Летните отпуски и публицистиката и дали журналистите успяха да архивират

Летните отпуски и публицистиката и дали публицистите съумяха да архивират за историята жежкото политическо лято, съпроводено с рецесии? Кой е медийният комфорт, който политиците не заслужават? Как се споделя война? В „ Мрежата “ гостува Марина Цекова, водещата на „ Събуди се “ в телевизия Народоосвободителна въстаническа армия.

Публицистика и връзки

Марина Цекова : „ Академичното обучение в Германия, което съм приключила там, учи освен по какъв начин да бъдем част от медийния развой, само че и по какъв начин да проучваме медийния развой, т.е. това което виждаме би трябвало да го подложим на първокласен и количествен разбор и да разберем къде по канара са ситуирани медиите. Германия ме научи, че журналистическата нравственос и правилата, които един публицист би трябвало да съблюдава в специалността са водещи. Всички умения, техники, това по какъв начин се прави репортаж, по какъв начин се приказва, по какъв начин се изговарят буквите– може да се изучи, само че в случай че човек не потегля с вярната настройка и правила към тази специалност по-нататък може да стане доста зле. “

Как се споделя война

Марина Цекова : „ Когато съм се срещала с хора, които са били пострадали от военни спорове, съм знаела, че няма да мога да схвана изцяло това, което им се е случило. Много е значимо да се подходи с почитание и доста значимо е да схванеш, кои са границите, които самият човек не би желал да прекрачва в персоналните си истории.

Разказах историята за българската учителка от Афганистан, тъй като почувствах нуждата на хората да усетят Афганистан от вътрешната страна и отвън статистиката на военните, които ще изпратим по границата, оттатък дупките по оградата с Турция, които мерим с метър.

Най сложния въпрос към човек, избягал от войната, е: „ Как вижда живота си оттук нататък? “

Най-трудните въпроси, заложени на човек избягал от война, е когато го помолиш да си спомни за живота преди войната. Това е постоянно момента, в който хората, в случай че не стартират да плачат, то доста се разстройват. Не от това, че в този момент са зле, а поради това, какъв брой хубаво им е било преди.

Колкото и да е огромно желанието на един публицист да опише една история, тя няма цена, в случай че би заплашила човешки живот. Аз знам, че от време на време сътрудниците минават границата в желанието си да опишат добра история и имам вяра, че го вършат от положителни подбуди, само че съм задоволително време в тази специалност, с цел да съм сигурна, че тази цена просто не си коства. “

Целият диалог с Марина Цекова чуйте в звуковия файл.
Снимки: архив