Удивителната история на един възкресен мъртвец
Лазар бил еврей и велзевул, наследник на фарисея Симеон, родом от Витания. Той бил доста радостен човек и Иисус Христос доста го обичал – него и сестрите му Марта и Мария. Често им гостувал, наричал Лазаря Свой другар и знаел всичко за него. Лазар постоянно боледувал, Иисус знаел и за заболяванията му, и за това, което скоро щяло да последва…
И така… един ден Лазар се разболял и починал.
В това време Христос бил в различен град – недалече от Витания. Той Сам възвестил на учениците Си за това, че Лазар е умрял, без никой да му е съобщавал нещо за това. Христос единствено споделил: “Нашият Лазар е задремал “. И тръгнал за Витания, като безпределно скърбял. За Лазар и за всички хора, беззащитни пред погубващата гибел.
Когато Христос стигнал до гроба на приятеля си и помолил да отместят камъка, закриващ входа, споделили Му: “Иисусе смърди към този момент, почнал е да се разлага… “ – четири дни към този момент били минали от гибелта на Лазар и тялото му дотам било обхванато от тлението. До този миг Иисус Христос възкресявал и други хора, само че следствията от допира им до гибелта не били дотолкоз потресаващи, както при Лазар. Например, дъщерята на Иаир била възкресена от Христос напълно малко време, откакто била повалена на смъртния одър, а и синът на вдовицата от Наин бил възвърнат към живота от Христос, още в деня, в който умрял.
Когато, обаче, отместили камъка от гроба на Лазар, Христос извикал: “Лазаре, излез! “ И излязал умрелият, обгърнат в пелени, от глава до пети, смърдящ заради почналото разтление, към този момент позволил в себе си гибелта. В този миг Христос направил едно от най – огромните Си чудеса и възвърнал Лазар към живота.
На изток при обряда на погребението повивали мъртвите като мумии, след което ги погребвали в пещера и затваряли входа й с голям тежък камък, който няколко души колкото да успявали да поместят.
И Лазар бил повит, преди да бъде положен в гроба си. Много забавен е признакът на това повиване – човек замязва на пашкул, от който по – късно излетява пеперуда… Потресаващо представление – от пашкула, от гъсеницата, която се гърчи в него, тъй че на човек му става обратно даже да я гледа, в един миг излетява красива пеперуда, крилато създание. Това е изумителен облик на възкресението – когато гъсеницата, омотана в самобитния си мъртвешки саркофаг, се трансформира в пеперуда и се устремява към небесата, освободена от пандиза си, щастлива и окъпана в светлината, която Бог подарява на всички живи същества.
Така и животът в Лазар побеждава гибелта и тлението на прегрешението посредством Христос. Защото Бог е Този, Който в действителност подарява живот и трансформира естеството. Той е по – мощен от ограничеността на материята – в Неговите ръце веществото се умножава (като хлябовете и рибата в пустинята, с които нахранва стотици хора), в Неговите ръце то трансформира свойствата си (в Кана Галилейска Христос прави от водата вино), пред Него заболяванията се изцеляват и гибелта отстъпва!
Цялото население на Витания, струпало се край гроба на Лазар, било очевидец на това Божие знамение. Всички знаели от какъв брой време Лазар не е бил към този момент сред живите и в какво положение се е намирал, преди Христос да пристигна на гроба му. Всички видяли по какъв начин животът се възвърнал към умрелия и повярвали в Господ, за Когото няма невъзможни неща, тъй като на Него са подвласти и животът, и гибелта.От този миг първосвещенниците и фарисеите приели окончателното решение да убият Иисус, а също по този начин и Лазар. Защото точно Лазар станал живото доказателство на човек, завърнал се от отвъдното, на човек потопен в разложението от прегрешението и заболяването, и възвърнал се към живия живот. Преди да го възкреси, Христос мощно плакал край гроба на Лазар – за това какви язви е нанесла върху него гибелта, за това по какъв начин прегрешението е разтлял цялото тяло на човечеството.
А първосвещенниците и фарисеите не желаели хората да повярват в Бог, по тази причина усилили гоненията против Него и повярвалите в Него. Лазар също бил заставен да избяга в Кипър. Светите апостоли Павел и Варнава го срещнали там и ръкоположили за свещеник на Кития (така се наричал по – рано град Ларнака). Сама света Богородица изтъкала светителски омофор за Лазар и направила морско странствуване до остров Кипър, с цел да съобщи персонално този подарък на новия китийски свещеник.В Кипър той живял още към тридесет години. След което умрял за повторно. Как тъкмо е станало това – не се знае, само че християни го погребали с почести в мраморен съркофаг, на който било написано: „ Лазар Четиридневен, другар Христов “. През 898 година византийският император Лъв Мъдри (886 – 911) заповядал мощите на Лазар да бъдат пренесени в Константинопол. Оттам те били взети от франките и пренесени във Франция, Марсел.
След възкресението си, Лазар в никакъв случай не се усмихвал, бил постоянно умислен, спокоен и затворен в себе си – вероятно тъй като си спомнял потресаващите неща, които се случили с него там, където обитават душите на мъртвите. Преди да пристигна Христос и да ги възкреси.
Бог възкреси Лазаря, с цел да разкрие Божествената си мощ, с цел да ни убеди, че Той е Източник на живота, с цел да ни увери, че още преди кръстните Си премеждия и гибел е Победител на гибелта и с цел да ни разкрие безкрайната Си обич към нас.
Бог възкреси Лазаря в четвъртия ден от гибелта му, та да може, по думите на св. Ефрем Сирин, разложението да се допре до него, с цел да увери всички в гибелта му, а след това във всеобщото възкресение.
Така приключва една същинска история на индивида, живял и дружал с Бога.
На индивида, минал през гибелта, с цел да се върне в същинския живот.
Това не е легенда, всичко е учредено на действителни обстоятелства от историята и археологията, и евангелието от Йоан може да го удостовери – (11:1-45).
