Либретото на операта е на Артур Колаути по едноименната пиеса

Либретото на операта е на Артур Колаути по едноименната пиеса на Викториен Сарду.
Премиерата е на 17 ноември 1898 година в Милано в „ Театро Лирико “ и има голям триумф. Главните партии на Федора и Лорис се извършват от Джема Белинчони и Енрико Карузо.

Действащи лица:
• Княгиня Федора Ромазова – сопран
• Граф Лорис Ипанов – тенор
• Де Сирие, посланик – баритон
• Графиня Олга Сукарова – сопран
• Греч – бас – Йаспър Леве
• Барон Рувел – тенор – Марсел Бекман
• Лорек, хирург – баритон
• Боров, доктор – баритон
• Дезире, прислужник – тенор
• Дмитрий, прислужник – контралт
• Швейцарский овчар – контралт

Първо деяние
Зимата на 1881 година Дворецът на граф Владимир Андреевич в Санкт Петербург.
Слугите разискват господарските работи. Графът е съумял да завоюва благоразположението на богатата наследница княгиня Федора Ромазова и идната женитба ще реши всичките му финансови проблеми. Появява се Федора. Тя е щастлива, тъй като ѝ следва да стане брачна половинка на граф Владимир, който е обикнала. Внезапно донасят тежко ранения граф. Заедно с него е и дипломатът Де Сирие, който изяснява, че графът е станал жертва на нахлуване на терористите-нихилисти, които държат в боязън Санкт Петербург. Полицейският контрольор идва, с цел да разпита прислугата. Подозренията водят към граф Ипанов, който живее в прилежащата къща. Но за в този момент няма доказателства. Пристигналите лекари се пробват да оказват помощ на ранения. Федора се заклева пред старинния византийски кръст, който носи непрестанно със себе си, че ще открие истината за покушението над обичания ѝ и ще отмъсти. За жал напъните на докторите са били напразни. Владимир умира. Федора е неутешима.

Второто деяние
Париж, салонът на Федора
Графиня Олга води на приема фамозния полски пианист Лазински, който считат за правоприемник на Шопен. Сред гостите е и почитателят на Олга Де Сирие. Барон Рувел води съветския граф Лорис Ипанов и го показва на домакинята. Де Сирие посвещава на Олга съветска ария, която имитира фамозния романс на Алябиев „ Славеят “.
Федора не смъква очите си от Лорис. Тя не е не запомнила, че тъкмо той е бил обвинен в убийството на годеника ѝ. Гостите са поканени да участват на концерта. В салона остават единствено Лорис и Федора. Лорис ѝ признава любовта си, а тя споделя, че на идващия ден се връща в Русия. Той ѝ признава, че не може да се върне в родината си, тъй като е умъртвил граф Владимир Андреевич. Федора желае доказателства и се уговарят, че той ще пристигна по-късно. Останала сама тя сяда и написа писмо на инспектора в Русия, в което го уведомява, че граф Ипанов е признал за убийството на граф Владимир. Тя моли Де Сирие да изпрати писмото в Санкт Петербург с дипломатическата поща. Концертът е пресечен от вестта за убийството на цар Александър в Санкт Петербург. Гостите се разотиват. В това време се връща Лорис и носи писмо, което потвърждава, че Владимир е бил ухажор на неговата брачна половинка Ванда. След като ги е видял Владимир пръв е стрелял и го е ранил, само че Лорис е бил по-точен. Това няма нищо общо с политически тероризъм. Федора е изумена. Значи графът още преди да се ожени за нея ѝ е бил погрешен. От скръбта и любовта към починалия обичан не остава и диря. Тя може да се отдаде напълно на обзелите я мощни усеща към Лорис.

Трето деяние
Вила в Швейцария
Федора и Лорис са щастливи дружно. Утрото донася песента на швейцарското овчарче. Лорис би трябвало да слезе до пощата в селото. В това време се явява Де Сирие. Дошъл е да навести Олга Сухарева, която също живее във вилата. Двамата обменят последни всемирски вести и дипломатът ѝ оповестява, че полският пианист, който е свирил на приема в Париж в действителност е бил скришен сътрудник. Де Сирие кани Олга на разходка с колела. След като Олга излиза, с цел да се преоблече, Де Сирие оповестява неприятните новини на Федора. В Петербург са били свалени всички обвинявания от Лорис, само че е задържан по-малкият му брат Валериян. Затворен е в Петропавловската цитадела, където умрял по време на наводняване. Майката на Лорис и Валериян не могла да преживее гибелта на сина си и умряла. Федора е обезверена. С писмото си тя е погубила най-близките хора на своя обичан. Мрачен във вилата се връща Лорис. Получил е вестта за гибелта на брат си и майка си. Приятелят му е написал, че всичко това се е случило с помощта на донос на съветска дама от Париж. Федора признава, че това е тя. Лорис се нахвърля върху нея с тежки обвинявания и я проклина. Федора целува кръста и пада на земята. В кръста тя е скрила отрова. Потресен Лорис се пробва да ѝ изясни, че отдръпва обвиняванията си и че я обича, само че на вятъра. Федора умира.