Три весели дни в Гвинея или несбъднатите Сейшели
Лежа и вдишвам постепенно в ситния пясък на остров Рум, Гвинея. Слънцето припича безжалостно в маранята на ранния следобяд. Януари, ситни талази с нервозен плисък галят с прохладата си левия ми гален. Цял плаж за двама, като вторият е Биргит, австрийска лекарка с порцеланови зъби, кафеникав стомах и прочувствена тъкмо колкото виенски шницел... Отпъждам мисълта, че в Гвинея има великански бизнес капацитет и в дрямка дочувам учтив привет към съседката ми по плаж: Hi, how are you? Бре, споделям си, на този остров идват неколцина бледолики месечно, през днешния ден трима на едно място. Разсеяно чувам нормалните вежливости с нос в дюната, до момента в който Биргит пита новодошлия от кое място е и какво, по дяволите, прави тъкмо тук. Бам! От Бългерия съм, споделя новодошлият, не по бизнес, ей така да експлорна малко, 2, 3 дни. Скачам в люта възмута по какъв начин може такова нещо... Да потърсиш умишлено едно от най-рядко посещаваните места, да намериш най-зачуканото му кътче и третият не локален да се окаже българин. Поглеждам и що да видя... Матеев. Георги Матеев.
Така, благодаря, че стигнахте до тук, художественият прийом целеше просто да притегли внимание. Това е пътепис, в който събитията са действителни, участниците също, само че интрото и повечето от имената са измислени, просто тъй като не ги запомних. Един леко живописен пътепис.
В Гвинея отидохме двамата с Матеев напълно умишлено и координирано. Почти без никакви упования, с настройката за мързелуване и дълбинно гмуркане в локалната просвета, нови познанства, приключенска храна и малко фотоси. Очакванията бяха надхвърлени с едно отлично тридневно прекарване.
Нощ 1
Летище Конакри, много след среднощ. От негативните температури в София се потапяме в лепкавата горещина на терминала за идващи. Три тигрови комара летят в близост, привлечени от мириса на европейска кръв. Тигрови ви споделям, като тигри огромни. Ръждив оранжев вентилатор проскръцва обезверено, на високоговорителя някой крещи на френски едно и също известие най-малко за девети път, рентгенът гълтам двете раници, само че никой не поглежда на монитора. Осмина пройдохи на изхода оферират такси, дами, нещо за пушене, АК 47 или каквото си желаяме за по-малко от 3 секунди. Въоръжени с лексикален ресурс от 48 френски думи (за двамата) и 3 на африканс се потапяме с усмивки до ушите в приключението Гвинея.
Пътят към хотела е халюцинационен - в жълтеникавия полумрак на уличното осветяване се прокрадват сенките на прескачащи мантинелите кафяви крайници сред дребни кафяви къщи, зад кафяви огради към кафяви дворове. Животът кипи все едно е ден. Пазарът работи, групи младежи зяпат телевизия на улицата, в средата на автомагистралата някой е паркирал ТИР в лентата за изпреварване...
Хотелът е порядъчен, климатикът работи, лека нощ.
Ден 1
Закуски, кафета, отново кафета, проект за деня. Яхтеното пристанище е наоколо, там дебаркират и рибарските лодки, има рибен пазар и шареното раздвижване ни чака.
Атракция сме, няма други чужденци в близост, хората са отзивчиви и естествено, търговски ориентирани. Решаваме, че няма да придиряме доста, няма да прекаляваме с пазарлъците и ще го караме леко. След 15-минутни договаряния, в които втъкахме някои ориенталски мурафети плюс щипка когнитивна логика на психиката и 23 от френските думи, реализираме двойно по-ниска цена за частен тур до остров Рум или lles de Los с небесносиня пирога, която е издялана най-късно от внуците на Ной. Пътуваме през залива на Конакри и гледката е тъжна - остатъци от десетки кораби, стърчащи като ръждиви динозавърски ребра в мътната вода на Атлантическия океан. Гигантско количество битов отпадък е осеяло морето.
Мустафа, управител на лодка и гид по съвместителство, ни е заречен да ни заведе в селото си на остров Рум, да ни запознае с локалните, да ни даде да ядем и да насърчи културния продан. Там няма безнравственост, хората живеят ухилен, само че и неук живот, с религията и фамилията за опора и фантазията някой ден да си намерят работа в Конакри, който е на 9 километра по вода. Малцина ще осъществен фантазията си.
Да ви показва една забавна фигура гвинейска. Това е професор Конде, професор Алфа Конде, четвъртият президент, чийто лик грее на всяка рецепция, общинска и държавна работа, че и по магазините.
Дали е Алфа мъжага професор Алфа Конде? По всичко наподобява - да, тъй като е прекарал в фамилиарност с гвинейската Конституция последните 2 мандата по взаимно единодушие. Но в този момент професорът има блян за трети, който Конституцията не планува. Млади хора стачкуват по улиците на Конакри срещу изнасилването на Конституцията и ние, разхождайки се в края на този трогателен ден, се озовахме в разгара на митинга, който стремително заобиколихме. Оказа се, че същия следобяд двама души са били простреляни и са умряли, заяви на другата заран Би Би Си.
Ден 2
Ден за нормалните " туристически " места. Разходка пешком из центъра, Централната джамия на Конакри, музеят, президентската резиденция, църквата. Имаме и една загадка задача в ГНБ, тоест в централната банка. По някаква причина джамията се оказа най-хардкор прекарването. Защото вместо към централната такава поехме към джамия Медина. Невярващите на очите си таксисти мотористи питаха два пъти, преди да ни отведат в това сакрално място. Там туристически крайник не е стъпвал в никакъв случай, кълна се.
Бързо стана ясно, че сме на не напълно вярната локация, само че надянахме самоуверените муцуни и потънахме в един от най-шантавите пазари, които съм виждал. Стотици търговци и хиляди артикули, миризми и звуци, които мъчно се разказват, само че с изключение на съвсем изчезналите купувачи, най-любопитно в обстановката бяха двамината чуждоземци, които с интензивен пулс и ухилени мутри се провираха по необятни по метър улици всред зеленчук, сушена риба и вещества, способни да убият бик.
След парадния тур в квартала Медина поехме към вярното място - централната джамия на Конакри.
Понякога достъпът на друговерци в джамията е отказван, само че успяхме да проникнем час преди службата, като получихме кратък индивидуален тур, водени от мюезина и един набожен доброволец, защото отговорихме на няколко от фундаменталните въпроси за исляма, заложени на входа. Внушителен храм с съдържимост над 20 000 души, само че някак позападнал...
Националният музей на Конакри е тъжно място, което на към 50 квадратни метра споделя неубедително какъв брой малко е останало от обичайна просвета и какъв брой всепомитащо й се е отразило колониалното време. До президентския замък, по този начин или другояче, няма по какъв начин да стигнем, остава да забележим катедралата с името на Пресветата Дева небрежно.
Интересни гледки към океана, положително обслужване и приятна атмосфера намираме в крайбрежните заведения. Маранята, температура към 33 и плътна влага са част от ежедневния пейзаж, някак по-лесно смилаеми са от брега.
Имахме вълнуваща среща с риск мениджъра на Гвинейската Народна банка или ГНБ за малко. Пътеписът мълчи за конфиденциалните елементи към тази среща, само че прекарването да потънеш в сумрачната хладина на кабинета му и да се насладиш на гвинейски административен ред е доста крепко. Дори се озовахме в данъчната работа на Конакри, където, в случай че искахме, можехме да платим някой налог. Не платихме.
Ден 3
Тук с изключение на дремане в ресторанта на хотелската тераса май нищо друго не се случи преди полета наопаки.
Логистика/Транспорт:
1. TAP Portugal лети на доста рационални цени до Гвинея, че и до доста други дестинации в Африка.
2. Мотоциклетни таксита - добър и на ниска цена метод за придвижване в градовете
Настаняване: - цена към 80 евро за двойна стая в центъра е добър избор.
Валута: обменя се на всички места на улицата. Евро и $ еднообразно конвертируеми. Конакри не е на ниска цена място, най-малко не по-евтино от България да вземем за пример.
Къде да ида:
- Остров Рум, в това число западния му плаж
- Централната джамия
- Яхтеното пристанище с рибния пазар
- Крайбрежните заведения
Къде да не вървя:
- Националния музей на Конакри
Храна - парадайс за морски блага и риба.
Опасно ли е? Не, малко здрав разсъдък е задоволителен.
Какво, по дяволите, общо има сред Гвинея и Сейшелите?
Почти нищо, с изключение на гранитните скали и близостта до вода. За разлика от Сейшелите, на островите до Конакри можете да плажувате съвсем сами в тропическа среда с тънък пясък, палми и екзистенциализъм, необезпокояван от хиляди туристи. Ако се чудите дали инвестицията ви в петзвезден ризорт в Гвинея може да се окаже печеливша, евентуално да, само че допускам, че значима част от отговора ще даде професор Конде...
Така, благодаря, че стигнахте до тук, художественият прийом целеше просто да притегли внимание. Това е пътепис, в който събитията са действителни, участниците също, само че интрото и повечето от имената са измислени, просто тъй като не ги запомних. Един леко живописен пътепис.
В Гвинея отидохме двамата с Матеев напълно умишлено и координирано. Почти без никакви упования, с настройката за мързелуване и дълбинно гмуркане в локалната просвета, нови познанства, приключенска храна и малко фотоси. Очакванията бяха надхвърлени с едно отлично тридневно прекарване.
Нощ 1
Летище Конакри, много след среднощ. От негативните температури в София се потапяме в лепкавата горещина на терминала за идващи. Три тигрови комара летят в близост, привлечени от мириса на европейска кръв. Тигрови ви споделям, като тигри огромни. Ръждив оранжев вентилатор проскръцва обезверено, на високоговорителя някой крещи на френски едно и също известие най-малко за девети път, рентгенът гълтам двете раници, само че никой не поглежда на монитора. Осмина пройдохи на изхода оферират такси, дами, нещо за пушене, АК 47 или каквото си желаяме за по-малко от 3 секунди. Въоръжени с лексикален ресурс от 48 френски думи (за двамата) и 3 на африканс се потапяме с усмивки до ушите в приключението Гвинея.
Пътят към хотела е халюцинационен - в жълтеникавия полумрак на уличното осветяване се прокрадват сенките на прескачащи мантинелите кафяви крайници сред дребни кафяви къщи, зад кафяви огради към кафяви дворове. Животът кипи все едно е ден. Пазарът работи, групи младежи зяпат телевизия на улицата, в средата на автомагистралата някой е паркирал ТИР в лентата за изпреварване...
Хотелът е порядъчен, климатикът работи, лека нощ.
Ден 1
Закуски, кафета, отново кафета, проект за деня. Яхтеното пристанище е наоколо, там дебаркират и рибарските лодки, има рибен пазар и шареното раздвижване ни чака.
Атракция сме, няма други чужденци в близост, хората са отзивчиви и естествено, търговски ориентирани. Решаваме, че няма да придиряме доста, няма да прекаляваме с пазарлъците и ще го караме леко. След 15-минутни договаряния, в които втъкахме някои ориенталски мурафети плюс щипка когнитивна логика на психиката и 23 от френските думи, реализираме двойно по-ниска цена за частен тур до остров Рум или lles de Los с небесносиня пирога, която е издялана най-късно от внуците на Ной. Пътуваме през залива на Конакри и гледката е тъжна - остатъци от десетки кораби, стърчащи като ръждиви динозавърски ребра в мътната вода на Атлантическия океан. Гигантско количество битов отпадък е осеяло морето.
Мустафа, управител на лодка и гид по съвместителство, ни е заречен да ни заведе в селото си на остров Рум, да ни запознае с локалните, да ни даде да ядем и да насърчи културния продан. Там няма безнравственост, хората живеят ухилен, само че и неук живот, с религията и фамилията за опора и фантазията някой ден да си намерят работа в Конакри, който е на 9 километра по вода. Малцина ще осъществен фантазията си.
Да ви показва една забавна фигура гвинейска. Това е професор Конде, професор Алфа Конде, четвъртият президент, чийто лик грее на всяка рецепция, общинска и държавна работа, че и по магазините.
Дали е Алфа мъжага професор Алфа Конде? По всичко наподобява - да, тъй като е прекарал в фамилиарност с гвинейската Конституция последните 2 мандата по взаимно единодушие. Но в този момент професорът има блян за трети, който Конституцията не планува. Млади хора стачкуват по улиците на Конакри срещу изнасилването на Конституцията и ние, разхождайки се в края на този трогателен ден, се озовахме в разгара на митинга, който стремително заобиколихме. Оказа се, че същия следобяд двама души са били простреляни и са умряли, заяви на другата заран Би Би Си.
Ден 2
Ден за нормалните " туристически " места. Разходка пешком из центъра, Централната джамия на Конакри, музеят, президентската резиденция, църквата. Имаме и една загадка задача в ГНБ, тоест в централната банка. По някаква причина джамията се оказа най-хардкор прекарването. Защото вместо към централната такава поехме към джамия Медина. Невярващите на очите си таксисти мотористи питаха два пъти, преди да ни отведат в това сакрално място. Там туристически крайник не е стъпвал в никакъв случай, кълна се.
Бързо стана ясно, че сме на не напълно вярната локация, само че надянахме самоуверените муцуни и потънахме в един от най-шантавите пазари, които съм виждал. Стотици търговци и хиляди артикули, миризми и звуци, които мъчно се разказват, само че с изключение на съвсем изчезналите купувачи, най-любопитно в обстановката бяха двамината чуждоземци, които с интензивен пулс и ухилени мутри се провираха по необятни по метър улици всред зеленчук, сушена риба и вещества, способни да убият бик.
След парадния тур в квартала Медина поехме към вярното място - централната джамия на Конакри.
Понякога достъпът на друговерци в джамията е отказван, само че успяхме да проникнем час преди службата, като получихме кратък индивидуален тур, водени от мюезина и един набожен доброволец, защото отговорихме на няколко от фундаменталните въпроси за исляма, заложени на входа. Внушителен храм с съдържимост над 20 000 души, само че някак позападнал...
Националният музей на Конакри е тъжно място, което на към 50 квадратни метра споделя неубедително какъв брой малко е останало от обичайна просвета и какъв брой всепомитащо й се е отразило колониалното време. До президентския замък, по този начин или другояче, няма по какъв начин да стигнем, остава да забележим катедралата с името на Пресветата Дева небрежно.
Интересни гледки към океана, положително обслужване и приятна атмосфера намираме в крайбрежните заведения. Маранята, температура към 33 и плътна влага са част от ежедневния пейзаж, някак по-лесно смилаеми са от брега.
Имахме вълнуваща среща с риск мениджъра на Гвинейската Народна банка или ГНБ за малко. Пътеписът мълчи за конфиденциалните елементи към тази среща, само че прекарването да потънеш в сумрачната хладина на кабинета му и да се насладиш на гвинейски административен ред е доста крепко. Дори се озовахме в данъчната работа на Конакри, където, в случай че искахме, можехме да платим някой налог. Не платихме.
Ден 3
Тук с изключение на дремане в ресторанта на хотелската тераса май нищо друго не се случи преди полета наопаки.
Логистика/Транспорт:
1. TAP Portugal лети на доста рационални цени до Гвинея, че и до доста други дестинации в Африка.
2. Мотоциклетни таксита - добър и на ниска цена метод за придвижване в градовете
Настаняване: - цена към 80 евро за двойна стая в центъра е добър избор.
Валута: обменя се на всички места на улицата. Евро и $ еднообразно конвертируеми. Конакри не е на ниска цена място, най-малко не по-евтино от България да вземем за пример.
Къде да ида:
- Остров Рум, в това число западния му плаж
- Централната джамия
- Яхтеното пристанище с рибния пазар
- Крайбрежните заведения
Къде да не вървя:
- Националния музей на Конакри
Храна - парадайс за морски блага и риба.
Опасно ли е? Не, малко здрав разсъдък е задоволителен.
Какво, по дяволите, общо има сред Гвинея и Сейшелите?
Почти нищо, с изключение на гранитните скали и близостта до вода. За разлика от Сейшелите, на островите до Конакри можете да плажувате съвсем сами в тропическа среда с тънък пясък, палми и екзистенциализъм, необезпокояван от хиляди туристи. Ако се чудите дали инвестицията ви в петзвезден ризорт в Гвинея може да се окаже печеливша, евентуално да, само че допускам, че значима част от отговора ще даде професор Конде...
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ