Измамата с колекцията Акамбаро
Легендата гласи, че през юли 1944 година 69-годишният немски бежанец - търговец на железария и фен археолог, Валдемар Юлсруд (16.10.1875 - 30.11.1964) яздел коня си край хълма Ел Торо (Бикът), покрай град Акамбаро, в мексиканския щат Гуанахуато, когато съзрял няколко на половина заровена в калта керамични фигурки.
В интервала 500 година пр.н.е. до 200 година сл.н.е. регионът е бил значим параден и търговски център на античната просвета Чупикуаро, тъй че инцидентните открития на предколумбови остатъци не са били извънредно нещо. Но това, на което се натъква Юлсруд, не било типичен фрагмент от износена, само че цветна керамика, украсена с геометричен модел, характерен за региона и за индианците Чупикуаро. Оказва се човешка фигура от светлокафява глина, яздеща нещо, което може да се опише единствено като леко килнат динозавър.
Заради нетипичната дрънкулка и поради обстоятелството, че няколко години по-рано самият той е направил малко археологическо изобретение на 10-ина километра от този регион, ползата на немския фен пламва мигновено.
Юлсруд се обърнал към локален фермер да му помогне с копаенето. За всяка доставена дрънкулка той му заречен по едно песо. Фермерът не се нуждаел от в допълнение насърчаване и през идващите 7 години с негова помощ
в региона са открити близо 33 000 керамични статуетки
Всички са намирани в плитки ями в основата на хълма, като във всяка имало по 30-40 фигурки. На разкопаването на някои от находките от страна на локалния фермер е участвал самият Юлсруд, който е следил работата по разкопаването.
След повишаването на сбирката германецът почнал лично изследване, което сочело, че това не са фигурки от погребални церемонии, тъй като нито един път не е бил открит гроб. Той изключил и вероятността статуетките да са направени неотдавна от поданици на Акамбаро, тъй като в региона не била известна сходна традиция за керамични произведения.
А все по-нарастващата колекция съдържала хуманоидни фигурки с египетски, индийски, африкански черти, даже и " брадати кавказци ", само че и лица, приличащи на извънземни. Имало изображения на праисторически същества, идоли, принадлежности, комплицирани архитектурни композиции, динозаври и разнообразни фантастични чудовища, даже и на летящи чинии. И макар големия брой статуетки, нямало нито една, която да повтаря изображението на друга - всички били разнообразни.
Германският фен археолог открил, че са направени от разнообразни типове глина, в това число черна глина от Оахака. Оахака обаче е на над 800 км от Акамбаро и това внесло спомагателна загадъчност в откритието на Юлсруд.
В археологическия свят настъпило раздвижване,
а сбирката почнали да назовават сбирката Акамбаро, на името на града. Сензационната сбирка предизвикала известен медиен интерес, само че имало напълно дребен подобен от публични институции и археолози, мнозина от които смятали предметите за съмнителни.
През 1947 година Юлсруд, който по този начин и не склонил да продаде нито една от фигурките, решил сам да разгласява откритията си в листовка, озаглавена Enigmas del pasado (Енигмите на миналото), и продължил да пази и популяризира своите съкровища. Четири години по-късно той описал своята история и в " Лос Анджелис Таймс " под заглавие: „ Находките в Мексико загатват за изгубения свят: скулптури на динозаври сочат към хора, живели в епохата на влечугите “, с което притегля вниманието на ексцентрици и експерти, само че и на доста скептици на север от мексикано-американската граница.
Въпреки вълната от песимизъм и подмятания за измама, Юлсруд и някои негови почитатели се заемат да проучат хипотетичната възраст на откритията. Направени са две проучвания - от компанията Isotopes Inc. в Ню Джърси (чрез радиовъглеродно датиране), и от Университета на Пенсилвания (чрез термолуминисцентно датиране - TL-датиране). И двете сочат, че фигурките са достоверни и възрастта им е избрана в диапазона от 3000 до 7000 години.
Но, както нормално се случва с артефакти, които не се вписват в преобладаващата историография, научните среди продължавали настойчиво да пренебрегват съществуването на сбирката Чупикуаро.
Оформили се два лагера в разногласието за фигурките
Космологът и откривател Артър М. Йънг убедил Музея на университета в Пенсилвания да провежда първата галерия на фигурките през 1955 година, която е показана под мотото " Истинско антично или комиксово изкуство? ".
Чарлз Хапгуд, пионерът на теорията за промяната на полюсите на Земята, става един от най-известните и отдадени поддръжници на тезата, че фигурките са достоверни. Някои от последователите на сбирката Акамбаро построили теории за това, че преди 5000 години на територията на днешно Мексико може да е имало останали скитащи динозаври и по тази причина локалните са ги изобразявали. Други считали, че първите хора от древното индианско племе може да са произлезли още от времето на динозаврите (но това въпреки всичко е преди 65 млн. години). Трети развивали тезата за намесата на извънземни гости.
През 1953 година археологът антрополог Чарлз Ди Песо, почитан експерт по антична керамика, персонално пътувал до Акамбаро и станал първият, който публично афишира откритията на Юлсруд за машинация.
Ди Песо е изследвал подробно фигурките и стигнал до заключението, че са имитации. Обосновката му е, че по повърхността им няма признаци за антична възраст; не е насъбрана нечистотия в пукнатините им; въпреки някои фигурки да са счупени, частите от тях не липсват, а по отчупените повърхности не се вижда изхабяване. Освен това стратиграфията на разкопките ясно посочила, че артефактите са били сложени в неотдавна изкопани дупки, пълни със примес от близките археологически пластове.
В допълнение Ди Песо разпитал много в детайли хората в покрайнината и научил, че местно семейство е изработвало и продавало тези фигурки на Юлсруд за по едно песо броя. Що се отнася до " моделите ", локалните грънчари евентуално са били вдъхновени от филми, прожектирани в киното на Акамбаро, от локални комикси и вестници, както и от видяното при известните еднодневни екскурзии до Националния музей в столицата Мексико Сити.
Валдемар Юлсруд умира през 1964 година, само че дебатите към фигурите му не престават. Колекцията, и най-много динозаврите в нея, са посочени от така наречен Креационисти на младата Земя като правдиво
доказателство за взаимното битие на динозаври и хора
В началото на 1970-а пък американският публицист Ърл Стенли Гарднър, който умира през март същата година, разгласява своята последна книга за пътешествия " Домакинът с огромната шапка ", в която има глава за сбирката. Неговият биограф Дороти Хюз написа, че " историята от Акамбаро може да се окаже коронното достижение на неговите (на Гарднър) археологически изследвания ".
През 1976 година обаче двама американски учени - физиците Гари Каривьо и Марк Хан, вършат ново датиране на сбирката Акамбаро. Те взимат на инцидентен принцип 20 статуетки и употребяват TL-метода, само че с много по-съвременна инсталация.
Двамата откриват, че фигурките в действителност са изпечени при температури сред 450°C и 650°C, което опонира на изказванията на последователите на достоверността сбирката, че са печени при температури, прекомерно ниски, с цел да бъдат тъкмо датирани. Въз основа на степента на регенерация на сигнала, открита в наново измерени проби, Каривьо и Хан пресметнали, че тестваните керамични статуетки са били направени към 30 години по-рано, т.е. по времето, в което са били намирани към хълма Ел Торо.
Освен това са направени и подробни аналитични съпоставения сред достоверни фигурки, направени от племето Чупикуаро, и сходни изображения в сбирката на Юлсруд. Те също демонстрират, че на процедура няма нищо общо сред сбирката и артефактите от античните индианци в района.
Но макар всички научни доказателства за фалшификацията, осъществена най-вероятно от самите локални фермери, които пробутвали на въодушевения немски фен археолог своите фигурки, през 90-те години на ХХ век в Акамбаро е учреден музей " Валдемар Юлсруд ". В него са събрани всички 33 000 причудливи статуетки от сбирката, като огромна част от тях са изложени на витрините. А създателите на музея не престават да пазят тезата за достоверност на фигурките, които за малко блеснаха като метеор в света на археологията.
В интервала 500 година пр.н.е. до 200 година сл.н.е. регионът е бил значим параден и търговски център на античната просвета Чупикуаро, тъй че инцидентните открития на предколумбови остатъци не са били извънредно нещо. Но това, на което се натъква Юлсруд, не било типичен фрагмент от износена, само че цветна керамика, украсена с геометричен модел, характерен за региона и за индианците Чупикуаро. Оказва се човешка фигура от светлокафява глина, яздеща нещо, което може да се опише единствено като леко килнат динозавър.
Заради нетипичната дрънкулка и поради обстоятелството, че няколко години по-рано самият той е направил малко археологическо изобретение на 10-ина километра от този регион, ползата на немския фен пламва мигновено.
Юлсруд се обърнал към локален фермер да му помогне с копаенето. За всяка доставена дрънкулка той му заречен по едно песо. Фермерът не се нуждаел от в допълнение насърчаване и през идващите 7 години с негова помощ
в региона са открити близо 33 000 керамични статуетки
Всички са намирани в плитки ями в основата на хълма, като във всяка имало по 30-40 фигурки. На разкопаването на някои от находките от страна на локалния фермер е участвал самият Юлсруд, който е следил работата по разкопаването.
След повишаването на сбирката германецът почнал лично изследване, което сочело, че това не са фигурки от погребални церемонии, тъй като нито един път не е бил открит гроб. Той изключил и вероятността статуетките да са направени неотдавна от поданици на Акамбаро, тъй като в региона не била известна сходна традиция за керамични произведения.
А все по-нарастващата колекция съдържала хуманоидни фигурки с египетски, индийски, африкански черти, даже и " брадати кавказци ", само че и лица, приличащи на извънземни. Имало изображения на праисторически същества, идоли, принадлежности, комплицирани архитектурни композиции, динозаври и разнообразни фантастични чудовища, даже и на летящи чинии. И макар големия брой статуетки, нямало нито една, която да повтаря изображението на друга - всички били разнообразни.
Германският фен археолог открил, че са направени от разнообразни типове глина, в това число черна глина от Оахака. Оахака обаче е на над 800 км от Акамбаро и това внесло спомагателна загадъчност в откритието на Юлсруд.
В археологическия свят настъпило раздвижване,
а сбирката почнали да назовават сбирката Акамбаро, на името на града. Сензационната сбирка предизвикала известен медиен интерес, само че имало напълно дребен подобен от публични институции и археолози, мнозина от които смятали предметите за съмнителни.
През 1947 година Юлсруд, който по този начин и не склонил да продаде нито една от фигурките, решил сам да разгласява откритията си в листовка, озаглавена Enigmas del pasado (Енигмите на миналото), и продължил да пази и популяризира своите съкровища. Четири години по-късно той описал своята история и в " Лос Анджелис Таймс " под заглавие: „ Находките в Мексико загатват за изгубения свят: скулптури на динозаври сочат към хора, живели в епохата на влечугите “, с което притегля вниманието на ексцентрици и експерти, само че и на доста скептици на север от мексикано-американската граница.
Въпреки вълната от песимизъм и подмятания за измама, Юлсруд и някои негови почитатели се заемат да проучат хипотетичната възраст на откритията. Направени са две проучвания - от компанията Isotopes Inc. в Ню Джърси (чрез радиовъглеродно датиране), и от Университета на Пенсилвания (чрез термолуминисцентно датиране - TL-датиране). И двете сочат, че фигурките са достоверни и възрастта им е избрана в диапазона от 3000 до 7000 години.
Но, както нормално се случва с артефакти, които не се вписват в преобладаващата историография, научните среди продължавали настойчиво да пренебрегват съществуването на сбирката Чупикуаро.
Оформили се два лагера в разногласието за фигурките
Космологът и откривател Артър М. Йънг убедил Музея на университета в Пенсилвания да провежда първата галерия на фигурките през 1955 година, която е показана под мотото " Истинско антично или комиксово изкуство? ".
Чарлз Хапгуд, пионерът на теорията за промяната на полюсите на Земята, става един от най-известните и отдадени поддръжници на тезата, че фигурките са достоверни. Някои от последователите на сбирката Акамбаро построили теории за това, че преди 5000 години на територията на днешно Мексико може да е имало останали скитащи динозаври и по тази причина локалните са ги изобразявали. Други считали, че първите хора от древното индианско племе може да са произлезли още от времето на динозаврите (но това въпреки всичко е преди 65 млн. години). Трети развивали тезата за намесата на извънземни гости.
През 1953 година археологът антрополог Чарлз Ди Песо, почитан експерт по антична керамика, персонално пътувал до Акамбаро и станал първият, който публично афишира откритията на Юлсруд за машинация.
Ди Песо е изследвал подробно фигурките и стигнал до заключението, че са имитации. Обосновката му е, че по повърхността им няма признаци за антична възраст; не е насъбрана нечистотия в пукнатините им; въпреки някои фигурки да са счупени, частите от тях не липсват, а по отчупените повърхности не се вижда изхабяване. Освен това стратиграфията на разкопките ясно посочила, че артефактите са били сложени в неотдавна изкопани дупки, пълни със примес от близките археологически пластове.
В допълнение Ди Песо разпитал много в детайли хората в покрайнината и научил, че местно семейство е изработвало и продавало тези фигурки на Юлсруд за по едно песо броя. Що се отнася до " моделите ", локалните грънчари евентуално са били вдъхновени от филми, прожектирани в киното на Акамбаро, от локални комикси и вестници, както и от видяното при известните еднодневни екскурзии до Националния музей в столицата Мексико Сити.
Валдемар Юлсруд умира през 1964 година, само че дебатите към фигурите му не престават. Колекцията, и най-много динозаврите в нея, са посочени от така наречен Креационисти на младата Земя като правдиво
доказателство за взаимното битие на динозаври и хора
В началото на 1970-а пък американският публицист Ърл Стенли Гарднър, който умира през март същата година, разгласява своята последна книга за пътешествия " Домакинът с огромната шапка ", в която има глава за сбирката. Неговият биограф Дороти Хюз написа, че " историята от Акамбаро може да се окаже коронното достижение на неговите (на Гарднър) археологически изследвания ".
През 1976 година обаче двама американски учени - физиците Гари Каривьо и Марк Хан, вършат ново датиране на сбирката Акамбаро. Те взимат на инцидентен принцип 20 статуетки и употребяват TL-метода, само че с много по-съвременна инсталация.
Двамата откриват, че фигурките в действителност са изпечени при температури сред 450°C и 650°C, което опонира на изказванията на последователите на достоверността сбирката, че са печени при температури, прекомерно ниски, с цел да бъдат тъкмо датирани. Въз основа на степента на регенерация на сигнала, открита в наново измерени проби, Каривьо и Хан пресметнали, че тестваните керамични статуетки са били направени към 30 години по-рано, т.е. по времето, в което са били намирани към хълма Ел Торо.
Освен това са направени и подробни аналитични съпоставения сред достоверни фигурки, направени от племето Чупикуаро, и сходни изображения в сбирката на Юлсруд. Те също демонстрират, че на процедура няма нищо общо сред сбирката и артефактите от античните индианци в района.
Но макар всички научни доказателства за фалшификацията, осъществена най-вероятно от самите локални фермери, които пробутвали на въодушевения немски фен археолог своите фигурки, през 90-те години на ХХ век в Акамбаро е учреден музей " Валдемар Юлсруд ". В него са събрани всички 33 000 причудливи статуетки от сбирката, като огромна част от тях са изложени на витрините. А създателите на музея не престават да пазят тезата за достоверност на фигурките, които за малко блеснаха като метеор в света на археологията.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ