Лидерският инстинкт принуждава човека да се стреми с всички сили

Лидерският инстинкт принуждава индивида да се стреми с всички сили да заеме колкото е допустимо по-високо състояние в обществото и да страда, в случай че поставената цел не бъде осъществена. Този инстинкт се демонстрира като злопаметност, настъпателност, импулсивност и непредпазливост на дейностите, търсене на мощни чувства, амбициозност (т.е. идеализация на личните си способности) подценяване на другите хора и други прояви, които явно не спомагат за положителното разположение на духа.

Стадният инстинкт кара хората непрестанно да се намесват в работите на роднините си, непрекъснато да се грижат за тях, от време на време даже в несъгласие с персоналните си ползи, да се стремят да живеят дружно и така нататък Разбираемо е, че по този метод могат да се натрупат много отрицателни прекарвания.

Това са част от усложненията, които изпитват високопримативните човеци. Общо казано, доста от постъпките ни са подбудени от добре познатите инстинкти. Човек би трябвало да има това поради и да не страда, когато не може да си изясни някои действия, които му се костват странни.

Пред нископримативните хора също изникват някои проблеми, предизвикващи вътрешно неодобрение. Всеизвестен факт е, че в най-развитите и обезпечени страни в Европа процентът на самоубийствата е най-голям. Инстинктът за оцеляване на нископримативните поданици на тези страни е дотам подтиснат, че те с лекост протягат ръка на живота си, когато у тях зародят остри вътрешни спорове. Освен това страстите или по специфичните прекарвания в живота на нископриматвния човек са много лимитирани. Скучно е да се живее по този метод, нали? Реалният живот на приматите е изпълнен със съответните пристрастености, мъчения, боричкания, наслади и страдания, до момента в който при нископримативните всичко е планувано, планувано и обезпечено.

Има някои качества на личността, които човек получава при раждането си и които доста мъчно би могъл да промени. Става дума за вродената импулсивност, за прекомерната емоционалност, половост, настъпателност или подтиснатост, за устрема роднините да живеят в едно семейство и доста други. Но те не са някакво пожизнено клеймо, а единствено характеризират силата, с която се демонстрират вродените инстинкти към даден миг. А този индикатор зависи от доста фактори.  От огромно значение е средата, която населявате. Ако живеете в огромен актуален град с развита инфраструктура, където потребностите ви от храна, вода, топлота, жилище, сигурност, другарство, превоз и други са задоволени оптимално, имате постоянен приход и обезпечена пенсия, нямате огромна потребност от инстинктите. Те оказват нищожно въздействие на вашия живот. Такъв е животът в развитите европейски страни.

Ситуацията е напълно друга, в случай че живеете в много диви условия - в планината или в гората гората, където непрестанно ви дебнат рискове, би трябвало да се стремите да оцелеете - тук инстинктите са доста значими и вие сте си основали табиет да разчитате на тях, предоставяйки на разсъдъка по-ограничена степен на независимост. Високата примативност е изискване за оцеляване в недотам цивилизована среда.

Трябва да отбележим, че в случай че даден гражданин на някой от цивилизованите градове в света, попаднал в дива среда не загине на часа, има доста огромен късмет да оцелее, защото потиснатите му инстинкти ще се разсънят и ще му оказват помощ. Ярък образец за това е описанието на приключенията на Робинзон Крузо, макар че действието е много отдалечено в предишното.

И противоположното, в случай че някое малко бебе от високопримативна страна попадне в материално обезпечено семейство в Европа, където ще бъде отгледано като свое дете, най-вероятно неговите естествени инстинкти по този начин и няма да се проявят, откакто не е имало потребност от тях. Детето ще израсне като изцяло цивилизован жител (въпреки опцията някои душевен особености да се запазят).

Малко по-сложно е ситуацията със зрелите хора, които са живели във високопримативно общество и след това са попаднали в цивилизована страна. Естествено, няколкото години живот в новите условия ще дадат плодовете си и инстинктивното им начало ще бъде потиснато заради цялостното му безучастие. Ако, несъмнено, не предпочетат да живеят в една общественост със земляци, в която стандартите на държание, които са имали в родината си, се резервират. Много преселници в Европа от Изтока или Африка се приспособяват сносно в новата среда и водят изцяло цивилизован метод на живот. Нищо, че резервират някои от предходните си пристрастия към избрани храни, способи за отмора и забавление.

Тук обаче не всичко е толкоз просто. Ако мощните вътрешни настройки на човек, в това число национални и религиозни, основани още до момента в който е бил напълно млад в средата, в която е живял, бъдат потиснати в новия безвреден свят, той може да стане изцяло съответен член на цивилизованото общество. Но в случай че тези скрити вътрешни настройки бъдат употребявани целеустремено от експерти, въздействието им върху постъпките на дадения човек може да се окаже по-силно, в сравнение с добитите в новите условия на живот привички. Пример за това са участниците в терористичния акт в Съединени американски щати на 11 септември. Както е известно, двама от участниците в атентата са живели дълги години в Съединени американски щати, получили са там висше обучение, работили са и са заемали влиятелни длъжности. Изглеждали са като хора, изцяло приспособени към цивилизованата среда. И без значение от това, извършват заповедите на религиозните си ръководители (или заради други някакви аргументи - това не е ясно), са се отказали от изцяло сполучливия си, съгласно актуалните разбирания, живот и умишлено са избрали гибелта в името на някакви хрумвания. Затова можем да установяваме, че намаляването или увеличението на равнището на примативност значително зависи от външните условия.

Друг значим индикатор, който оказва въздействие на примативността, е възрастта. Докато са млади, множеството хора са високопримативни, което се демонстрира в изразяването на безапелационни и внезапни съждения и отзиви, в настъпателност, амбициозност, блян непременно да се изпита наслаждение. В европейските страни е признато младежите, откакто получат висше обучение, да заминат за година-две в някоя от страните на Изтока или Южна Америка, с цел да опознаят действителния живот. Обикновено този период е задоволителен за цялостното угаждане на несъзнателното увлечение към мощните чувства, а по-късно, под въздействие на разсъдъка, да се върнат в безвредния си свят. При множеството хора (не при всички) тези прояви стават все по-слабо изразени с напредването на възрастта им, т.е. равнището на примативността им спада.

От: „ Смисълът на живота “, Александър Свияш, изд. „ СофтПрес “, 2012 година
Снимка: Александър Свияш, youtube.com