Ликорис конкурира женшен и гинко билоба!
Ликорис съставлява корен на Glycyrrhiza glabra, като произходът му е от Китай и Япония. То е растение, състоящо се от 20 типа фамилии и подсемейства от типа Amaryllidaceae. У нас е познато още като Женско биле, Сладък корен, Сладник, Сладко биле. Стъблата на ликориса са с дължина до 1 метър.
Листната маса на растението е переста, като всяка петура се състои от 9 до 17 дребни листенца. Дължината ѝ е 7-15 см.
Билката се радва на изключителна известност в Китай, където се подрежда до женшен, гинко билоба и гъбите Рейши.
В Европа се употребява много всеобщо в Италия /за подсладител/ и Испания /където се дъвче като освежител за уста/.
Употребява се единствено коренът на растението. От него се извлича дестилат, който съдържа глициризин. Това е вещество, което е 50 пъти по-сладко от захарозата и има лечебни свойства. Използва се всеобщо като подсладител в необятна гама от захарни произведения и бонбони.
Съдържа витамин С, аминокиселини, захари, нишесте, смоли, етерично масло и други.
Ликорисът има антивирусен, антиинфекциозен и антимикробен резултат.
Ликорисът се употребява като имуностимулант, при високи стойности на мазнини в кръвта, инфектиране на кожата, за укрепване на кръвоносните съдове, язва, гастрит, форсира зарастването на рани, при постоянно уриниране, при хронична отмалялост, менструални болки и неразположения.
С него обаче би трябвало да се внимава, тъй като прекомерната му приложимост може да докара до отоци, високо кръвно и главоболие.
Също по този начин билката не се предлага при бременност и при проблеми с бъбреците.
