най-тежък е казусът със експертите. Млади специализанти се притеглят мъчно и се задържат още по-трудно. На този декор вероятността пред популацията става все по-мрачна.
В Добрич няма хематолози, ендокринолози, ревматолози, инфекционисти и лекари за всички тесни детски специалности.
Д-р Валери Веселинов с паника следи по какъв начин в последните 30 години бяха закрити дребните лечебни заведения и е уверен, че това чака регионалните. „ Хубаво, добре, ние, до момента в който можем, ще работим. Ще окапем, ще измрем. Добре, и след това? Кой ще лекува? ", пита той.
„ Проблемът е общонационален. Винаги има дефицитни специалности, по които мъчно се намират експерти, като например кръвен център, Отделението по образна диагностика, лабораториите ", изясни доктор Георги Желязков, шеф на МБАЛ Добрич.
В последните 6-7 години тук бяха закрити няколко отделения като очно и урология. Все отново новото управление на болничното заведение съумя за година и половина да притегли над 15 млади специализанти и се надява да ги задържи.
Д-р Ростислава Петрова жертва съвсем цялото си персонално време, с цел да специализира „ Неврохирургия ".
„ Избрах Добрич, тъй като както се споделя, в огромния град всеки може, само че по-трудно е човек да се осъществя в по-малките обитаеми места ", споделя тя.
По-голямата част от сътрудниците й от университета във Варна обаче избират огромните градове. „ Това, което ги притегля е опцията за кариерно развиване във Варна и в София. В чужбина отиват поради по-достойното възнаграждение ", изясни тя.
Градът на здравето - по този начин назовават Плевен. Освен Медицинския университет и доста лечебни заведения, тук има най-вече персонални лекари на глава от популацията.
„ Нямам пояснение на обстоятелството. Случайно е. Но това скоро ще се промени. Повечето мои сътрудници са 65-годишни ", сподели доктор Димитър Цветков, ръководител на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Плевен.
Той има своето пояснение за какво се задава рецесия за общопрактикуващи лекари. „ Това е сложна компетентност, с доста задължения ", сподели той.
А що се отнася до експертите, то в Града на здравето не липсват такива. Д-р Иван Малкодански е анестезиолог. Родом от Плевен е и избира да се осъществя в своя роден град. Той е измежду първите, приложили пробно лекуване на КОВИД-19 с хапче, което е към този момент е на пазара.
„ 70% от пациентите в болничното заведение, в която работя, са от други области. Когато имаме високо качество на здравни услуги, привличаме хора от цялата страна ", сподели той.
А многото лекари на глава от популацията поражда и конкуренция, която лекарите одобряват като здравословна. „ Конкуренцията е в основата на демокрацията. За да има развиване, би трябвало да има конкуренция ", съобщи доктор Малкодански.
Междувременно в Кърджали и Добрич лечебните заведения затварят, тъй като нямат фрагменти. Най-тежък е казусът със експертите. Млади специализанти се притеглят мъчно и се задържат още по-трудно. На този декор вероятността пред популацията става все по-мрачна.
В Добрич няма хематолози, ендокринолози, ревматолози, инфекционисти и лекари за всички тесни детски специалности.
Д-р Валери Веселинов с паника следи по какъв начин в последните 30 години бяха закрити дребните лечебни заведения и е уверен, че това чака регионалните. „ Хубаво, добре, ние, до момента в който можем, ще работим. Ще окапем, ще измрем. Добре, и след това? Кой ще лекува? ", пита той.
„ Проблемът е общонационален. Винаги има дефицитни специалности, по които мъчно се намират експерти, като например кръвен център, Отделението по образна диагностика, лабораториите ", изясни доктор Георги Желязков, шеф на МБАЛ Добрич.
В последните 6-7 години тук бяха закрити няколко отделения като очно и урология. Все отново новото управление на болничното заведение съумя за година и половина да притегли над 15 млади специализанти и се надява да ги задържи.
Д-р Ростислава Петрова жертва съвсем цялото си персонално време, с цел да специализира „ Неврохирургия ".
„ Избрах Добрич, тъй като както се споделя, в огромния град всеки може, само че по-трудно е човек да се осъществя в по-малките обитаеми места ", споделя тя.
По-голямата част от сътрудниците й от университета във Варна обаче избират огромните градове. „ Това, което ги притегля е опцията за кариерно развиване във Варна и в София. В чужбина отиват поради по-достойното възнаграждение ", изясни тя.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ