Лазаровден е първият от трите големи празника, свързани с чудото

Лазаровден е първият от трите огромни празника, свързани с чудото на възкресението, следван от Цветница и Великден. Отбелязва се на преносима дата, постоянно в съботата преди Страстната седмица.

В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня осъществяването на най-голямото знамение от Спасителя - възкресяването на четиридневно умрелия Лазар шест дни преди иудейския празник Пасха. Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. То и през днешния ден ни твърди в божествената мощ на Бог Син, в Неговото възкресение, и в идното всеобщо възкресение на мъртвите.

Чудото на Лазаровото възкресение провокирало отвратително негодуване у първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа, тъкмо в този миг Синедрионът взема решение да улови Иисуса при първа опция и да Го убие. Приближава се тяхното време. Идва властта на тъмнината, а дружно с нея и последните дни от земния живот на Спасителя.

Лазаровото възкресение станало непосреден мотив за смъртната присъда на Спасителя. Затова точно от най-дълбока античност било открито случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).

В IV век Лазаровото възкресение се смятало за общоцърковен и церемониален празник, което се вижда от множеството поуки на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и други В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и догми, отдадени на празника, които са в Църквата употребява до ден сегашен.

Богослужението на Лазаровден се отличава с невероятна проникновеност и значителност. Лазаровата събота е пасхално празненство - единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната (неделната) богослужба не е в неделя.

В националните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот, написа Hera.bg. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата. По традиция се откъсват върбовите клончета, с които би трябвало да се окичат вратите на идващия ден – Цветница.

Най-характерният български бит на този ден е Лазаруването. В същността си той е посветителски ритуал, през които би трябвало да преминат всички девойки, с цел да могат да минат под венчило. Момичетата облечени в невестини облекла взети на заем, вървят от къща на къща и пеят за сватба, обич, здраве и изобилие. Интересното е, че лазарските песни се извършват само в този ден от годината и по никакъв различен мотив. Обичаят приключва на другата заран с ритуала „ кумичене ”, при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка дойде първа се афишира за кумица и останалите й отдават респект през цялата година.

На пръв взор е мъчно да намерим връзката сред чудото на възкресението и Лазаруването. В националното мислене обаче този посветителски ритуал е алегорична гибел и прераждане на детето в жена. От този ден нататък девойката има нов обществен статус и към този момент може да си избира избраник, както и въпреки това, да бъде желана за булка.

Имен ден честват Лазар, Лазарина, Лазо, Лачо, Лъчезар.