Андре Шение, опера в четири действия от Умберто Джордано
Либретото: Луиджи Илика
Премиера: 28 март 1896 година в „ Ла Скала ”, Милано.
Действащи лица:
Андре Шение, стихотворец (тенор)
графиня ди Куани (мецосопран)
Мадалена, нейна щерка (сопран)
Берси, прислужница-мулатка (мецосопран)
Карло Жерар, прислужник (баритон)
Флевил, благородник (баритон)
разузнавач (тенор)
Руше, художник, другар на Шение (бас)
Матийо, сервитьор (бас)
Маделон, стара жена (мецосопран)
Шмидт, тъмничар (баритон)
Дюма, президент на революционния арбитражен съд (баритон)
Първо деяние
Януари, 1789 година.
В замъка на графиня Де Коани приготовленията за идния бал са в разгара си. Останал самичък в салона, лакеят Шарл Жерар размишлява за ориста на аристократите и за личното си унизително състояние в дома на Де Коани. Той е нещастно влюбен в дъщерята на графинята, извънредно красивата русокоска Мадалена. Жерар недоволства против ориста на татко си, който към този момент е на напреднала възраст, и след години вярна работа, е заставен още да се грижи за препитанието си.
Сред поканените на бала е и младият и надарен стихотворец Андре Шение. Мадалена Де Коани, дъщерята на графинята, моли поета да рецитира стихове, като е уверена, че те ще бъдат безусловно любовни. Шение в началото отхвърля, само че след това, след гледище от страна на дамите, се съгласява с принуда. Той дава израз на съчувствието си към нерадостната орис на бедния народ на Франция. След като се обръща към елегантните посетители вижда, че е развълнувал само Мадалена.
Започва гавотът, който скоро е пресечен от нахлуването на група небогати селяни. Води ги Жерар, те оплакват нещастието си и молят за самун. Разгневената графиня ги изгонва и уволнява Жерар, който захвърля лакейската ливрея и си отива. Гостите не престават да танцуват.
Второ деяние
1794 година, Париж.
Изминали са няколко години, революцията е свършила. Властват якобинците. Един от водачите на Революцията и любим на народа е някогашният прислужник Жерар. Замъкът на Де Куани е опожарен, избавила се е единствено Мадалена.
На площада пред кафе „ Ото ” мулатката Берси, тогавашна прислужница при Де Куани и сегашна радостна бунтарка, беседва с чужд. Той се хвали с прозвището си „ Невероятният ”.
В кафенето се срещат и приятелите Руше и Шение. Художникът поучава поета да напусне Париж и Франция, защото животът му е в заплаха, само че Шение уверено отхвърля. Той е влюбен в в една тайнствена непозната, която му написа изпълнени с деликатност писма. Минават група революционери, отпред с Робеспиер и Жерар. Тълпата горещо ги приветства. Жерар беседва с „ Невероятният ” и го изпраща по следите на Берси с вярата да открие Мадалена. Берси се приближава до Андре Шение и му прошепва, че тайнствената непозната ще пристигна тук да се срещне с него. Идва Мадалена, а „ Невероятният ” бърза да предизвести Жерар.
Двамата влюбени се срещат, само че насладата им е къса. Идва Жерар, който търси Мадалена. Шение го провокира на двубой и го ранява тежко. Жерар познава поета и го поучава да бяга, защото името му е измежду търсените врагове на Революцията. Пред натрупалите се жители раненият премълчава името на поета.
Трето деяние
В Революционния арбитражен съд Матийо (също някогашен слуга) приканва присъстващите парижки жители да подкрепят със средства националната армия за отбрана на Френската гражданска война от враговете й. Ораторските му умения не съумяват да разчувстван народа, който приветства пристигналия в съда Жерар. Красноречието на обичания трибун скоро реализира стремежи резултат и урната се напълва с пари и бижута в помощ на армията. Старата селянка Маделон, изгубила двамата си синове при отбраната на Революцията, води единствения си внук, с цел да го повери на армията. Всички въодушевено запяват Карманьолата, възторжената ария, която постоянно звучала към гилотината.
Шпионинът осведоми Жерар, че Андре Шение е хванат и се намира в Люксембургския затвор. Той поучава Жерар да приготви донос. Макар да е комплициран от несъгласия и скрупули, революционерът въпреки всичко написва доноса и го предава на шпионина. Дошлата в Трибунала Мадалена моли Жерар да избави обичания й. Той разкрива пред девойката от дълго време пламналата в него обич. Мадалена е ужасена. Тя взема решение да се подчини на Жерар, с цел да избави Шение. Разказва за гибелта на майка си и бедите, които са я сполетели. Трогнат от предаността й към поета Жерар се отхвърля от решението си да погуби Шение, само че към този момент е късно. Съдът осъжда упрекнатите в държавна машинация пандизчии, измежду тях е и Шение.
Четвърто деяние
28 юли, 1794 година, Париж.
През нощта в пандиза Сен Лазар, Андре Шение се прости с живота, родината и любовта в последните си стихове, които чете на приятеля си Руше. Придружена от Жерар, влиза Мадалена. Тя е пристигнала тук, с цел да почине дружно с обичания си. Мадалена подкупва тъмничаря, с цел да заеме мястото на друга затворничка на ешафода. Жерар отива при Робеспиер, с цел да измоли спасението на поета. Влюбените са още веднъж дружно. Те се простят и чакат зората, с идването на която гибелта ще ги свърже вечно.
Премиера: 28 март 1896 година в „ Ла Скала ”, Милано.
Действащи лица:
Андре Шение, стихотворец (тенор)
графиня ди Куани (мецосопран)
Мадалена, нейна щерка (сопран)
Берси, прислужница-мулатка (мецосопран)
Карло Жерар, прислужник (баритон)
Флевил, благородник (баритон)
разузнавач (тенор)
Руше, художник, другар на Шение (бас)
Матийо, сервитьор (бас)
Маделон, стара жена (мецосопран)
Шмидт, тъмничар (баритон)
Дюма, президент на революционния арбитражен съд (баритон)
Първо деяние
Януари, 1789 година.
В замъка на графиня Де Коани приготовленията за идния бал са в разгара си. Останал самичък в салона, лакеят Шарл Жерар размишлява за ориста на аристократите и за личното си унизително състояние в дома на Де Коани. Той е нещастно влюбен в дъщерята на графинята, извънредно красивата русокоска Мадалена. Жерар недоволства против ориста на татко си, който към този момент е на напреднала възраст, и след години вярна работа, е заставен още да се грижи за препитанието си.
Сред поканените на бала е и младият и надарен стихотворец Андре Шение. Мадалена Де Коани, дъщерята на графинята, моли поета да рецитира стихове, като е уверена, че те ще бъдат безусловно любовни. Шение в началото отхвърля, само че след това, след гледище от страна на дамите, се съгласява с принуда. Той дава израз на съчувствието си към нерадостната орис на бедния народ на Франция. След като се обръща към елегантните посетители вижда, че е развълнувал само Мадалена.
Започва гавотът, който скоро е пресечен от нахлуването на група небогати селяни. Води ги Жерар, те оплакват нещастието си и молят за самун. Разгневената графиня ги изгонва и уволнява Жерар, който захвърля лакейската ливрея и си отива. Гостите не престават да танцуват.
Второ деяние
1794 година, Париж.
Изминали са няколко години, революцията е свършила. Властват якобинците. Един от водачите на Революцията и любим на народа е някогашният прислужник Жерар. Замъкът на Де Куани е опожарен, избавила се е единствено Мадалена.
На площада пред кафе „ Ото ” мулатката Берси, тогавашна прислужница при Де Куани и сегашна радостна бунтарка, беседва с чужд. Той се хвали с прозвището си „ Невероятният ”.
В кафенето се срещат и приятелите Руше и Шение. Художникът поучава поета да напусне Париж и Франция, защото животът му е в заплаха, само че Шение уверено отхвърля. Той е влюбен в в една тайнствена непозната, която му написа изпълнени с деликатност писма. Минават група революционери, отпред с Робеспиер и Жерар. Тълпата горещо ги приветства. Жерар беседва с „ Невероятният ” и го изпраща по следите на Берси с вярата да открие Мадалена. Берси се приближава до Андре Шение и му прошепва, че тайнствената непозната ще пристигна тук да се срещне с него. Идва Мадалена, а „ Невероятният ” бърза да предизвести Жерар.
Двамата влюбени се срещат, само че насладата им е къса. Идва Жерар, който търси Мадалена. Шение го провокира на двубой и го ранява тежко. Жерар познава поета и го поучава да бяга, защото името му е измежду търсените врагове на Революцията. Пред натрупалите се жители раненият премълчава името на поета.
Трето деяние
В Революционния арбитражен съд Матийо (също някогашен слуга) приканва присъстващите парижки жители да подкрепят със средства националната армия за отбрана на Френската гражданска война от враговете й. Ораторските му умения не съумяват да разчувстван народа, който приветства пристигналия в съда Жерар. Красноречието на обичания трибун скоро реализира стремежи резултат и урната се напълва с пари и бижута в помощ на армията. Старата селянка Маделон, изгубила двамата си синове при отбраната на Революцията, води единствения си внук, с цел да го повери на армията. Всички въодушевено запяват Карманьолата, възторжената ария, която постоянно звучала към гилотината.
Шпионинът осведоми Жерар, че Андре Шение е хванат и се намира в Люксембургския затвор. Той поучава Жерар да приготви донос. Макар да е комплициран от несъгласия и скрупули, революционерът въпреки всичко написва доноса и го предава на шпионина. Дошлата в Трибунала Мадалена моли Жерар да избави обичания й. Той разкрива пред девойката от дълго време пламналата в него обич. Мадалена е ужасена. Тя взема решение да се подчини на Жерар, с цел да избави Шение. Разказва за гибелта на майка си и бедите, които са я сполетели. Трогнат от предаността й към поета Жерар се отхвърля от решението си да погуби Шение, само че към този момент е късно. Съдът осъжда упрекнатите в държавна машинация пандизчии, измежду тях е и Шение.
Четвърто деяние
28 юли, 1794 година, Париж.
През нощта в пандиза Сен Лазар, Андре Шение се прости с живота, родината и любовта в последните си стихове, които чете на приятеля си Руше. Придружена от Жерар, влиза Мадалена. Тя е пристигнала тук, с цел да почине дружно с обичания си. Мадалена подкупва тъмничаря, с цел да заеме мястото на друга затворничка на ешафода. Жерар отива при Робеспиер, с цел да измоли спасението на поета. Влюбените са още веднъж дружно. Те се простят и чакат зората, с идването на която гибелта ще ги свърже вечно.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ