Виното у нас поскъпва заради по-слабите добиви и по-високите цени на гроздето
Леко повишение на цените на българските виновност се чака през 2024 година. Това прогнозира ръководителят на Управителния съвет (УС) на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) в България и изпълнителен шеф и член на УС на българската винарна “Черноморско злато ” (Black Sea Gold) – Поморие Йордан Чорбаджийски. По думите му повишаването ще бъде минимално – в границите на 2 или 3 на 100, а повода е в по-високата цена на гроздето през 2023 година, през която бяха регистрирани по-ниски добиви поради неподходящите метеорологични условия в страната ни.
“Гроздето беше по-малко, само че качеството му положително. Цената му беше с 10-15 на 100 по-висока. Така че да, нашите сметки демонстрират, че повишаване на българското вино ще има, само че то няма да бъде шоково ”, сподели Чорбаджийски. Той добави, че се резервира наклонността, която се следи от няколко години с продажбата на повече бели и розови виновност на вътрешния пазар за сметка на алените. Една от аргументите е винената просвета на българина, който избира да употребява домашни виновност.
“В България най-търсени са виновността в бокс опаковки. Подчертавам, че те по нищо не отстъпват по качество на бутилираните. През годините българските производители вложиха доста във внедряването на най-новите технологии във винопроизводството. Пример за това е “Черноморско злато ” АД. Не сме спирали да реновираме предприятието откогато има опция за кандидатстване за вложения в предприятията. Модернизирахме доста неща, купихме нови ферментатори, преси, осъвременени са бутилиращите линии. Можем да кажем, че използваме най-новите технологии във винопроизводството ”, добави още Йордан Чорбаджийски.
Днес той участва на ритуала по зарязването на лозята в землището на Поморие дружно с регионалния шеф на област Бургас Пламен Янев, кметовете на Поморие и Айтос Иван Алексиев и Васил Едрев, представители на локални аграрни организации и притежатели на лозови масиви.
“Най-хубавото е, че българското винопроизводство се завръща към потреблението на обичайните за страната ни сортове. Завръщат се и типично поморийските димят, мускат, памид. Модата на френските лозя стартира да отминава. Вярваме, че Поморие стои на винената карта на България трайно. Пожелавам новата годишна продукция да е по-добра, по-богата от предходната година. Нека и времето да бъде с поморийските лозари. Желанието у младежите да се развиват в този бранш в Поморие го има и това ни прави доста щастливи. Все повече младежи от нашия край избират да се занимават с това ”, сподели пред Българска телеграфна агенция кметът на Поморие Иван Алексиев.
От своя страна изпълнителният шеф на поморийския винзавод Христо Янков разяснява, че българските виновност, които се изнасят зад граница, са подложени на сериозен напън от производители, които могат да си разрешат да продават на по-ниска цена.
“Все още поддържаме експорт за доста страни по света, в това число Франция и Япония. За страдание е мъчно, тъй като не сме конкурентни на непознатите пазари. Българското вино се оказва скъпо. Давам образец с японския пазар, който обичайно приема извънредно добре българските артикули, за което съществена заслуга има българското кисело мляко. Навремето сме стигали може би до 3000 тона експорт на вино за Япония. Днес тази цифра е недостижима. Днес нещата са доста по-различни. Японците споделят: ние можем да внесем вино на доста по-ниска цена от други страни ”, показа Янков.
Пред публицисти в Поморие Йордан Чорбаджийски още веднъж съобщи, че българските дотации би трябвало бъдат изравнени с европейските в бранш винарство. Той уточни, че единствено по този начин ще се реализира спад в себестойността на производството, което ще направи българския винен бранш по-конкурентен на международните пазари.
“Тенденциите не са положителни, лозовите масиви в страната понижават. Искрено се надяваме във времето това да се трансформира в печеливш бизнес за страната ни, а не занимание ”, сподели той.
“Гроздето беше по-малко, само че качеството му положително. Цената му беше с 10-15 на 100 по-висока. Така че да, нашите сметки демонстрират, че повишаване на българското вино ще има, само че то няма да бъде шоково ”, сподели Чорбаджийски. Той добави, че се резервира наклонността, която се следи от няколко години с продажбата на повече бели и розови виновност на вътрешния пазар за сметка на алените. Една от аргументите е винената просвета на българина, който избира да употребява домашни виновност.
“В България най-търсени са виновността в бокс опаковки. Подчертавам, че те по нищо не отстъпват по качество на бутилираните. През годините българските производители вложиха доста във внедряването на най-новите технологии във винопроизводството. Пример за това е “Черноморско злато ” АД. Не сме спирали да реновираме предприятието откогато има опция за кандидатстване за вложения в предприятията. Модернизирахме доста неща, купихме нови ферментатори, преси, осъвременени са бутилиращите линии. Можем да кажем, че използваме най-новите технологии във винопроизводството ”, добави още Йордан Чорбаджийски.
Днес той участва на ритуала по зарязването на лозята в землището на Поморие дружно с регионалния шеф на област Бургас Пламен Янев, кметовете на Поморие и Айтос Иван Алексиев и Васил Едрев, представители на локални аграрни организации и притежатели на лозови масиви.
“Най-хубавото е, че българското винопроизводство се завръща към потреблението на обичайните за страната ни сортове. Завръщат се и типично поморийските димят, мускат, памид. Модата на френските лозя стартира да отминава. Вярваме, че Поморие стои на винената карта на България трайно. Пожелавам новата годишна продукция да е по-добра, по-богата от предходната година. Нека и времето да бъде с поморийските лозари. Желанието у младежите да се развиват в този бранш в Поморие го има и това ни прави доста щастливи. Все повече младежи от нашия край избират да се занимават с това ”, сподели пред Българска телеграфна агенция кметът на Поморие Иван Алексиев.
От своя страна изпълнителният шеф на поморийския винзавод Христо Янков разяснява, че българските виновност, които се изнасят зад граница, са подложени на сериозен напън от производители, които могат да си разрешат да продават на по-ниска цена.
“Все още поддържаме експорт за доста страни по света, в това число Франция и Япония. За страдание е мъчно, тъй като не сме конкурентни на непознатите пазари. Българското вино се оказва скъпо. Давам образец с японския пазар, който обичайно приема извънредно добре българските артикули, за което съществена заслуга има българското кисело мляко. Навремето сме стигали може би до 3000 тона експорт на вино за Япония. Днес тази цифра е недостижима. Днес нещата са доста по-различни. Японците споделят: ние можем да внесем вино на доста по-ниска цена от други страни ”, показа Янков.
Пред публицисти в Поморие Йордан Чорбаджийски още веднъж съобщи, че българските дотации би трябвало бъдат изравнени с европейските в бранш винарство. Той уточни, че единствено по този начин ще се реализира спад в себестойността на производството, което ще направи българския винен бранш по-конкурентен на международните пазари.
“Тенденциите не са положителни, лозовите масиви в страната понижават. Искрено се надяваме във времето това да се трансформира в печеливш бизнес за страната ни, а не занимание ”, сподели той.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ