Италианско село крие еликсир на дълголетието
Лимоне сул Гарда, картинно рибарско населено място, ситуирано сред планински ридове на брега на езеро, е необикновена туристическа дестинация. То е най-северното място в целия свят, където естествено растат и плод дават лимонови дръвчета. Слави се с извънредно мекия си климат, като се има поради разположението му в най-северната част на Италия, в подножието на Алпите. Но още по-необичайна е друга негова специфичност - част от локалните имат мощен ген, открит преди повече от четиридесет години и към момента представляващ мистерия за медицината. Жителите на Лимоне считат, че имат скришен " балсам " за здравословен и дълъг живот. Във всеки случай те са благословени с чудесна обмяна на веществата, която им разрешава да употребяват без ограничаване мазни салами, да пушат и да водят затънал живот - без да се тревожат от евентуален висок холестерол, атеросклероза или други сърдечносъдови проблеми.
Т.нар. ген " Лимоне " (по името на селцето, може да се преведе на български и като " лимоненият ген " ) съдържа специфичен
протеин, който унищожава липидите
и по този метод поддържа кръвоносните съдове в идеално положение. В продължение на 40 години жителите на Лимоне сул Гарда са подложени на научно наблюдаване, а носителите на гени от селото са от време на време тествани. От 1000 души половината са родени и израснали в Лимоне, а от тези 500 локалните жители 60 са носители на гена.
Историята стартира в края на 70-те, когато железопътен машинист от Милано претърпял случай. Лекарите, при които попада, били озадачени от поразителните резултати на кръвните му проучвания: извънредно високи равнища на холестерола, а никакви проблеми със сърцето или проходимостта на артериите. В кръвта на мъжа, който се оказал родом от Лимоне, медиците откриват невероятен протеин, наименуван Аполипопротеин А1 Милано. " Лимоненият ген " е разпознат и назван от доктор Чезаре Сиртори и доктор Гуидо Франческини от Университета в Милано, които стартират масирана акция за скрининг в родното село на мъжа. Става дума за доминантен ген, който се открива в кръвта на 5-годишни деца, на младежи и на старци. Всички те водят родословието си от един и същи мъж, Джовани Помарели, роден в Лимоне сул Гарда през 1780 година
Причините за разпространяването на тази генна особеност може би са в местоположението на Лимоне, което до 30-те години на предишния век е можело да бъде достигнато единствено с лодка - шосето по крайбрежието на езерото Гарда е прокарано едвам през 1932 година Тази
географска изолираност е довела до редица кръвосмешения
в селото, където браковете сред братовчеди са основали идеалния терен за генетична разновидност.
" Генът се среща в моето семейство ", споделя притежателят на магазин Джани Сегала, който се майтапи, че жителите на Лимоне биват използвани като " кръвни банки " от учените. " Аз и братята ми, майка ми - която е на 96 години и към момента е с доста изострен ум - и всичките ми деца го носят. От 80-те години на предишния век насам даваме кръвта си за повтарящи се проучвания, съвсем сме се обезкръвили ", прибавя той през смях пред Си Ен Ен.
Сегала си спомня ясно първия път, когато лекарите го карат да гълтам порция бита сметана на всеки два часа, с цел да наблюдават кръвното му, както и равнището на кръвна захар. " Вземаха ми кръв след всяка хапка. Беше толкоз сладко и мазно, че ми се гадеше, само че все пак изядох всичко, а тялото ми незабавно унищожаваше мазнините. До вечерта съвсем припаднах от кръвозагубата ", споделя той. Търговецът добавя, че води напълно естествен живот, без ограничавания, и не е " никакъв супермен ".
" Бях още дете, когато за първи път изследваха кръвта ми, а лекарите идват постоянно, с цел да проследяват как се държи нашият ген ", споделя и Джулиано Сегала, синът на Джани. Но с изключение на досадата да бъде лабораторно мишле, неповторимата ДНК му носи и нещо друго: " Фактът, че съм притежател на гена,
ми дава нещо като застраховка живот
- усещам се по-защитен в здравословно отношение и съм сигурен, че няма да имам запушени артерии или да умра от инфаркт, когато остарея. "
" Никога не ме боли корем и хапвам каквото ми се прииска. Обичам панирани телешки котлети, пържени храни, колбаси, а също по този начин обичам и да си пийвам. Спя като бебе ", споделя Джулиано. Но това, че е притежател на този великолепен ген, не значи, че постоянно прекалява с храната. Джулиано Сегала редовно спортува, а заедно с татко си изкачва планински върхове, с цел да се любува на невероятните гледки към близкото езеро Гарда.
Чезаре Сиртори, професор по клинична фармакология в Миланския университет, споделя, че жителите на Лимоне имат извънредно ниски равнища на HDL холестерола (в диапазона 7-15, когато обикновено би трябвало да е 40-60), което наподобява е резултат от генетична разновидност в протеина носител. " Ниското равнище на HDL холестерола - поради обстоятелството, че той е систематизиран като " добър " холестерол - е нездравословно за вас и води до сърдечни проблеми и евентуални инфаркти, само че при тези поданици има противоположен, позитивен резултат ", обяснява Сиртори. " И до момента в който
99% от генетичните разновидности на протеините предизвикват болести
и патологии, тази е определила неналичието на съдови болести при носителите. " Сиртори, а и други учени по света, не престават да изследват гена от Лимоне, с цел да схванат по какъв начин той би могъл да помогне в борбата с атеросклерозата. Някои от най-големите фармацевтични компании се пробват да синтезират по синтетичен път вид на аполипопротеина А1 Милано, който може да се окаже решителен фактор против коронарната болест на сърцето. През 90-те години лабораторно синтезирана версия на протеина е инжектирана на зайци и мишки, при които се наблюдава значително понижаване на мастните отлагания по стените на артериите им.
Сиртори към момента се надява да проучва какво се случва, в случай че
двама носители заченат дете между тях
Досега се е случвало или бащата, или майката на носителя да предадат гена на идващото потомство.
Въпросната генетична разновидност и обвързваните с нея изгоди за здравето са неповторими за Лимоне - и не могат да бъдат открити даже в най-близките села. Сиртори не се интересува от аргументите за това. Но други ги търсят. Антонио Жирарди, локален хотелиер, счита, че покрайнината, климатът и естествените артикули играят основна роля: " Може би е поради целогодишно топлия климат - в никакъв случай нямаме сняг или лед, което е и повода лимоните да порастват в този северен регион от епохи насам. А може би се дължи на изключителния зехтин, с който сме отраснали, и на прясната езерна риба, която ядем. "
Още от времето на Ренесанса богати фамилии са идвали на почивка по крайбрежията на езерото Гарда, с цел да вдишват сладкия алпийски въздух, подправен с цитрусово благоухание, и да се възползват от удобния климат. Жирарди води телефонен справочник с контактите на всички шейсетина носители на гени. Останалите поданици се делят на родени в Лимоне и пришълци от прилежащи градове или от чужбина, привлечени от райската атмосфера и сънливото въодушевление на лабиринта от калдъръмени улички и бели къщи.
В предишното жителите на селото са били или риболовци, или планински дървосекачи, които са превозвали дървени трупи с магарета, с цел да ги продават на пристанището. До 60-те години на XX век
развъждането на лимони е било важна част от поминъка
на селяните. Днес то е изместено от туристическата промишленост, която обезпечава на локалните положителни приходи. Семействата се разхождат около живописното пристанище, а туристите посещават риболовния музей. През лятото уютните плажове примамват феновете на слънчеви бани и почитателите на ветроходството, а планинарите изследват назъбените високи скали, надвиснали над езерото. " Тези планини работят като естествен щит, който ни предпазва от студените ветрове и улавя слънцето, поддържайки непрекъснато приятни температури. Трябва да благодарим на този доста прелестен, невероятен микроклимат, който е дарил народа ни с подобен естествен балсам ", споделя Жирарди.
Т.нар. ген " Лимоне " (по името на селцето, може да се преведе на български и като " лимоненият ген " ) съдържа специфичен
протеин, който унищожава липидите
и по този метод поддържа кръвоносните съдове в идеално положение. В продължение на 40 години жителите на Лимоне сул Гарда са подложени на научно наблюдаване, а носителите на гени от селото са от време на време тествани. От 1000 души половината са родени и израснали в Лимоне, а от тези 500 локалните жители 60 са носители на гена.
Историята стартира в края на 70-те, когато железопътен машинист от Милано претърпял случай. Лекарите, при които попада, били озадачени от поразителните резултати на кръвните му проучвания: извънредно високи равнища на холестерола, а никакви проблеми със сърцето или проходимостта на артериите. В кръвта на мъжа, който се оказал родом от Лимоне, медиците откриват невероятен протеин, наименуван Аполипопротеин А1 Милано. " Лимоненият ген " е разпознат и назван от доктор Чезаре Сиртори и доктор Гуидо Франческини от Университета в Милано, които стартират масирана акция за скрининг в родното село на мъжа. Става дума за доминантен ген, който се открива в кръвта на 5-годишни деца, на младежи и на старци. Всички те водят родословието си от един и същи мъж, Джовани Помарели, роден в Лимоне сул Гарда през 1780 година
Причините за разпространяването на тази генна особеност може би са в местоположението на Лимоне, което до 30-те години на предишния век е можело да бъде достигнато единствено с лодка - шосето по крайбрежието на езерото Гарда е прокарано едвам през 1932 година Тази
географска изолираност е довела до редица кръвосмешения
в селото, където браковете сред братовчеди са основали идеалния терен за генетична разновидност.
" Генът се среща в моето семейство ", споделя притежателят на магазин Джани Сегала, който се майтапи, че жителите на Лимоне биват използвани като " кръвни банки " от учените. " Аз и братята ми, майка ми - която е на 96 години и към момента е с доста изострен ум - и всичките ми деца го носят. От 80-те години на предишния век насам даваме кръвта си за повтарящи се проучвания, съвсем сме се обезкръвили ", прибавя той през смях пред Си Ен Ен.
Сегала си спомня ясно първия път, когато лекарите го карат да гълтам порция бита сметана на всеки два часа, с цел да наблюдават кръвното му, както и равнището на кръвна захар. " Вземаха ми кръв след всяка хапка. Беше толкоз сладко и мазно, че ми се гадеше, само че все пак изядох всичко, а тялото ми незабавно унищожаваше мазнините. До вечерта съвсем припаднах от кръвозагубата ", споделя той. Търговецът добавя, че води напълно естествен живот, без ограничавания, и не е " никакъв супермен ".
" Бях още дете, когато за първи път изследваха кръвта ми, а лекарите идват постоянно, с цел да проследяват как се държи нашият ген ", споделя и Джулиано Сегала, синът на Джани. Но с изключение на досадата да бъде лабораторно мишле, неповторимата ДНК му носи и нещо друго: " Фактът, че съм притежател на гена,
ми дава нещо като застраховка живот
- усещам се по-защитен в здравословно отношение и съм сигурен, че няма да имам запушени артерии или да умра от инфаркт, когато остарея. "
" Никога не ме боли корем и хапвам каквото ми се прииска. Обичам панирани телешки котлети, пържени храни, колбаси, а също по този начин обичам и да си пийвам. Спя като бебе ", споделя Джулиано. Но това, че е притежател на този великолепен ген, не значи, че постоянно прекалява с храната. Джулиано Сегала редовно спортува, а заедно с татко си изкачва планински върхове, с цел да се любува на невероятните гледки към близкото езеро Гарда.
Чезаре Сиртори, професор по клинична фармакология в Миланския университет, споделя, че жителите на Лимоне имат извънредно ниски равнища на HDL холестерола (в диапазона 7-15, когато обикновено би трябвало да е 40-60), което наподобява е резултат от генетична разновидност в протеина носител. " Ниското равнище на HDL холестерола - поради обстоятелството, че той е систематизиран като " добър " холестерол - е нездравословно за вас и води до сърдечни проблеми и евентуални инфаркти, само че при тези поданици има противоположен, позитивен резултат ", обяснява Сиртори. " И до момента в който
99% от генетичните разновидности на протеините предизвикват болести
и патологии, тази е определила неналичието на съдови болести при носителите. " Сиртори, а и други учени по света, не престават да изследват гена от Лимоне, с цел да схванат по какъв начин той би могъл да помогне в борбата с атеросклерозата. Някои от най-големите фармацевтични компании се пробват да синтезират по синтетичен път вид на аполипопротеина А1 Милано, който може да се окаже решителен фактор против коронарната болест на сърцето. През 90-те години лабораторно синтезирана версия на протеина е инжектирана на зайци и мишки, при които се наблюдава значително понижаване на мастните отлагания по стените на артериите им.
Сиртори към момента се надява да проучва какво се случва, в случай че
двама носители заченат дете между тях
Досега се е случвало или бащата, или майката на носителя да предадат гена на идващото потомство.
Въпросната генетична разновидност и обвързваните с нея изгоди за здравето са неповторими за Лимоне - и не могат да бъдат открити даже в най-близките села. Сиртори не се интересува от аргументите за това. Но други ги търсят. Антонио Жирарди, локален хотелиер, счита, че покрайнината, климатът и естествените артикули играят основна роля: " Може би е поради целогодишно топлия климат - в никакъв случай нямаме сняг или лед, което е и повода лимоните да порастват в този северен регион от епохи насам. А може би се дължи на изключителния зехтин, с който сме отраснали, и на прясната езерна риба, която ядем. "
Още от времето на Ренесанса богати фамилии са идвали на почивка по крайбрежията на езерото Гарда, с цел да вдишват сладкия алпийски въздух, подправен с цитрусово благоухание, и да се възползват от удобния климат. Жирарди води телефонен справочник с контактите на всички шейсетина носители на гени. Останалите поданици се делят на родени в Лимоне и пришълци от прилежащи градове или от чужбина, привлечени от райската атмосфера и сънливото въодушевление на лабиринта от калдъръмени улички и бели къщи.
В предишното жителите на селото са били или риболовци, или планински дървосекачи, които са превозвали дървени трупи с магарета, с цел да ги продават на пристанището. До 60-те години на XX век
развъждането на лимони е било важна част от поминъка
на селяните. Днес то е изместено от туристическата промишленост, която обезпечава на локалните положителни приходи. Семействата се разхождат около живописното пристанище, а туристите посещават риболовния музей. През лятото уютните плажове примамват феновете на слънчеви бани и почитателите на ветроходството, а планинарите изследват назъбените високи скали, надвиснали над езерото. " Тези планини работят като естествен щит, който ни предпазва от студените ветрове и улавя слънцето, поддържайки непрекъснато приятни температури. Трябва да благодарим на този доста прелестен, невероятен микроклимат, който е дарил народа ни с подобен естествен балсам ", споделя Жирарди.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ