Димитър Златанов: Апелът ми е всички да са дисциплинирани, от най-малкия, до най-големия
Легендата на международния волейбол Димитър Златанов даде доста забавно изявление пред " Тема Спорт ", в което показа за протичащото се в българският волейбол. Той беше определен за член на УС на БФВ, който се е заел да промени нещата в най-успешния групов спорт у нас. Световният вицешампион през 1970 година и сребърен медалист от Олимпиадата в Москва 10 години по-късно засегна и тематиката за ковид, която тотално промени живота на цялото човечество.
Чужденците си потеглиха от волейболния Монтана
Миколай Срънечки и Максимилиан Талер имат контракти до април
Здравейте, господин Златанов, по какъв начин сте, по какъв начин се справяте в това изключително състояние?
- Справяме се идеално. Ние спортистите сме дисциплинирани хора и когато би трябвало да се съблюдава дисциплинираност, това е закон. У дома, прелестно е, четем книги, гледаме вести, домашна работа си довършваме, слушаме музика. Търсим метод да разведрим настроението в тази комплицирана конюнктура. Да се надяваме, че по-бързо ще отшуми.
Успявате ли да се абстрахирате от протичащото се към вас?
- Не може да бъдем изключени от протичащото се, тъй като сме част от това общество. Интересуваме се какво става и желанието ни е всичко да приключи по най-хубавия метод в тази битка с изненадващата и жестока пандемия. Според мен към този момент доста добре се оправят хората от спешния щаб и нещата, които се вършат от здравна позиция, които съгласно мен са на международно равнище. Една дребна част от нашето общество обаче към момента не схваща какво ни е сполетяло и не желае да съблюдава наредбите, които се основават. За страдание това подронва имиджа на нашия народ като порядъчен.
В тях допускам включвате освен по-младите, само че и онази група от по-възрастни, които не се преценяват с планувания за тях интервал за излизане по магазините?
- Абсолютно. Аз съм в последната група, само че към момента не съм ходил по магазините. Когато би трябвало, ще го направя и ще се възползвам от това преимущество. Да се надяваме, че и останалите ще го вършат. Трябва да има ред и дисциплинираност. Според мен огромна част от сънародниците ни подценяват жестокостта, която ни предложи този вирус. Не го осъзнаваме, тъй като не ни е пристигнало до главата и нека и да не пристигна. Виждате Италия, където е нещо необикновено. Там околните не могат да изпратят родители и баби в последния им път. Такава е жестокостта, отиват някъде в незнайното.
Разкажете за протичащото се там, синът ви също е там.
- Не мога да опиша съответно, тъй като не съм в Италия, само че по информацията, която получавам, това в действителност е грубо. В съзнанието ни би трябвало да се подготвим за това, което става там, с цел да сме подготвени да го посрещнем. Христо ми споделя да си стоим вкъщи и да не излизаме, тъй като това е нещото, което би трябвало да сторим, и да няма никакви контакти. Всички знаете какво става в Ломбардия. Нещата са доста комплицирани - хиляда души дневно почиват, военните идват да изнасят роднините на хората, с цел да ги закарат някъде да ги погребат...
Смятате ли, че го неглижираме, тъй като противникът не е против нас и не може да оценим, какъв брой е рисков?
- Именно. Тази неопределеност, тъй като го няма индивида насреща, който ще ни болести, и не знаем нищо. Заради това подценяваме нещата и подхождаме безгрижно. Не може да сме безотговорни към нас самите, съседите, околните и всичките ни сънародници. Затова и апелът ми е всички да са дисциплинирани, от най-малкия, до най-големия. Иначе сами си усложняваме нещата.
С вашия голям опит можете ли да сравните този камшик с нещо?
- Не, изрично. Това е нещо, което не съм виждал в съзнателния си живот. Няма база за съпоставяне.
Ако би трябвало да приказваме за спорт, в тази обстановка какво бихте споделили на спортистите, които се чудят по през целия ден какво да вършат?
- Нека, както всички вършат по целия свят, да намерят метод да поддържат форма в домашни условия. Трябва да мислят по какъв начин това ще отмине и те ще бъдат подготвени да се върнат на терена.
Да поговорим за българския волейбол. Избраха ви за член на Управителния съвет на последното заседание. Как вие виждате бъдещето на спорта?
- Тази смяна, въпреки и закъсняла, бе нужната смяна, с цел да се поеме нов път за развиването на волейбола ни. Доста изпуснахме позициите и в този момент би трябвало да се проведат серия полемики, да се чуят разнообразни отзиви, с цел да се вземе най-правилното за ръководството на спорта ни. Не приказваме единствено за топка, игрище и 12 състезатели, доста други неща са, с цел да стигнем до крайния артикул. Администрация, финанси, организация, механически детайли, доста неща са. Ако желаеме машината да проработи, би трябвало да създадем промени. Федерацията се развиваше едностранчиво, а в този момент това ще се промени.
Така е, федерацията се управляваше от един човек, до момента в който в този момент УС наподобява много цветен. Ще съумеете ли да постигате консенсус в този му тип?
- Вижте, този Управителен съвет може и да добие промени в бъдеще. Не имам вяра да се резервира в този си вид. Така че занапред ще забележим по какъв начин ще работим.
Какво бихте споделили за развиването на шампионата? Как съгласно вас ще приключи сезонът?
- Аз моето мнение съм го изпратил към този момент. Има доста незнайни по отношение на възможното доиграване на сезона. Никой не може да каже по кое време би могло да се случи това, тъй като не зависи от нас. Не е въпрос на предпочитание на спешния щаб, а на ситуацията в страната и света. Да, ние сме по-малък народ и се надявам, че по-бързо ще завърши тази рецесия, само че нещата зависят и от интернационалната федерация, европейските календари и техните решения. Това, което би трябвало да създадем, е да мислим за идващите сезони да изградим нов модел, който да се знае, че ще бъде като пример. Кога ще стартира, по кое време ще завърши и по този начин. Да използваме това мъртво време, с цел да организираме бъдещите шампионати. А дали ще се доиграе сезонът или не, това не е толкоз значимо.
Има полемика обаче дали шампионата да е с нулева година или с първенец, в случай че завърши в този момент.
- Има три оферти пред УС. Нулевата година някак не ми подхожда. Хубаво е на база настоящето класиране да се дефинират медалистите и те да знаят, че когато стартират европейските шампионати, те ще вземат участие в тях. Така ще могат да си създадат сметката и ще бъдат подготвени със селекция и подготовка. Но по-важното е това, което към този момент ви споделих - какво вършим със идната година и новия сезон. Иначе има шампионати, където се надяват да възобновят сезона, тъй като чакат по 5-8 хиляди души и заплащат по 50-70 евро на билет. Това са доходи, на които те разчитат, а ние на това не разчитаме, тъй като играем пред 200 индивида. Така че - дали ще доиграеш или не, няма значение. Важното е какво вършим с новия сезон, под каква форма, с какъв брой тима ще бъде, по кое време ще стартира... Защото това са неща, които всеки клуб би трябвало да ги вземе под въпрос.
Стигаме и до незнайното - дали въобще клубовете ще имат парите, с цел да вземат участие някъде, поради икономическата рецесия, която ще ни сполети.
- Естествено, това също не може да се подценява, ни минимум. Тук приказваме за бюджети, установяване на сформира, треньори, лекари и какво ли не. В сложната обстановка ние би трябвало да се съсредоточим върху организационния развой, без значение дали става въпрос за национали, Суперлига или подрастващи. Да създадем работеща конструкция и да я следваме.
Знаете ли по какъв начин ще реагират в Италия?
- Не мога да ви кажа. Досега няма никаква информация. Там е комплицирано, тъй като чакат доходи от билети, само че в това време сега на никой не му е до игра. При тях ситуацията е доста тежка и надали някой сега мисли по какъв начин ще доиграва шампионата.
Чужденците си потеглиха от волейболния Монтана
Миколай Срънечки и Максимилиан Талер имат контракти до април
Здравейте, господин Златанов, по какъв начин сте, по какъв начин се справяте в това изключително състояние?
- Справяме се идеално. Ние спортистите сме дисциплинирани хора и когато би трябвало да се съблюдава дисциплинираност, това е закон. У дома, прелестно е, четем книги, гледаме вести, домашна работа си довършваме, слушаме музика. Търсим метод да разведрим настроението в тази комплицирана конюнктура. Да се надяваме, че по-бързо ще отшуми.
Успявате ли да се абстрахирате от протичащото се към вас?
- Не може да бъдем изключени от протичащото се, тъй като сме част от това общество. Интересуваме се какво става и желанието ни е всичко да приключи по най-хубавия метод в тази битка с изненадващата и жестока пандемия. Според мен към този момент доста добре се оправят хората от спешния щаб и нещата, които се вършат от здравна позиция, които съгласно мен са на международно равнище. Една дребна част от нашето общество обаче към момента не схваща какво ни е сполетяло и не желае да съблюдава наредбите, които се основават. За страдание това подронва имиджа на нашия народ като порядъчен.
В тях допускам включвате освен по-младите, само че и онази група от по-възрастни, които не се преценяват с планувания за тях интервал за излизане по магазините?
- Абсолютно. Аз съм в последната група, само че към момента не съм ходил по магазините. Когато би трябвало, ще го направя и ще се възползвам от това преимущество. Да се надяваме, че и останалите ще го вършат. Трябва да има ред и дисциплинираност. Според мен огромна част от сънародниците ни подценяват жестокостта, която ни предложи този вирус. Не го осъзнаваме, тъй като не ни е пристигнало до главата и нека и да не пристигна. Виждате Италия, където е нещо необикновено. Там околните не могат да изпратят родители и баби в последния им път. Такава е жестокостта, отиват някъде в незнайното.
Разкажете за протичащото се там, синът ви също е там.
- Не мога да опиша съответно, тъй като не съм в Италия, само че по информацията, която получавам, това в действителност е грубо. В съзнанието ни би трябвало да се подготвим за това, което става там, с цел да сме подготвени да го посрещнем. Христо ми споделя да си стоим вкъщи и да не излизаме, тъй като това е нещото, което би трябвало да сторим, и да няма никакви контакти. Всички знаете какво става в Ломбардия. Нещата са доста комплицирани - хиляда души дневно почиват, военните идват да изнасят роднините на хората, с цел да ги закарат някъде да ги погребат...
Смятате ли, че го неглижираме, тъй като противникът не е против нас и не може да оценим, какъв брой е рисков?
- Именно. Тази неопределеност, тъй като го няма индивида насреща, който ще ни болести, и не знаем нищо. Заради това подценяваме нещата и подхождаме безгрижно. Не може да сме безотговорни към нас самите, съседите, околните и всичките ни сънародници. Затова и апелът ми е всички да са дисциплинирани, от най-малкия, до най-големия. Иначе сами си усложняваме нещата.
С вашия голям опит можете ли да сравните този камшик с нещо?
- Не, изрично. Това е нещо, което не съм виждал в съзнателния си живот. Няма база за съпоставяне.
Ако би трябвало да приказваме за спорт, в тази обстановка какво бихте споделили на спортистите, които се чудят по през целия ден какво да вършат?
- Нека, както всички вършат по целия свят, да намерят метод да поддържат форма в домашни условия. Трябва да мислят по какъв начин това ще отмине и те ще бъдат подготвени да се върнат на терена.
Да поговорим за българския волейбол. Избраха ви за член на Управителния съвет на последното заседание. Как вие виждате бъдещето на спорта?
- Тази смяна, въпреки и закъсняла, бе нужната смяна, с цел да се поеме нов път за развиването на волейбола ни. Доста изпуснахме позициите и в този момент би трябвало да се проведат серия полемики, да се чуят разнообразни отзиви, с цел да се вземе най-правилното за ръководството на спорта ни. Не приказваме единствено за топка, игрище и 12 състезатели, доста други неща са, с цел да стигнем до крайния артикул. Администрация, финанси, организация, механически детайли, доста неща са. Ако желаеме машината да проработи, би трябвало да създадем промени. Федерацията се развиваше едностранчиво, а в този момент това ще се промени.
Така е, федерацията се управляваше от един човек, до момента в който в този момент УС наподобява много цветен. Ще съумеете ли да постигате консенсус в този му тип?
- Вижте, този Управителен съвет може и да добие промени в бъдеще. Не имам вяра да се резервира в този си вид. Така че занапред ще забележим по какъв начин ще работим.
Какво бихте споделили за развиването на шампионата? Как съгласно вас ще приключи сезонът?
- Аз моето мнение съм го изпратил към този момент. Има доста незнайни по отношение на възможното доиграване на сезона. Никой не може да каже по кое време би могло да се случи това, тъй като не зависи от нас. Не е въпрос на предпочитание на спешния щаб, а на ситуацията в страната и света. Да, ние сме по-малък народ и се надявам, че по-бързо ще завърши тази рецесия, само че нещата зависят и от интернационалната федерация, европейските календари и техните решения. Това, което би трябвало да създадем, е да мислим за идващите сезони да изградим нов модел, който да се знае, че ще бъде като пример. Кога ще стартира, по кое време ще завърши и по този начин. Да използваме това мъртво време, с цел да организираме бъдещите шампионати. А дали ще се доиграе сезонът или не, това не е толкоз значимо.
Има полемика обаче дали шампионата да е с нулева година или с първенец, в случай че завърши в този момент.
- Има три оферти пред УС. Нулевата година някак не ми подхожда. Хубаво е на база настоящето класиране да се дефинират медалистите и те да знаят, че когато стартират европейските шампионати, те ще вземат участие в тях. Така ще могат да си създадат сметката и ще бъдат подготвени със селекция и подготовка. Но по-важното е това, което към този момент ви споделих - какво вършим със идната година и новия сезон. Иначе има шампионати, където се надяват да възобновят сезона, тъй като чакат по 5-8 хиляди души и заплащат по 50-70 евро на билет. Това са доходи, на които те разчитат, а ние на това не разчитаме, тъй като играем пред 200 индивида. Така че - дали ще доиграеш или не, няма значение. Важното е какво вършим с новия сезон, под каква форма, с какъв брой тима ще бъде, по кое време ще стартира... Защото това са неща, които всеки клуб би трябвало да ги вземе под въпрос.
Стигаме и до незнайното - дали въобще клубовете ще имат парите, с цел да вземат участие някъде, поради икономическата рецесия, която ще ни сполети.
- Естествено, това също не може да се подценява, ни минимум. Тук приказваме за бюджети, установяване на сформира, треньори, лекари и какво ли не. В сложната обстановка ние би трябвало да се съсредоточим върху организационния развой, без значение дали става въпрос за национали, Суперлига или подрастващи. Да създадем работеща конструкция и да я следваме.
Знаете ли по какъв начин ще реагират в Италия?
- Не мога да ви кажа. Досега няма никаква информация. Там е комплицирано, тъй като чакат доходи от билети, само че в това време сега на никой не му е до игра. При тях ситуацията е доста тежка и надали някой сега мисли по какъв начин ще доиграва шампионата.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ