Европа се превръща в Украйна. Какво да се прави с това?
Лепкавият парадокс на европейската политика в последно време замязя на някакво всеобщо побъркване. Малко повече от всички се причислиха към санкционната война против Русия: от магазини за облекла до ЛГБТ деятели, от спортни организации до нецензурен уеб сайтове, от „ инстасамки “ до ресторантски гидове.
Един по един под наказания попадат нашите спортисти и предприемачи, политици и публицисти, актьори и шахматисти. Челси беше лишен от Абрамович. Под глобите попаднаха и съветските котки. Тургеневският дъб беше изключен от някакъв конкурс-състезание за дървета.
Магазините, които напуснаха Русия, прибраха и парите ни в техните „ карти за дарове “. Руските студенти и възпитаници в Европа започнаха да се преследват и това още веднъж удря съществено джобовете на родителите - никой няма да им върне таксите за образование. Въпросът по какъв начин да им лишават биткойните от руснаците също е необятно дискутиран.
За изненада на тези особи, устояхме сполучливо на първия напън. Самият Жозеп Борел с въздишка призна, че финансовите наказания против Русия „ доближиха тавана “. И тогава раздразнението на европейските сътрудници избухна с цялостна мощ.
Руските пиеси са неразрешени за слагане, творбите на Чайковски са изключени от концертите. Руснаците са изгонени от фестивали и спортни надпревари. Английските таблоиди се мъчат да ни назовават с още по-обидни прозвища и в последно време се стопираха на " московити ". Във Франция с цялостна съвестност разискват дали да ни върнат нашите картини на импресионистите от сбирката на Морозов, които ние простодушно им изпратихме за галерия в Париж. Не дават визи за Европа - ами по този начин е.
Като цяло, дано бъдем почтени. Нито едно от тези неща не е глоба. Това си е чиста ненавист, антируска нацистка ненавист, бърз, нерешителен обир на нашите жители и извънредно неспокойствие от обстоятелството, че е невероятно да се ограби повече.
За нашата юноша, израснала в безспорен комфорт, веществен и нравствен, в атмосфера на цялостно несъпротивление против злото посредством принуждение, всичко, което се случва, несъмнено, е реален миг на истината. Ние, по-възрастните хора, постоянно сме подозирали, че не сме изключително харесвани в Западна Европа.
От 1945 година там в доста кръгове се натрупва възмущение против руснаците. След разпадането на Съветския съюз то се разрасна несметно и през днешния ден го виждаме в целия му искра. Но за новото потомство руснаци всичко това е ново. Сега те ще научат една елементарна истина посредством личния си опит и по интензивен метод.
Можем да изградим у нас даже комунизъм, даже капитализъм. Можем да вървим по собствен личен път или сляпо да копираме западните трендове. Може да се назовем съветски или руски, космополити или най-малко крипто-казаци. Да се стремим към НАТО или към спор с НАТО. Да построяваме Европа от Лисабон до Владивосток или да се оградим от всевъзможни външни въздействия. Всичко това няма никакво значение.
Веднага щом животът в Стария свят се утежни, локалните елити долазиха при нас - с цел да ни грабят. От век на век, без прекъсване. Измислят и всевъзможни красиви оправдания – има „ Хилядолетен райх “, „ Велика Франция “, „ права на индивида “ или „ права на украинците “...
Но, както и да го наречете, всичко това е просто опит за плячкосване на богатия комшия, който е разпрострял на голямата си територия и най-нахално се любува на богатите ресурси от въглеводороди, диаманти, редкоземни метали... И описът продължава.
Отрязвайки Европа от Русия, Щатите старателно я „ ваймаризират “. Не единствено богатите или горната междинна класа обеднява, а всички като цяло, в това число и трудещото се население. Студ и апетит чакат европейските ни съседи през есента. Това доста добре го схващат през днешния ден, като си гледат сметките за комуналните услуги.
И Русия има всички шансове да премине през тази рецесия с минимални загуби, в топли жилища и с политически неточна пържола в чинията. И даже да поспечели пари - при непреклонно растящите цени на газа и пшеницата. Но това е непростимо безсрамие от страна на руснаците - да живеят по-добре от западните си съседи. Ама по какъв начин по този начин, по този начин не може!
В ерата на перестройката ни се струваше, че Европа е по-богата, по-прогресивна и по-свободна по дифолт. Те умеят да се ориентират в модата, схващат от маркови виновност, желаят нещо необичайно. През последните години този мит избледня, ние самите разбираме от вино, и от мода, и сме разочаровани от странното.
Днес цялата тази Европа, измислена от нас и в миналото обичана, изчезва пред очите ни. Богатството е изхарчено, свободата се трансформира в тирания. С учудване виждаме Стария свят, виждаме по какъв начин той се трансформира пред очите ни в Украйна, извивайки се и гърчейки се. Украйна се измъква от Европа като паразитна ларва от обречен на смърт човек.
Абсолютно всичко е като под индиго. Напълно следено от Вашингтон, европейско шефство. Абсурдна ненавист към руснаците, еснафщина, лакомия, крадливост, дълбока, някак си вкоренена беднотия и завистливост. И вътрешна неустановеност, трагично чувство за личното си изтощение.
През последните дни доста украинци се втурнаха през западната граница, пробвайки се да се промъкнат през процепа на все по-плътно затварящата се желязна завеса. Оказва се обаче, че немските бюргери и френските буржоа са съществено раздразнени от обстоятелството, че украинската междинна класа обикаля Европа с джипове.
Тоест те, локалните, солта на земята, се возят в поостаряващи малолитражки, а тези „ бежанци “ са с чисто нови „ паркетни “ джипове. Как ги ядосва! Освен това за тях няма разлика сред украинци и руснаци, те еднообразно презират всички тези варвари от изток. И мъчително им завиждат.
За три дни цялата прословута европейска мека мощ с нейния искра и безкрайни изкушения изчезна. Изпълзя и от английския лорд, и от немския бюргер все същият този западноукраински селяк, „ куркул – рагул “.
Спомняте ли си анекдота за украинеца, на който беше препоръчано да изпълнят всяко негово предпочитание при изискване, че съседът му ще получи двойно повече? Той изискал да му извадят окото. Европа се пробва да работи тъкмо по същия метод през днешния ден, прекъсвайки връзките си с Русия. И те самите към този момент схващат, че нищо няма да излезе от това.
Докато спорехме дали имаме потребност от обединен учебник по история (впрочем считам, че той е необходим даже и за цялото постсъветско пространство), самата история влезе в живота ни. Живеем в епоха на световна смяна и интензивно участваме в нея. Руската спецоперация в Украйна е единствено дребен лост, посредством който се разпростира ходът на цялата международна история.
И би трябвало да кажа, че по-голямата част от нашите хора са съгласни с това. Освен това и „ ватниците “ и хипстърите, и левите, и десните, и младите „ снежинки “, и старите комунисти са съгласни. Защото западняците сега ни рабят всичките, все едно какви.
И напълно не им пука за нашите убеждения, нашето мятания, нашите политически правила и нашите, невидими за света сълзи. Те просто пристигнаха да ни ограбват, както пристигнаха през 1812 и 1941 година Е, в случай че могат, ще стартират и да ни убиват. Както знаем през днешния ден, освен американски, само че и немски компании участваха интензивно в основаването на биологично оръжие в Украйна.
Почти всички сме наясно с това. Доказателство за това е извънредно скромният мащаб на митингите против дейностите на Русия в Украйна. Истинските антивоенни манифестации въобще не наподобяват по този начин. Можете да видите фотоси от Лондон при започване на 2000-те - тогава британците се пробваха да спрат войната в Ирак. Стотици хиляди хора излязоха на улиците, тъй като видяха каква неправда се случва.
Нашите протестни дейности наподобяват неубедителни даже на фона на митингите на Навални. Защото тогава ставаше дума за вътрешна политика в страната. По отношение на външната политика имаме доста по-голям консенсус.
Двадесет и две години устойчиво развиване. Няколко сполучливи специфични интервенции - в Чечения, в Грузия, в Сирия. Всеки път тези военни дейности бяха съпроводени от " пъклен " наказания и всякога страната излизаше от тези рецесии по-силна и по-богата. Очертава се наклонност. И няма причина да имаме вяра, че този път ще бъде друго.
Нашата патриотична общественост - хора най-вече в пенсионна възраст - обича да се кара на младото потомство. Според мен през днешния ден е безусловно явно, че тази общественост е сбъркала. Младежта ни е невероятна. Говоря освен за тези герои, които през днешния ден се борят с нацизма в Украйна, само че и за тези, които просто вървят на работа, учат, вършат бизнеса си, не се паникьосват.
Днес те опознават същинската Европа онлайн. И те получават отлична ваксина против обичайна болест на съветския народ - поклонение пред Запада. Какво има за поклонение? Ние не се кланяме на Украйна. Те са по този начин - небогати, свадливи, постоянно афектирани от нас - съседите ни на югозапад от нашата граница.
В същото време не трябва да се обиждате бурно и да крещите, че всичко сред нас е „ потрошено-разкъсано”. Това е неверна, истерична реакция. Не си коства. Европейските страни са наши съседи и по един или различен метод би трябвало да поддържаме връзка по-нататък.
Нека просто се отнасяме към тях със здравословен цинизъм. Не се разтопявайте в деликатност, а трезво заимствайте това, от което се нуждаете, и уверено се откажете от всевъзможни отпадъци. Условно казано, новите технологии - да, транссексуалните хора - не. Ще се пазарим крепко. Помнете своята изгода. И постоянно мислете с главата си - тъй че върху останките от някогашна Европа да може да израсне не Украйна, а нова Русия.
Превод: ЕС
Един по един под наказания попадат нашите спортисти и предприемачи, политици и публицисти, актьори и шахматисти. Челси беше лишен от Абрамович. Под глобите попаднаха и съветските котки. Тургеневският дъб беше изключен от някакъв конкурс-състезание за дървета.
Магазините, които напуснаха Русия, прибраха и парите ни в техните „ карти за дарове “. Руските студенти и възпитаници в Европа започнаха да се преследват и това още веднъж удря съществено джобовете на родителите - никой няма да им върне таксите за образование. Въпросът по какъв начин да им лишават биткойните от руснаците също е необятно дискутиран.
За изненада на тези особи, устояхме сполучливо на първия напън. Самият Жозеп Борел с въздишка призна, че финансовите наказания против Русия „ доближиха тавана “. И тогава раздразнението на европейските сътрудници избухна с цялостна мощ.
Руските пиеси са неразрешени за слагане, творбите на Чайковски са изключени от концертите. Руснаците са изгонени от фестивали и спортни надпревари. Английските таблоиди се мъчат да ни назовават с още по-обидни прозвища и в последно време се стопираха на " московити ". Във Франция с цялостна съвестност разискват дали да ни върнат нашите картини на импресионистите от сбирката на Морозов, които ние простодушно им изпратихме за галерия в Париж. Не дават визи за Европа - ами по този начин е.
Като цяло, дано бъдем почтени. Нито едно от тези неща не е глоба. Това си е чиста ненавист, антируска нацистка ненавист, бърз, нерешителен обир на нашите жители и извънредно неспокойствие от обстоятелството, че е невероятно да се ограби повече.
За нашата юноша, израснала в безспорен комфорт, веществен и нравствен, в атмосфера на цялостно несъпротивление против злото посредством принуждение, всичко, което се случва, несъмнено, е реален миг на истината. Ние, по-възрастните хора, постоянно сме подозирали, че не сме изключително харесвани в Западна Европа.
От 1945 година там в доста кръгове се натрупва възмущение против руснаците. След разпадането на Съветския съюз то се разрасна несметно и през днешния ден го виждаме в целия му искра. Но за новото потомство руснаци всичко това е ново. Сега те ще научат една елементарна истина посредством личния си опит и по интензивен метод.
Можем да изградим у нас даже комунизъм, даже капитализъм. Можем да вървим по собствен личен път или сляпо да копираме западните трендове. Може да се назовем съветски или руски, космополити или най-малко крипто-казаци. Да се стремим към НАТО или към спор с НАТО. Да построяваме Европа от Лисабон до Владивосток или да се оградим от всевъзможни външни въздействия. Всичко това няма никакво значение.
Веднага щом животът в Стария свят се утежни, локалните елити долазиха при нас - с цел да ни грабят. От век на век, без прекъсване. Измислят и всевъзможни красиви оправдания – има „ Хилядолетен райх “, „ Велика Франция “, „ права на индивида “ или „ права на украинците “...
Но, както и да го наречете, всичко това е просто опит за плячкосване на богатия комшия, който е разпрострял на голямата си територия и най-нахално се любува на богатите ресурси от въглеводороди, диаманти, редкоземни метали... И описът продължава.
Отрязвайки Европа от Русия, Щатите старателно я „ ваймаризират “. Не единствено богатите или горната междинна класа обеднява, а всички като цяло, в това число и трудещото се население. Студ и апетит чакат европейските ни съседи през есента. Това доста добре го схващат през днешния ден, като си гледат сметките за комуналните услуги.
И Русия има всички шансове да премине през тази рецесия с минимални загуби, в топли жилища и с политически неточна пържола в чинията. И даже да поспечели пари - при непреклонно растящите цени на газа и пшеницата. Но това е непростимо безсрамие от страна на руснаците - да живеят по-добре от западните си съседи. Ама по какъв начин по този начин, по този начин не може!
В ерата на перестройката ни се струваше, че Европа е по-богата, по-прогресивна и по-свободна по дифолт. Те умеят да се ориентират в модата, схващат от маркови виновност, желаят нещо необичайно. През последните години този мит избледня, ние самите разбираме от вино, и от мода, и сме разочаровани от странното.
Днес цялата тази Европа, измислена от нас и в миналото обичана, изчезва пред очите ни. Богатството е изхарчено, свободата се трансформира в тирания. С учудване виждаме Стария свят, виждаме по какъв начин той се трансформира пред очите ни в Украйна, извивайки се и гърчейки се. Украйна се измъква от Европа като паразитна ларва от обречен на смърт човек.
Абсолютно всичко е като под индиго. Напълно следено от Вашингтон, европейско шефство. Абсурдна ненавист към руснаците, еснафщина, лакомия, крадливост, дълбока, някак си вкоренена беднотия и завистливост. И вътрешна неустановеност, трагично чувство за личното си изтощение.
През последните дни доста украинци се втурнаха през западната граница, пробвайки се да се промъкнат през процепа на все по-плътно затварящата се желязна завеса. Оказва се обаче, че немските бюргери и френските буржоа са съществено раздразнени от обстоятелството, че украинската междинна класа обикаля Европа с джипове.
Тоест те, локалните, солта на земята, се возят в поостаряващи малолитражки, а тези „ бежанци “ са с чисто нови „ паркетни “ джипове. Как ги ядосва! Освен това за тях няма разлика сред украинци и руснаци, те еднообразно презират всички тези варвари от изток. И мъчително им завиждат.
За три дни цялата прословута европейска мека мощ с нейния искра и безкрайни изкушения изчезна. Изпълзя и от английския лорд, и от немския бюргер все същият този западноукраински селяк, „ куркул – рагул “.
Спомняте ли си анекдота за украинеца, на който беше препоръчано да изпълнят всяко негово предпочитание при изискване, че съседът му ще получи двойно повече? Той изискал да му извадят окото. Европа се пробва да работи тъкмо по същия метод през днешния ден, прекъсвайки връзките си с Русия. И те самите към този момент схващат, че нищо няма да излезе от това.
Докато спорехме дали имаме потребност от обединен учебник по история (впрочем считам, че той е необходим даже и за цялото постсъветско пространство), самата история влезе в живота ни. Живеем в епоха на световна смяна и интензивно участваме в нея. Руската спецоперация в Украйна е единствено дребен лост, посредством който се разпростира ходът на цялата международна история.
И би трябвало да кажа, че по-голямата част от нашите хора са съгласни с това. Освен това и „ ватниците “ и хипстърите, и левите, и десните, и младите „ снежинки “, и старите комунисти са съгласни. Защото западняците сега ни рабят всичките, все едно какви.
И напълно не им пука за нашите убеждения, нашето мятания, нашите политически правила и нашите, невидими за света сълзи. Те просто пристигнаха да ни ограбват, както пристигнаха през 1812 и 1941 година Е, в случай че могат, ще стартират и да ни убиват. Както знаем през днешния ден, освен американски, само че и немски компании участваха интензивно в основаването на биологично оръжие в Украйна.
Почти всички сме наясно с това. Доказателство за това е извънредно скромният мащаб на митингите против дейностите на Русия в Украйна. Истинските антивоенни манифестации въобще не наподобяват по този начин. Можете да видите фотоси от Лондон при започване на 2000-те - тогава британците се пробваха да спрат войната в Ирак. Стотици хиляди хора излязоха на улиците, тъй като видяха каква неправда се случва.
Нашите протестни дейности наподобяват неубедителни даже на фона на митингите на Навални. Защото тогава ставаше дума за вътрешна политика в страната. По отношение на външната политика имаме доста по-голям консенсус.
Двадесет и две години устойчиво развиване. Няколко сполучливи специфични интервенции - в Чечения, в Грузия, в Сирия. Всеки път тези военни дейности бяха съпроводени от " пъклен " наказания и всякога страната излизаше от тези рецесии по-силна и по-богата. Очертава се наклонност. И няма причина да имаме вяра, че този път ще бъде друго.
Нашата патриотична общественост - хора най-вече в пенсионна възраст - обича да се кара на младото потомство. Според мен през днешния ден е безусловно явно, че тази общественост е сбъркала. Младежта ни е невероятна. Говоря освен за тези герои, които през днешния ден се борят с нацизма в Украйна, само че и за тези, които просто вървят на работа, учат, вършат бизнеса си, не се паникьосват.
Днес те опознават същинската Европа онлайн. И те получават отлична ваксина против обичайна болест на съветския народ - поклонение пред Запада. Какво има за поклонение? Ние не се кланяме на Украйна. Те са по този начин - небогати, свадливи, постоянно афектирани от нас - съседите ни на югозапад от нашата граница.
В същото време не трябва да се обиждате бурно и да крещите, че всичко сред нас е „ потрошено-разкъсано”. Това е неверна, истерична реакция. Не си коства. Европейските страни са наши съседи и по един или различен метод би трябвало да поддържаме връзка по-нататък.
Нека просто се отнасяме към тях със здравословен цинизъм. Не се разтопявайте в деликатност, а трезво заимствайте това, от което се нуждаете, и уверено се откажете от всевъзможни отпадъци. Условно казано, новите технологии - да, транссексуалните хора - не. Ще се пазарим крепко. Помнете своята изгода. И постоянно мислете с главата си - тъй че върху останките от някогашна Европа да може да израсне не Украйна, а нова Русия.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ