Летище Русе в с. Щръклево не функционира от 30 години,

Летище Русе в с. Щръклево не действа от 30 години, само че постройката е съвърешно непокътната. Аерогарата е пример на следвоенната модернистична архитектура от международна големина и заслужава статут на културно завещание. Преди няколко години се заприказва за възобновяване на функционалностите му, само че ориста му остава неразбираема.
" Когато се озовахме на летище Русе преди два месеца, имахме чувството, че сме пристигнали преди първия полет за деня и всеки миг през вратата ще влязат следващата порция пасажери и ще се наредят на гишето за паспортен надзор. " Думите са на арх. Теодора Маданска, която взе участие в архитектурно изследване на летището за задачите на изложбата, отдадена на следвоенната модернистична архитектура у нас.

Толкова мощно е чувството й за достоверност на постройката, която не действа от 30 години, само че е напълно непокътната. Фасадата, интериорът - всичко е непокътнато; мебелите са на истинските си места, а над 10-метровата окачена козирка над входа не е увиснала и сантиметър от построяването й през 1976 година до момента. Всичко това прави аерогара Русе образец за извънреден професионализъм при проектирането и осъществяването, от една страна, и от друга - за един от най-добре непокътнатите обекти на модернизма от това време.
Летище Русе е на 18 км от града - в близкото с. Щръклево Фотограф: Цветелина Белутова Вятърът на смяната
Сградата тънеше в забвение допреди няколко години, когато интензивно се заприказва за възобновяване на функционалностите й. на терени, прилежащи на летището, който пропадна. След това пристигна поръчка от българската самолетна компания GullivAir за възобновяване на вътрешните полети от и до Русе. Превозвачът, обвързван с мажоритарния притежател на Първа капиталова банка Цеко Минев, обаче изпадна в усложнения и преди няколко месеца спря полетите си до Бургас, Скопие и Тирана. Официалната версия е, че няма самолети, с които да извършва разписанието си. " Нямаме информация самолетните компании да са прекратили интереса си ", дадоха отговор от община Русе на питане на " Капитал ".
Ако постройката получи статут, това ще подсигурява за оптимално опазвнае на истинския й тип Фотограф: Цветелина Белутова Реклама
Възродените капиталови планове насочват вниманието на архитектурната общественост към приемната постройка на летището най-много поради терзания, че достоверният й образ ще пострада. В последните две години текат няколко акции за опазването й, инициирани от русенския арх. Венцислав Илиев, българската секция на холандската организация Docomomo International, която се занимава с модернистична архитектура, и от новосъздадената фондация " Ново архитектурно завещание ". В резултат предходната година в НИНКН беше импортирано заявление за даване на статут на аерогара Русе.

" Сградата би трябвало да действа - най-добре за това, за което си е проектирана. Проблемът идва от това, че с цел да се засилва като летище още веднъж, би трябвало да се промени и има огромен риск да загубим това, което е скъпо. Това обаче не трябва да ни стопира. Трябва да се търси решение ", сподели арх. Емилия Кълева от " Ново архитектурно завещание " на полемика в София за предишното и бъдещето на русенската аерогара. Ако постройката получи статут, това би било някаква гаранция за оптимално опазване на истинския й тип.
Фотограф: Цветелина Белутова Историята
От и до Русе се правят полети доста преди решението за създаване на сегашната приемна постройка в близкото село Щръклево. То е взето при започване на 70-те години, когато гражданската авиация у нас е във напредък - летища и районни аерогари се строят във Видин, Хасково, Кърджали, в Стара Загора, Бургас, Варна, Силистра, Търговище, Горна Оряховица. Повечето от тях са легнали модернистични размери, които носят присъщите белези на следвоенната ера - растерни остъклени витрини, отворени светли пространства.

И макар тези сходства на аерогара Русе с останалите летища тя се откроява с едно безкомпромисно отношение към архитектурния подробност както в интериора, по този начин и в екстериорно отношение. Проектирана е от русенския проектант Йордан Бояджиев, който е перфекционист дотам, че проектира всичко до най-дребния подробност, следи построяването и самичък извършва част от детайлите.
Фотограф: Цветелина Белутова Реклама
След завършването му през 1976 година летище Русе се трансформира в пример на БГА " Балкан ". От него се извършват постоянни полети до София 3 пъти на ден, като през лятото се усилват до 6. Гражданските полети са прекъснати при започване на 90-те години, като за това време летището е обслужвало към 100 хиляди пасажери годишно.
Фотограф: Цветелина Белутова Летящата постройка
Летището в Русе е постройка в полет. Интерпретации на аероплан, птици, летеж, издигане и безтегловност се откриват при всички равнища на архитектура и дизайн. Този метод е застъпен още от градоустройството и гледана от горната страна, постройката и методът към нея наподобяват на аероплан.

Светлината и преливащите се пространства преобладават и основават чувство за лекост и още веднъж полет. Стъклените витрини отлепят таваните, дървената ламперия е отделена от пода, стълбите " висят ".
Фотограф: Цветелина Белутова
Темата за полета е поредно извършена и във всички архитектурни детайли на приемната постройка. И в екстериор, и в интериор те са завършени по метод, който оставя чувството, че обособените равнини не се допират. Контрастиращата каменна обшивка извън да вземем за пример е отделена с тъмна лента от сутерена и по този начин цялата постройка като че ли се носи над терена. Страничната фасада е разграничена с нарочна фуга. Дори особено проектираните от арх. Бояджиев кожени столове с железна база наподобяват на контур на птица, разперила криле в далечината.
Фотограф: Цветелина Белутова