Лагард настоява Фондът за възстановяване да остане за постоянно
Лидерите на Европейския съюз би трябвало да преценяват дали да не трансфорат Фондът за възобновяване на общността и неговите 750 милиарда евро в непрекъснат антикризисен инструмент, съобщи в изявление за френския вестник "Монд ", оповестено на 19 октомври, ръководителят на Европейската централна банка - Кристин Лагард. Мотивът й е, че "този проект за възобновяване е в отговор на изключителни условия ". Поради което "би трябвало да се разиска опцията той да остане в европейския набор от принадлежности, с цел да се употребява още веднъж при възникването на сходни условия ". Госпожа Лагард се надява и на спор за обща бюджетна опция за еврозоната, който ще бъде обогатен от настоящия опит на блока.
Въпреки че ЕЦБ упорства от дълго време за общ бюджет на еврорегиона, мненията на госпожа Лагард са еволюция на предходното й разбиране, че Фондът за възобновяване е еднократен акт, което тя показа пред Европейския парламент през септември. То бе в отговор на въпрос на холандски законодател дали ръководителят на ЕЦБ счита, че фондът би трябвало да е непрекъснат, на което Нидерландия твърдо се опълчва. Както и на предходни мнения на европейските централни банкери, че този инструмент може "да послужи за урок " на Европа.
Фискалната поддръжка е основен детайл за преодоляването на районната икономическа рецесия, паралелно с паричните тласъци. За които госпожа Лагард твърди, че към момента не са изчерпали опциите си и има още какво да дадат, в случай че се наложи, на фона на втората вълна на разпространяване на пандемията от ковид.
Тревогите на паричните стратези за скоростта на икономическото възобновяване порастват. По-малко от две седмици преди следващото публично заседание на управителния съвет на ЕЦБ икономическата вероятност на еврозоната бързо се утежнява поради новите ограничавания против разпространяването на болестта.
Два дни по-рано, на 17 октомври, членът на изпълнителния ръб на ЕЦБ - Фабио Панета - разяснява за гръцкия ежедневник "Катимерини ", че по-стриктните ограничения, които би трябвало да лимитират разпространяването на COVID-19 на територията на еврозоната, ще обременят в допълнение националните стопански системи. Последните прогнози на банковия екип са, че растежът на блока на еврото ще се върне на предкризисните си нива в края на 2022-а, а новите ограничения "могат да отдалечат още повече този краен период ".
Панета удостовери готовността на ЕЦБ да ползва всички нужни принадлежности в поддръжка на икономическия напредък на еврорегиона и да върнат инфлацията наоколо до целевото й равнище от 2% годишно. Последните инфлационни данни на европейските централни банкери демонстрират, че съществува сериозен риск инфлационната динамичност да е по-слаба от плануваната.
Господин Панета разяснява за "Катимерини ", че пандемията основава нови купища неприятни заеми, с които банките ще би трябвало да се оправят. Например, гръцките кредитори към този момент са натрупали голямо количество проблематични отговорности, които през второто тримесечие са в размер на 36.7% от общото количество отпуснати заеми и заплашват да надхврлят 40% до края на годината.
Гръцкото държавно управление към този момент е задействало проект за отбрана на банковите активи в италиански жанр, прочут като "Херкулес ", който би трябвало да редуцира неприятните им заеми с 40 %. Според него, банките би трябвало да "пакетират " проблематичните си отговорности в скъпи бумаги (т. нар. секюритизация) и след това да ги продадат с частични държавни гаранции. Същевременно, Атина не се е отказала и от концепцията за основаването на неприятна банка за еврозоната или за обособените страни членки, която да поеме несъбираемите вземания.
Господин Панета твърди, че ЕЦБ работи в тясно съдействие с всичките си акционери, в това число и с Гръцката централна банка, по тези въпроси.
Очакванията са пандемията да увеличи обществения дълг на Гърция до съвсем 200% от Брутният вътрешен продукт през 2020-а. Той ще се обслужва при ниски кредитни разноски и при доста дълъг междинен интервал на погасяване на отговорностите.
Въпреки че ЕЦБ упорства от дълго време за общ бюджет на еврорегиона, мненията на госпожа Лагард са еволюция на предходното й разбиране, че Фондът за възобновяване е еднократен акт, което тя показа пред Европейския парламент през септември. То бе в отговор на въпрос на холандски законодател дали ръководителят на ЕЦБ счита, че фондът би трябвало да е непрекъснат, на което Нидерландия твърдо се опълчва. Както и на предходни мнения на европейските централни банкери, че този инструмент може "да послужи за урок " на Европа.
Фискалната поддръжка е основен детайл за преодоляването на районната икономическа рецесия, паралелно с паричните тласъци. За които госпожа Лагард твърди, че към момента не са изчерпали опциите си и има още какво да дадат, в случай че се наложи, на фона на втората вълна на разпространяване на пандемията от ковид.
Тревогите на паричните стратези за скоростта на икономическото възобновяване порастват. По-малко от две седмици преди следващото публично заседание на управителния съвет на ЕЦБ икономическата вероятност на еврозоната бързо се утежнява поради новите ограничавания против разпространяването на болестта.
Два дни по-рано, на 17 октомври, членът на изпълнителния ръб на ЕЦБ - Фабио Панета - разяснява за гръцкия ежедневник "Катимерини ", че по-стриктните ограничения, които би трябвало да лимитират разпространяването на COVID-19 на територията на еврозоната, ще обременят в допълнение националните стопански системи. Последните прогнози на банковия екип са, че растежът на блока на еврото ще се върне на предкризисните си нива в края на 2022-а, а новите ограничения "могат да отдалечат още повече този краен период ".
Панета удостовери готовността на ЕЦБ да ползва всички нужни принадлежности в поддръжка на икономическия напредък на еврорегиона и да върнат инфлацията наоколо до целевото й равнище от 2% годишно. Последните инфлационни данни на европейските централни банкери демонстрират, че съществува сериозен риск инфлационната динамичност да е по-слаба от плануваната.
Господин Панета разяснява за "Катимерини ", че пандемията основава нови купища неприятни заеми, с които банките ще би трябвало да се оправят. Например, гръцките кредитори към този момент са натрупали голямо количество проблематични отговорности, които през второто тримесечие са в размер на 36.7% от общото количество отпуснати заеми и заплашват да надхврлят 40% до края на годината.
Гръцкото държавно управление към този момент е задействало проект за отбрана на банковите активи в италиански жанр, прочут като "Херкулес ", който би трябвало да редуцира неприятните им заеми с 40 %. Според него, банките би трябвало да "пакетират " проблематичните си отговорности в скъпи бумаги (т. нар. секюритизация) и след това да ги продадат с частични държавни гаранции. Същевременно, Атина не се е отказала и от концепцията за основаването на неприятна банка за еврозоната или за обособените страни членки, която да поеме несъбираемите вземания.
Господин Панета твърди, че ЕЦБ работи в тясно съдействие с всичките си акционери, в това число и с Гръцката централна банка, по тези въпроси.
Очакванията са пандемията да увеличи обществения дълг на Гърция до съвсем 200% от Брутният вътрешен продукт през 2020-а. Той ще се обслужва при ниски кредитни разноски и при доста дълъг междинен интервал на погасяване на отговорностите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ