Радичков на сцената на нашия живот
„ Лазарица “ е измежду най-важните текстове на моя живот. Винаги, когато усещам недостиг на смисъл, посока и мъдрост, отивам и виждам „ “. Спомням си оня път преди пет години, за който съм писала – тогава водих сина си. Той не разбра всички думи, само че стоеше като обаян и незабавно изиска да го гледа отново. Радичков е магия.
Вероятно вие си имате различен Радичков текст, който е значим на сцената на вашия живот. Но сигурно си имате подобен, стига единствено един път да сте попадали на „ Суматоха “, „ “, „ Лазарица “, „ Луда трева “, „ “ или на някоя от другите Радичкови пиеси. Кои са те, по какъв начин са написани, по какъв начин са поставяни (ако са), можем да разберем на 7 ноември, когато проф. Маргарита Младенова, проф. и проф. Георги Каприев ще споделят за своята работа и срещи с Радичков.
Представянето е във връзка излизането на следващия, девети, том от събраните съчинения на писателя. В този том са събрани пиесите му. „ Нова библия “ е първият драматургичен опит на Йордан Радичков през 1966 година, когато Методи Андонов го свързва с театъра – едно креативно партньорство, което обгръща най-хубавите театри, режисьори и артисти на своето време. Пиесите на Радичков са поставяни в цялата страна от Методи Андонов, Младен Киселов, Крикор Азарян, Юлия Огнянова, Рангел Вълчанов, Иван Добчев, Маргарита Младенова и доста други, а в тях са играли Григор Вачков, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Велко Кънев, Антон Радичев. Днес всеки съставен елемент от този спектакъл е легенда.
Последната пиеса на Радичков е „ Образ и сходство “, написана е малко преди 1989 година Сюжетът и текстът се оказват много двусмислени и неуместни за тогавашната власт и оповестеният текст е мощно цензуриран. Сега имаме късмет за първи път да го прочетем в цялостния му тип.
Радичков обича театъра – това е и главната причина да е добър драматург. На сцената за него се случва магия, режисьорите и актьорите са неразделна част от нея. Ето какъв брой красиви думи е споделил той за 60-ия рожден ден на приятеля си Григор Вачков: „ Не обичаше пустотията Григор Вачков. Обичаше той красивото и приветливото в природата. Беше се научил, в случай че види красиво дърво, да ръкопляска, както се ръкопляска в спектакъл. Ако видеше красива естествена картина – ръкопляскаше. Ако минехме край ливади с дъхави откоси и косачи, присламчваше се към косачите и почваше да коси. Пчелин в случай че видеше, кладенче, вързана за дръвце коза, воденица или щъркел, който токува в гнездото – подвикваше одобрително и ръкопляскаше. “
На 7 ноември в 19:00 ч. в „ Сфумато “ е наш ред да ръкопляскаме на безсмъртните думи на Радичков. Не пропускайте.
Вероятно вие си имате различен Радичков текст, който е значим на сцената на вашия живот. Но сигурно си имате подобен, стига единствено един път да сте попадали на „ Суматоха “, „ “, „ Лазарица “, „ Луда трева “, „ “ или на някоя от другите Радичкови пиеси. Кои са те, по какъв начин са написани, по какъв начин са поставяни (ако са), можем да разберем на 7 ноември, когато проф. Маргарита Младенова, проф. и проф. Георги Каприев ще споделят за своята работа и срещи с Радичков.
Представянето е във връзка излизането на следващия, девети, том от събраните съчинения на писателя. В този том са събрани пиесите му. „ Нова библия “ е първият драматургичен опит на Йордан Радичков през 1966 година, когато Методи Андонов го свързва с театъра – едно креативно партньорство, което обгръща най-хубавите театри, режисьори и артисти на своето време. Пиесите на Радичков са поставяни в цялата страна от Методи Андонов, Младен Киселов, Крикор Азарян, Юлия Огнянова, Рангел Вълчанов, Иван Добчев, Маргарита Младенова и доста други, а в тях са играли Григор Вачков, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Велко Кънев, Антон Радичев. Днес всеки съставен елемент от този спектакъл е легенда.
Последната пиеса на Радичков е „ Образ и сходство “, написана е малко преди 1989 година Сюжетът и текстът се оказват много двусмислени и неуместни за тогавашната власт и оповестеният текст е мощно цензуриран. Сега имаме късмет за първи път да го прочетем в цялостния му тип.
Радичков обича театъра – това е и главната причина да е добър драматург. На сцената за него се случва магия, режисьорите и актьорите са неразделна част от нея. Ето какъв брой красиви думи е споделил той за 60-ия рожден ден на приятеля си Григор Вачков: „ Не обичаше пустотията Григор Вачков. Обичаше той красивото и приветливото в природата. Беше се научил, в случай че види красиво дърво, да ръкопляска, както се ръкопляска в спектакъл. Ако видеше красива естествена картина – ръкопляскаше. Ако минехме край ливади с дъхави откоси и косачи, присламчваше се към косачите и почваше да коси. Пчелин в случай че видеше, кладенче, вързана за дръвце коза, воденица или щъркел, който токува в гнездото – подвикваше одобрително и ръкопляскаше. “
На 7 ноември в 19:00 ч. в „ Сфумато “ е наш ред да ръкопляскаме на безсмъртните думи на Радичков. Не пропускайте.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ