Френската лига 1 – какво да очакваме през сезон 2021/2022
Лига 1 на Франция е измежду шампионатите, които несъмнено попадат в центъра на светлината на европейските футболни прожектори. Предстои ни да станем очевидци кой ще излезе победител в конкуренцията от сезон под номер 91, кои тимове ще се класират за европейските шампионати, кои ще изпаднат, кои ще разочароват и кои ще надскочат себе си и ще ни впечатлят с изявите си.
Правенето на предварителни сметки и даването на в никакъв случай не е било елементарно, само че едно наподобява ясно, изключително напоследък -безспорният любимец тук е отборът на ПСЖ. Благодарение на големите вложения посока Катар – Франция, той се трансформира с изключение на в главен кандидат, както за множеството национални и наднационални шампионати, в които се състезава, по този начин и в доста прелестен за окото тим. Едно от очевидните доказателства за надмощието и властта на „ парижани “ е точно наличието на живата легенда на международния футбол, Лионел Меси, в техните редици. Малцина от нас са си представяли изобщо едно негово овакантяване на Барселона преди пенсия, а даже тези, по-дръзките от нас, които са допускали, че „ бълхата “ ще смени клубната си принадлежност, то тези догадки по-скоро са били свързани с родната му Аржентина. В композиция с Мбапе, Неймар, Серхио Рамос и доста, но в действителност доста огромни футболни звезди, отборът на ПСЖ наподобява просто феноменално. Към момента разумно заема върха в класирането на шампионата – позиция, на която „ принцовете “ ще създадат всичко допустимо по силите си да бъдат и в края на сезона.
Интересно усещане вършат три съответни тима – Ланс, Ница и Анже. Докато в случай че от Ница до някаква степен не би трябвало да бъдем толкоз впечатлени, защото те от години построяват мощен тим и постоянно попадат в първите 10 отбора в крайното класиране, то несъмнено Ланс и изключително Анже са извънредно приятна изненада досега и объркват проектите на много огромни френски тимове. Дали ще съумеят да продължат това мощно показване до самия край?
В средата на класирането виждаме съставите на Монако, които са в напредък и се движат в посока евротурнири, Лион, които към момента не могат да се активизират на най-много и позволяват равенства против неособено претенциозни противници и непосредствено губят от любимците, както и сегашния първенец в лицето на Лил. „ Мастифите “ по всяка възможност наподобява, че страдат от синдрома на „ втория сезон “. Това е една особеност, която настава за тима, който е приключил в челните места предходния сезон, само че в този момент няма потенциала, средствата, необятната пейка, опита и други, с цел да повтори мощното си показване и просто се носи по-течението, в тази ситуация, там някъде в средата му.
Спускайки се надолу по стъпалата по посока на зоната на изпадащите виждаме сформира, които обичайно се намират в нея – Брест, Троа, Клермон и други Виждаме също по този начин и два относително нетипични тима да попадат в застрашителната зона. „ Жирондинците “ от Бордо като че ли мъчно губят мачовете си, обаче още по мъчно ги печелят и на фона на множеството насъбрани равни резултати, те са в сходна нежелана позиция във краткотрайното класиране. По всяка възможност обаче би трябвало да съумеят да се активизират в придвижване и да се класират най-малко в топ 10. Може би най-нехарактерния факт виждаме на самото дъно на Лига 1. На 20тата краткотрайна позиция, без нито една победа все още срещаме най-титулувания отбор на този шампионат – Сент-Етиен. А те разполагат с един прославен управител в лицето на Клод Пюел, който в случай че продължава с тези изяви на кормилото на „ светците “, може и да не дочака края на сезона като техен треньор.
Надпреварата е в своя начален стадий и оборотите занапред следва да се повишават, цикълът да се стяга и към късна пролет, да се отсеят най-достойните. В подобен етап сме, че при една мощна или една слаба серия последните могат да станат (почти) първи и назад. Единственото, което наподобява мъчно даже за въображението, е вероятно измъкване на поредна купа от ръцете на ПСЖ – „ парижани “ несъмнено наподобяват с съсловия нагоре от останалите си противници!
Правенето на предварителни сметки и даването на в никакъв случай не е било елементарно, само че едно наподобява ясно, изключително напоследък -безспорният любимец тук е отборът на ПСЖ. Благодарение на големите вложения посока Катар – Франция, той се трансформира с изключение на в главен кандидат, както за множеството национални и наднационални шампионати, в които се състезава, по този начин и в доста прелестен за окото тим. Едно от очевидните доказателства за надмощието и властта на „ парижани “ е точно наличието на живата легенда на международния футбол, Лионел Меси, в техните редици. Малцина от нас са си представяли изобщо едно негово овакантяване на Барселона преди пенсия, а даже тези, по-дръзките от нас, които са допускали, че „ бълхата “ ще смени клубната си принадлежност, то тези догадки по-скоро са били свързани с родната му Аржентина. В композиция с Мбапе, Неймар, Серхио Рамос и доста, но в действителност доста огромни футболни звезди, отборът на ПСЖ наподобява просто феноменално. Към момента разумно заема върха в класирането на шампионата – позиция, на която „ принцовете “ ще създадат всичко допустимо по силите си да бъдат и в края на сезона.
Интересно усещане вършат три съответни тима – Ланс, Ница и Анже. Докато в случай че от Ница до някаква степен не би трябвало да бъдем толкоз впечатлени, защото те от години построяват мощен тим и постоянно попадат в първите 10 отбора в крайното класиране, то несъмнено Ланс и изключително Анже са извънредно приятна изненада досега и объркват проектите на много огромни френски тимове. Дали ще съумеят да продължат това мощно показване до самия край?
В средата на класирането виждаме съставите на Монако, които са в напредък и се движат в посока евротурнири, Лион, които към момента не могат да се активизират на най-много и позволяват равенства против неособено претенциозни противници и непосредствено губят от любимците, както и сегашния първенец в лицето на Лил. „ Мастифите “ по всяка възможност наподобява, че страдат от синдрома на „ втория сезон “. Това е една особеност, която настава за тима, който е приключил в челните места предходния сезон, само че в този момент няма потенциала, средствата, необятната пейка, опита и други, с цел да повтори мощното си показване и просто се носи по-течението, в тази ситуация, там някъде в средата му.
Спускайки се надолу по стъпалата по посока на зоната на изпадащите виждаме сформира, които обичайно се намират в нея – Брест, Троа, Клермон и други Виждаме също по този начин и два относително нетипични тима да попадат в застрашителната зона. „ Жирондинците “ от Бордо като че ли мъчно губят мачовете си, обаче още по мъчно ги печелят и на фона на множеството насъбрани равни резултати, те са в сходна нежелана позиция във краткотрайното класиране. По всяка възможност обаче би трябвало да съумеят да се активизират в придвижване и да се класират най-малко в топ 10. Може би най-нехарактерния факт виждаме на самото дъно на Лига 1. На 20тата краткотрайна позиция, без нито една победа все още срещаме най-титулувания отбор на този шампионат – Сент-Етиен. А те разполагат с един прославен управител в лицето на Клод Пюел, който в случай че продължава с тези изяви на кормилото на „ светците “, може и да не дочака края на сезона като техен треньор.
Надпреварата е в своя начален стадий и оборотите занапред следва да се повишават, цикълът да се стяга и към късна пролет, да се отсеят най-достойните. В подобен етап сме, че при една мощна или една слаба серия последните могат да станат (почти) първи и назад. Единственото, което наподобява мъчно даже за въображението, е вероятно измъкване на поредна купа от ръцете на ПСЖ – „ парижани “ несъмнено наподобяват с съсловия нагоре от останалите си противници!
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ