Ада Лъвлейс – жената, която написва първата компютърна програма още през 1842
Лъвлейс е единствената законна щерка на лорд Байрон. Тя обаче няма спомен за него, защото той напуща Англия, до момента в който тя е още напълно дребна, и умира, когато тя е на 9 години.
Първоначално Лъвлейс учи математика – нещо, което е мощно нетипично за дамите от тази ера – тъй като с математиката майка й се пробва да прогони всякакво безумство, което момичето може да е наследило по линия на татко си. Ада сподели гений в смятането и науката, а един от нейните преподавателите й, известният математик и логик Огъстъс дьо Морган, отбелязва, че с този афинитет към математиката някой ден може да стане „ автентичен математически откривател може би с първокласна популярност. “
Джордж Байрон
И по този начин, по какъв начин Ада става първият компютърен програмист в света при изискване, че към момента няма компютри?
Чарлз Бабидж, (1791–1871), английски математик, мъдрец и откривател, основал сметачна машина – същински предходник на компютъра
Оказва се, че към този момент има такава машина – план на Чарлз Бабидж още през 19 век. Неговата цел е да сътвори машина, която може да прави разнообразни математически калкулации (правилни всеки път). Най-ранните „ компютри “ на Бабидж, които той е проектирал, обаче не са „ цялостни по Тюринг “. В допълнение към това, компютрите му не работят на електричество, а са напълно механични – някои от тях вървят на пара, до момента в който други би трябвало да бъдат ръчно навивани.
Един от плановете на Бабидж, издигната от сина му откакто той умира – аналитичната машина #1
Първата „ аналитична машина “ на Чарлз, както той я назовава, е формирана от над 25 000 елементи и тежи към 15 тона. В построяването й обаче той стига единствено доникъде. След това той създава втора аналитична машина, която е усъвършенстване на първата и може да върне математически резултати до 31 числа. Тя също не е приключена, макар че проектите й са подготвени и през днешния ден е потвърдено, че работят.
Огъста Ейда Кинг, графиня на Лъвлейс, родена Огъста Ейда Байрон
И по този начин, къде Ада Лъвлейс се вписва в тази картинка? След като не съумява да построи и втората машина, основно заради проблеми с финансирането, Бабидж стартира да проектира трета доста по-сложна от първите две – „ аналитичния мотор “. Този аналитичният мотор, за разлика от предните машини, може да бъде програмиран благодарение на перфокарти, доста сходно на това по какъв начин са били програмирани ранните компютри (има някои сведения, които сочат, че точно Ада е тази, която му предлага този метод). Това разрешава да се направи една стратегия с перфокартите един път и по-късно да се употребява още веднъж и още веднъж, без да се постанова всякога ръчно да прави всичко още веднъж и още веднъж.
Част от аналитичния мотор, вляво от центъра, 1843
Тази машина също може автоматизирано да употребява резултатите от предходни калкулации за бъдещи калкулации. Така че можете просто да заредите стратегия, да завъртите зъбните колела и да оставите машината да работи, до момента в който ви върне всички резултати от осъществяването на програмата. Този и други аспекти на архитектурата на мотора го прави изненадващо сходен като механизъм на метода, по който работят актуалните компютри.
Подобно на ранните му машини, които са извънредно напреднали за времето си, и тази е просто проектирана и в никакъв случай не е издигната. Ако я беше построил, тя щеше да е първата машина в историята, която е цялостна по Тюринг. По отношение на опциите й, приемайки, че има безкрайна памет, неговата машина е в положение да направи всяко пресмятане, което би могъл да направи и един актуален компютър.
Ада Лъвлейс, която Бабидж назовава „ Чародейката на числата “, е впечатлена от дизайна на Аналитичния му мотор и сред 1842 и 1843 година превежда публикация на италианския математик Луиджи Менабреа, която го разказва. След това тя допълна публикацията със лични бележки върху мотора като тези бележки в последна сметка стават по-дълги от самата публикация. В тях тя включва първата в света компютърна стратегия, която машината ще употребява за пресмятане на поредност от цифри на Бернули. Програмата й в действителност се оказва, че е безусловно вярна и би работила по предопределение, в случай че Аналитичният мотор в миналото е бил построен.
Ада умира единствено на 9 години след писането на тази стратегия, на напълно млада възраст от 36 години на 27 ноември 1852 година от рак на матката и кръвопускане от лекарите й.
