И България призна съветския Гладомор за геноцид
Ликвидирането на милиони души от Украйна и прилежащите ѝ райони през 1932-1933 година, оставени да умрат от апетит поради конфискуването на цялата земеделска годишна продукция по предписание на руските управляващи, беше прието за геноцид от 48 Народно заседание.
С болшинство от 134 гласа българският парламент дефинира Гладомора от интервала на ръководство на Сталин като едно от най-тежките закононарушения против човечеството и осъжда тези, които го отхвърлят или омаловажават.
Европейският парламент към този момент одобри декларция, с която афишира всеобщия апетит в 1932-1933 година за геноцид. Още 22 страни, измежду които Съединени американски щати, Германия, Бразилия, Канада, Унгария, Чехия, Полша и други към този момент са го създали.
" Наш дълг като общество е да създадем безапелационна оценка на това минало. - Не сме съд, а обществен конгрес. Имаме и правото, за дължението да дадем оценка. Геноцид в морално-политическия смисъл на думата, не е единствено ликвидирането освен на раси и етнически групи, а на обществени и политически групи, а оттова и опит за очистване на цялостен един народ. Когато отнемеш средствата за произвеждане и частната благосъстоятелност, когато унищожаваш производителното съсловие, политическия, гражданския, нравствен хайлайф на нацията - това е опит за очистване на нацията ", сподели Атанас Славов (ДБ).
Екатерина Захариева от ГЕРБ разяснява, че към момента обстоятелствата към същинската история на Гладомора са неразбираеми, а повода за това е, че архивите на Москва са затворени и никой няма достъп до документите, които биха хвърлили светлина върху същинския мащаб на жертвите и задачите на терора.
Любен Дилов също се обърна към Народното събрание с апел да поддържа декларацията без значение от това дали може да се води спор за дефиницията.
" Тези обстоятелства напомнят поредната имперска политика на Русия, която прегазва ориси, цели нации, филантропични правила на държание. Цялото Народно заседание от името на българите, които са ни изпратили тук, че ние осъждаме една експанзия - каквито и исторически обстоятелства да вадим това е една ясна политическа експанзия. Ние не можем да не вземем отношение в това ", сподели още той.
Единствените депутати, които гласоподаваха срещу решението, бяха " Възраждане " и един от " Български напредък ". Костадин Костадинов този път не отхвърли обстоятелствата, свързани с Гладомора, само че ги дефинира като " зверски болшевишки закононарушения " и " класово принуждение ", което не се вписвало в разбиранията му за геноцид.
Депутатът от Демократична България Стоян Михалев му опонира, като цитира съответните разпореждания " да се разстрелва всеки, у който има пет житни класа " - без значение дали е притежател на стопанство или дете.
Българска социалистическа партия, които по-рано бойкотираха и едноминутното безмълвие в памет на жертвите на комунизма в България, също избраха въобще да не участват в залата при гласуването за признаването на Гладомора за геноцид.
Малко преди този момент Борислав Гуцанов (БСП) се разгласи против декларацията на 48 Народно събрание, тъй като " доста обстоятелства в историята би трябвало да бъдат изследвани и потвърдени ", а Народното събрание не трябвало да се трансформира в " исторически колегиум ".
С болшинство от 134 гласа българският парламент дефинира Гладомора от интервала на ръководство на Сталин като едно от най-тежките закононарушения против човечеството и осъжда тези, които го отхвърлят или омаловажават.
Европейският парламент към този момент одобри декларция, с която афишира всеобщия апетит в 1932-1933 година за геноцид. Още 22 страни, измежду които Съединени американски щати, Германия, Бразилия, Канада, Унгария, Чехия, Полша и други към този момент са го създали.
" Наш дълг като общество е да създадем безапелационна оценка на това минало. - Не сме съд, а обществен конгрес. Имаме и правото, за дължението да дадем оценка. Геноцид в морално-политическия смисъл на думата, не е единствено ликвидирането освен на раси и етнически групи, а на обществени и политически групи, а оттова и опит за очистване на цялостен един народ. Когато отнемеш средствата за произвеждане и частната благосъстоятелност, когато унищожаваш производителното съсловие, политическия, гражданския, нравствен хайлайф на нацията - това е опит за очистване на нацията ", сподели Атанас Славов (ДБ).
Екатерина Захариева от ГЕРБ разяснява, че към момента обстоятелствата към същинската история на Гладомора са неразбираеми, а повода за това е, че архивите на Москва са затворени и никой няма достъп до документите, които биха хвърлили светлина върху същинския мащаб на жертвите и задачите на терора.
Любен Дилов също се обърна към Народното събрание с апел да поддържа декларацията без значение от това дали може да се води спор за дефиницията.
" Тези обстоятелства напомнят поредната имперска политика на Русия, която прегазва ориси, цели нации, филантропични правила на държание. Цялото Народно заседание от името на българите, които са ни изпратили тук, че ние осъждаме една експанзия - каквито и исторически обстоятелства да вадим това е една ясна политическа експанзия. Ние не можем да не вземем отношение в това ", сподели още той.
Единствените депутати, които гласоподаваха срещу решението, бяха " Възраждане " и един от " Български напредък ". Костадин Костадинов този път не отхвърли обстоятелствата, свързани с Гладомора, само че ги дефинира като " зверски болшевишки закононарушения " и " класово принуждение ", което не се вписвало в разбиранията му за геноцид.
Депутатът от Демократична България Стоян Михалев му опонира, като цитира съответните разпореждания " да се разстрелва всеки, у който има пет житни класа " - без значение дали е притежател на стопанство или дете.
Българска социалистическа партия, които по-рано бойкотираха и едноминутното безмълвие в памет на жертвите на комунизма в България, също избраха въобще да не участват в залата при гласуването за признаването на Гладомора за геноцид.
Малко преди този момент Борислав Гуцанов (БСП) се разгласи против декларацията на 48 Народно събрание, тъй като " доста обстоятелства в историята би трябвало да бъдат изследвани и потвърдени ", а Народното събрание не трябвало да се трансформира в " исторически колегиум ".
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ