Лавината под Мальовица - 55 години неизбледняващ спомен за 11 жертви
Лавината под Мальовица - неизбледняващ спомен за 11 жертви. Трагедията се случва малко преди Коледа - денят е 16 декември. Рано сутринта, към 6 часа, от хижа Мальовица към върха потегля група от 16 индивида, членове на Градската школа по алпинизъм (София).
Сред тях са шефът на Школата Тодор Николов и майсторът на спорта инж. Михаил Угляров. Най-младите са възпитаници - Спас Малинов на 18 и Чавдар Костадинов на 17г. В групата има и една жена - Мария Тутурилова.
Виж още
Условията са тежки, тъй като е навалял свеж сняг с дебелина 30-40 см., който се е натрупал върху заледена основа.
Всички са добре готови. Това е елитът на софийския алпинизъм тогава. От всички сдружения са събрани най-хубавите, с цел да упражняват в тази школа.
Те обаче не вървят по зимната маркировка и след това непосредствено да се качат към превала сред Орлето и Мальовица, а потеглят диагонално.
Лавината пада съвсем незабавно. Макар и дребна по мащабите си, от вида " снежна дъска " - с размери 57 м. широчина и 79 м. дължина, тя е съдбовна.
Общ размер от 1403 куб.м снежна маса и затрупва алпинистите. Най-дълбоко затрупаният е открит на 7 метра дълбочина.
Ето какво споделя един от оживелите в книгата на Спас Малинов " Лавина от мемоари ":
Групата върви един след различен над Елениното езеро в Мальовишкия циркус. В 8,10 часа Спас Малинов, който е четвърти в колоната, си поглежда часовника. И тъкмо в този момент снежната завивка, върху която са стъпили, потегля надолу по 40-градусовия скат. Снегът пада в ниското, завихря се от отсрещния скат, обръща се и се стоварва върху свличащите се дружно с него алпинисти.
Снежната конюнктура тогава дава убеденост на ръководителите групата да минат по снега, а не да катерят по ръбовете, където е безвредно.
" Ако бяхме минали по десния борд, нямаше да падне лавината, а снегът щеше да си стои до пролетта. Той пада, в случай че го предизвикаш. Мястото там беше една дупка, само че запълнена от наветия от вятъра сняг. И той не устоя на тежестта на 16 души ", разкрива повода Спас Малинов, един от оживелите алпинисти.
Всичко става толкоз ненадейно и бързо, че никой няма време даже да извика. Има големи снегопади, които не престават повече от 20 минути. Тази лавина е едвам 150 м висока и към 50 м необятна. Всичко трае единствено десетина секунди, само че умират 11 души.
Спас има шанс, че е покрит единствено до кръста и самичък съумява да се изкопае, с помощта на свободната ръка с пикел в нея. После оказва помощ на другарите си, които са имали шанс да са над снега. Оцеляват петима - той, Георги Стоянов, Емил Станчев, Георги Топалов и Петър Варненчек.
Загиват Мария Тутурилова, Иван Цветанов, Тончо Деянов, Александър Ботев, Христо Йонков, Михаил Угляров, Тодор Николов, Костадин Върбенов, Вуто Колчев, Красимир Мартинов и Чавдар Костадинов.
По решение на петимата Георги Стоянов, чието лице продължаваше да кърви, потегля да търси помощ към хижата.
" Около час и половина-два по-късно пристигнаха спасителите от хижата и школа " Мальовица ". След това ми разказваха, че намерили останалите наши другари доста дълбоко, повече от 5 метра под снега. Мария и Иван, които бяха гаджета, ги намерили прегърнати и доста други детайлности. Петимата слязохме до школата. От София към този момент бяха пристигнали три военни хеликоптера, имаше доста публицисти, само че не се писа нищо за лавината. Чак след Нова година в първия брой на новия вестник " Поглед " излезе една публикация ", се споделя още в книгата на Спас Малинов.
Лавината е една от най-големите нещастия в българския алпинизъм. Тя въодушевява и Блага Димитрова да напише своя разказ " Лавина ", който при започване на 80-те е филмиран.
Сред тях са шефът на Школата Тодор Николов и майсторът на спорта инж. Михаил Угляров. Най-младите са възпитаници - Спас Малинов на 18 и Чавдар Костадинов на 17г. В групата има и една жена - Мария Тутурилова.
Виж още Условията са тежки, тъй като е навалял свеж сняг с дебелина 30-40 см., който се е натрупал върху заледена основа.
Всички са добре готови. Това е елитът на софийския алпинизъм тогава. От всички сдружения са събрани най-хубавите, с цел да упражняват в тази школа.
Те обаче не вървят по зимната маркировка и след това непосредствено да се качат към превала сред Орлето и Мальовица, а потеглят диагонално.
Лавината пада съвсем незабавно. Макар и дребна по мащабите си, от вида " снежна дъска " - с размери 57 м. широчина и 79 м. дължина, тя е съдбовна.
Общ размер от 1403 куб.м снежна маса и затрупва алпинистите. Най-дълбоко затрупаният е открит на 7 метра дълбочина.
Ето какво споделя един от оживелите в книгата на Спас Малинов " Лавина от мемоари ":
Групата върви един след различен над Елениното езеро в Мальовишкия циркус. В 8,10 часа Спас Малинов, който е четвърти в колоната, си поглежда часовника. И тъкмо в този момент снежната завивка, върху която са стъпили, потегля надолу по 40-градусовия скат. Снегът пада в ниското, завихря се от отсрещния скат, обръща се и се стоварва върху свличащите се дружно с него алпинисти.
Снежната конюнктура тогава дава убеденост на ръководителите групата да минат по снега, а не да катерят по ръбовете, където е безвредно.
" Ако бяхме минали по десния борд, нямаше да падне лавината, а снегът щеше да си стои до пролетта. Той пада, в случай че го предизвикаш. Мястото там беше една дупка, само че запълнена от наветия от вятъра сняг. И той не устоя на тежестта на 16 души ", разкрива повода Спас Малинов, един от оживелите алпинисти.
Всичко става толкоз ненадейно и бързо, че никой няма време даже да извика. Има големи снегопади, които не престават повече от 20 минути. Тази лавина е едвам 150 м висока и към 50 м необятна. Всичко трае единствено десетина секунди, само че умират 11 души.
Спас има шанс, че е покрит единствено до кръста и самичък съумява да се изкопае, с помощта на свободната ръка с пикел в нея. После оказва помощ на другарите си, които са имали шанс да са над снега. Оцеляват петима - той, Георги Стоянов, Емил Станчев, Георги Топалов и Петър Варненчек.
Загиват Мария Тутурилова, Иван Цветанов, Тончо Деянов, Александър Ботев, Христо Йонков, Михаил Угляров, Тодор Николов, Костадин Върбенов, Вуто Колчев, Красимир Мартинов и Чавдар Костадинов.
По решение на петимата Георги Стоянов, чието лице продължаваше да кърви, потегля да търси помощ към хижата.
" Около час и половина-два по-късно пристигнаха спасителите от хижата и школа " Мальовица ". След това ми разказваха, че намерили останалите наши другари доста дълбоко, повече от 5 метра под снега. Мария и Иван, които бяха гаджета, ги намерили прегърнати и доста други детайлности. Петимата слязохме до школата. От София към този момент бяха пристигнали три военни хеликоптера, имаше доста публицисти, само че не се писа нищо за лавината. Чак след Нова година в първия брой на новия вестник " Поглед " излезе една публикация ", се споделя още в книгата на Спас Малинов.
Лавината е една от най-големите нещастия в българския алпинизъм. Тя въодушевява и Блага Димитрова да напише своя разказ " Лавина ", който при започване на 80-те е филмиран.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ