Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов отговори на решението на ВАС

...
Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов отговори на решението на ВАС
Коментари Харесай

Красимир Каракачанов отговори на решението на ВАС за случая в с. Войводино

Лидерът на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов отговори на решението на Върховен административен съд за случая в с. Войводино. Според него даже и КЗД този път да преразгледа оправдателните си решения и да го накаже с санкция, това няма да го откаже да пазя пострадалите от произвола на маргинализираната престъпност, декларира водачът на Вътрешна македонска революционна организация. Ето и цялостният текст на позицията му:

" С решение, постановено на 9 юни 2021 година, Върховният административен съд е върнал за ново разглеждане в Комисията за отбрана от дискриминирането тъжба против мен за изявление в с. Войводино. Предисторията на тази тъжба е обвързвана с ефрейтор Димов, който беше грубо пребит от двама развилнели се роми в нетрезво положение. В резултат военнослужещият беше с мозъчно разтърсване и голям брой тежки пострадвания по главата и тялото. При визитата ми на място в с. Войводиново се откри, че върху частен парцел, изцяло нелегално, има построени голям брой постройки, своеволно присъединили се към електропреносната мрежа и ВиК. Разбира се и неплащащи ток и вода за разноските.

 Върховен административен съд реши, че ромският водач Ачо Димитров е бил дискриминиран Виж още

При инспекцията се откри, че неведнъж на тези противозаконни жители на с. Войводиново са писани протоколи с предизвестие да съборят тези постройки, само че без резултат. След побоя и моята интервенция този случай беше позволен от оторизираните органи, които си свършиха работата и гетото беше разрушено.

И това стана причина да повдигна тематиката за интеграцията на онази част от циганското население, която продължава да си позволяла такова държание с мисълта, че е безнаказано точно тъй като са роми.

Дали това мое изявление е форма на дискриминация или не, по смисъла на Закона за отбрана от дискриминирането, несъмнено е юридически въпрос. Мотивите на това правосъдно решение обаче са развити въз основа на две озадачаващи тези.

Първата е, че в България има " ромско етническо малцинство " (http://www.sac.government.bg/.../1b221d78a94aae88c22586ee0040...), което аз съм засегнал в неговата целокупност с направеното изявление. А втората е, че това малцинство има групово право на отбрана от " тормоз " по смисъла на Закона за отбрана от дискриминация, в който се е изразило моето изявление.

Искам да подчертая категорично, че Конституцията на Република България е безапелационна. В България няма никакви етнически, религиозни или други малцинства. Не се признава малцинствен статут на която и да било група на какъвто и да е принцип. Българската конституция признава универсалните самостоятелни човешки права и отговорности.

И макар множеството цитирания на решения на Европейския съд по правата на индивида и Съда на Европейския съюз в претекстовете на правосъдното решение няма нито едно позоваване на решението на българския Конституционен съд по Рамковата спогодба за отбрана на малцинствата, съгласно което в България малцинства няма. По силата на същата Конвенция, категорично казано в нейния пояснителен протокол, даже и в една страна - страна по нея, да има приети малцинства, Конвенцията не им дава никакви групови права.

България е етнически толерантна страна. Правата на индивида, прогласени в Конституцията и законите на Република България, са права на всеки български жител без значение от самостоятелната му етническа принадлежност. Такива са и отговорностите, които законодателството ни открива. Приемането на Концепцията за промени в политиката на интеграцията на циганския (ромския) етнос трябваше да изрази политическата воля за запазването на етническата приемливост и разрешаването на действително съществуващи проблеми, които несоциализираната част от българските жители от циганския етнос основават. Те са факт, който по неоспорим метод потвърждава, че моделът на процеса на " интеграция ", прилаган до в този момент, е погрешен и не води до стремежи резултат. Този модел на " интеграция " се показва в това не да се възпитават ромите към съблюдаване на законността и публичните правила на държание, а към приучаване на болшинството добросъвестни жители да бъдат толерантни към противоречащото на откритите правила държание на несоциализираната част от циганския етнос.

Последните 30 години бяха изхарчени над 1 милиарда лв. за интеграция на това така наречен ромско население. На хранилката за тези пари стояха десетки Неправителствени организации, които сякаш се занимаваха да интегрират хората от гетата в българското общество. Ефектът обаче всички виждаме. Той е нулев.

Промяната в политиката на интеграция трябваше да се изрази в смяна на целите. Водещи да станат тези ограничения, които са ориентирани към ограничение на аргументите за казуса - липса на обучение и на трудови навици; съществуване на феномени, които се одобряват за обичаи в циганския етнос, само че опонират на правовия ред и актуалните морални полезности (напр. пазаруването на булки, фактическо общуване сред деца, саморазправи и др.), неналичието на схващане за съблюдаване на откритите правила и осъществяване на отговорности.

Чрез извеждането на тези ограничения като предпочитани страната трябваше да изрази воля и да насочи напъните си за обезпечаване спазването на правилата на правовата страна посредством еднообразно отнасяне на всички български жители. Ефективността на смяната щеше да се изрази в превъзмогване на опълчването сред българските жители, подбудено от чувството за привилегированото състояние, с което се употребяват част от лицата от цигански генезис. Нещо повече - този метод освен че не изключва, а извежда още един сериозен акцент в наличието на правилото на върховенството на закона. Чрез него се акцентира по неоспорим метод, че недопускането и противодействието на деянията на назадничавост и на езика на омразата е условие към всички членове на обществото без разлика от тяхната етническа принадлежност.

Липсата на съответна реакция от страна на страната за решаването на казуса с държанието на несоциализираните лица, представляващи немалка част от циганския етнос, основава риск в близко бъдеще да избухне спор сред тази част от циганското население и останалото население на страната. На конфликтите в някои обитаеми места не следва да се гледа като на изолирани случаи. Честотата им и събитията, при които се случват, дават съображение да се направи извод, че все по-често ще се демонстрират местни спорове. Това от своя страна основава действителна среда за пораждане и на спор - битов, обществен и етнически, в народен мащаб. Подценяването на тези заключения и омаловажаването им ще има непредвидими последствия, включително и за националната сигурност.

В последните години се демонстрират и други притеснителни трендове, свързани с повишаване на броя на ислямизираните роми, както и на тези, които правят закононарушения, свързани с опиатите, вандалски прояви и други правонарушения. Свидетелство за тези трендове е освен казусът във Войводиново, само че и тези в Пазарджик, Столипиново, Плевен и други Това фактическо състояние основава действителна заплаха за радикализация, включително религиозна на от ден на ден лица от маргинализираните групи, а това от своя страна основава и действителна заплаха за националната сигурност.

Поради всички тези заключения изрично декларирам, че даже и Комисията за отбрана от дискриминирането този път да преразгледа оправдателните си решения и да ме накаже с санкция, това няма да ме откаже да пазя пострадалите от произвола на маргинализираната престъпност. Хилядите беззащитни български жители, които всекидневно са бити, унижение и пребивани, имат потребност от отбрана. А не причинителите на закононарушенията против тях. Видно е в последните години, че при налагането на ултралибералния модел на политиката става все по-трудно да защитаваш националните полезности, морала и идентичността на нацията си.

Това обаче няма да откаже мен и всички българи, които желаеме да живеем в единна национална българска страна, от борбата за народен суверенитет.

А що се отнася до БХК. Колко пъти пребити, изнасилени, унижени, ограбени български дами, деца или баби или дядовци през годините бяха предпазени от тях? Тези хора насадиха чувството в обществото, че в случай че в България не си ром, не си македонски сепаратист или ислямски фундаменталист, ти нямаш право на отбрана от неправителствена организация. Още по-малко от БХК.

Ето за какво, госпожи и господа български жители, почтени данъкоплатци и патриоти, битката за правдивост продължава!

България не се продава! "
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР