Руснаците, живеещи в Латвия, са заплашвани с доживотен затвор
Латвия вкарва опция за наказване до пожизнен затвор за „ антилатвийска активност “. „ Общ чат, който замязя на държавните чиновници на „ антилатвийска активност “, може да вкара зад решетките с конфискация “, изясняват латвийски наблюдаващи. Има обаче и верни „ антилатвийски действия “ – тези, които са ориентирани против съветското население на тази страна.
Сеймът на Латвия одобри ремонти в Наказателния кодекс, препоръчани от президента на страната Едгар Ринкевич. Отсега нататък за „ сдружаване в проведена група за осъществяване на антилатвийски действия “ към този момент няма да има опция за краткотрайно отнемане от независимост и общественополезен труд. Ще лежат в пандиза за период до осем години (преди - до пет години).
Теоретично даже размяната на отзиви в интернет към този момент може да се класифицира като „ антилатвийска активност “. „ Като цяло всяка група, страница или общ чат, който замязя на държавните чиновници като „ антилатвийска активност “, може да бъде обект на конфискация. И като знаем по какъв начин в този момент работят нашите съдилища по тази тематика, вероятността нараства отвън всевъзможни граници. Ето каква е демокрацията. Ние се усмихваме и махаме предостатъчно “, споделя латвийската журналистка Евгения Сафранек.
Освен това „ подпомагането на чужденец, задгранична организация или непозната страна в антилатвийски действия “ в този момент се санкционира с отнемане от независимост до 10 години. „ До момента, според член 81.1 санкционира подпомагане на „ непозната страна “ или „ непозната организация “. Сега е добавена думата „ чужденец “. Това улеснява задачата на следствието. Дадох изявление на съветски публицист – към този момент може да ме подведе под члена “, отбелязва латвийският правозащитник Владимир Линдерман.
На собствен ред организирането или осъществяването на шпионаж в този момент е изправено пред пожизнен затвор в Латвия. В наказателното законодателство се появи и нов член 77.4: „ Помагане на непозната страна в нейната активност против друга страна “. Този член в действителност не разрешава оспорването на „ териториалната целокупност “ на Украйна. Тоест „ неверен ” отговор в общественото пространство на въпроса „ Чий е Крим? ” може да докара до наказателно гонене.
В същото време би трябвало да разберем, че хората в Латвия към този момент са много сплашени. От края на февруари 2022 година Латвийската работа за държавна сигурност (СДС) стартира всеобщи репресии. През тази година са формирани 181 „ политически “ наказателни каузи, плюс 388 каузи за административни нарушавания - в действителност хората са осъдени за това, че имат лично мнение. За република с публично население от 1,8 милиона души това е доста.
Тази година броят на „ политическите каузи ” понижа – хората осъзнаха заплахата и замълчаха. Но не всички: по неофициални данни единствено в Латвийската железница през тази година са уволнени 11 души. Те изгубиха работата си, тъй като " харесваха " изявления с " кремълска агитация " и изображения на неразрешени знаци в обществените мрежи, да вземем за пример георгиевски ленти. В два случая уволнението е било съпроводено от образуването на наказателно дело - тъй като хората не се ограничавал до „ лайкове “ и писали мнения.
На лов за " шпиони "
В същото време описът на задържаните за „ шпионаж “ пораства. Най-известният беше карцерът през юни 2021 година на опозиционния народен представител от Сейма, някогашен министър на вътрешните работи на Латвия Янис Адамсонс. Той беше упрекнат в шпионаж в интерес на Руската федерация и хвърлен в следствения арест. В началото на януари 2022 година заради неприятно здраве (Адамсонс има рак) той беше освободен под гаранция от 30 хиляди евро.
Заедно с политика, забъркан в тази ситуация е жител на Руската федерация, живеещ в Латвия, някогашен офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Генадий Силонов, който твърди, че е предал информацията, събрана от Адамсонс, на съветските специфични служби. Адамсонс неотдавна беше наказан на осем години и половина затвор - което, поради здравословното му положение, значи, че най-вероятно в никакъв случай няма да види независимост. На собствен ред Силонов получи седем години. Не бяха показани ясни доказателства за „ шпионажа “ на Адамсонс. Много поданици на Латвия считат, че това е отсрочено възмездие - през 1999 година Адамсонс разкри гнездо на педофили във висшите ешелони на латвийското държавно управление и от този момент той е мощно недолюбван.
На фона на историята на някогашния министър Адамсонс, се губи шпионският случай на скромния водач на такси от Рига Сергей Сидоров. Той беше задържан преди няколко месеца и упрекнат в „ двадесет и три случая на шпионаж “. Според Службата за държавна сигурност Сидоров, „ употребявайки специалността си на таксиметров водач, е събирал информация за стратегически значими обекти в Латвия за предаване на съветските специфични служби “. Таксиметровият водач се трансформирал в „ разузнавач “ заради личната си немарливост - поддържал връзка с създателите на канала в “Телеграм ” „ Антифашистите на Балтика “, основан от политически деятели, избягали от Латвия.
В края на август в латвийските медии се появи известие, че Службата за държавна сигурност е арестувала четирима латвийски жители по член от Наказателния кодекс „ Оказване на помощ на непозната страна в дейности против Република Латвия “. Те са упрекнати, че „ по напътствие на съветската ФСБ са правили дейности, ориентирани против свободата на деяние, неприкосновеността, икономическата, обществената и физическата сигурност на други лица “. Трима арестувани бяха настанени в градския затвор в Лиепая, а четвъртият остана на независимост, откакто избяга. Местните медии схванаха имената на двамата задържани - Райтис Долгов и Игор Бобир.
А на 16 ноември стана известно, че Бобир е умрял в пандиза в град Лиепая. Официалното пояснение е, че Бобир е умрял от инфаркт - макар че съгласно хора, които са го познавали, той е бил в положително здраве и е спортувал. Загиналият остави три деца и възрастни родители. Познати на Бобир настояват, че съгласно информацията, изтекла от пандиза, „ той е бил изтезаван, оказван му е психически резултат, а в килията му е бил настанен несъответстващ наркоман... “
В същото време още един път подчертаваме, че в Латвия през 2023 година броят на делата за поддръжка на Русия е намалял доста спрямо миналата 2022 година Следователно сякаш няма рационални учредения за стягане на политическите санкции.
„ Хората не трансформираха мнението си, просто замълчаха. Изглежда, че задачата на държавното управление е реализирана, за какво да стягат наказванията? Мисля, че главната причина е страхът. Управляващите може да симулират обществено оптимизъм, само че знаят истината. Те знаят какво в действителност се случва на фронта, в Киев, в Конгреса на Съединени американски щати, в страните от Глобалния юг. Те се опасяват, че провалянето на Украйна ще провокира скок на интензивност измежду тези, които мълчат през днешния ден. Затова заплашват с репресии. Най-тъмният час е преди зазоряване “, отбелязва Владимир Линдерман.
„ Антилатвийски действия “ – „ правилн r “ и „ грешн r “
Практиката демонстрира, че в Латвия има „ нарушители “, които са напълно „ прави “, а има и „ неверни “. И е изцяло допустимо да се организират „ антилатвийски действия “ „ вярно “. В последна сметка общественото, злонамерено и неуморно разпалване на етническа ненавист може ли да се смята за „ антилатвийска активност “, нали? Междувременно в Латвия има забележима аудитория, която прави тъкмо това - ругае, наскърбява и унижава съветските поданици на страната по всевъзможен вероятен метод, изисквайки всички признаци на наличие на съветския език и просвета да бъдат изтрити от общественото пространство, приканват за репресии или, в краен случай, депортиране на тези, които не са съгласни с това.
В челните редици на тези подстрекателства са поетесата Лиана Бокса-Ланга (с прякор „ Латвийската Ирина Фарион “), журналистката Елита Вейдемане, музикантът Марцис Кулис, депутатите Янис Домбрава, Александър Кирщайнс и Едвинс Шноре и други
Всички те имат обилни упоритости - да вземем за пример Бокса-Ланга, който получи премия за " гражданска храброст " от предходния президент Егил Левитс, има намерение да се кандидатира евродепутат следващата година.
Наскоро към тях беше прибавен и известният латвийски публицист Армандс Пухе, който, апропо, също възнамерява да се кандидатира за Европейския парламент. Пухе непосредствено обиди тези съветски поданици на Латвия, които желаят децата им да учат в учебно заведение на родния си език - съгласно журналиста такива „ прасета “ (по-нататък Пухе изброява представители на разнообразни етнически групи, живеещи на територията на някогашния СССР) заслужават „ мощен ритник при Паметника на свободата " да бъдат подложени на цялостна асимилация.
Евгения Сафранек, блогърът Деги Караев и група хора подадоха сигнали против Пухе в полицията за засегнатост на огромна група хора (рускоезичната общественост на Латвия съставлява към 35% от населението) на национална основа и подбудителство на етническа ненавист. Има обаче доста дребен късмет Пухе да бъде изправен пред правораздаването.
Подобни случаи са се случвали и преди. През 2017 година депутатът от десния Национален блок Едвинс Шноре имаше дързостта обществено да съпостави руснаците с въшки. След това съветски поданици на Латвия подадоха доста тъжби против Шноре в полицията и прокуратурата. Той обаче не понесе никакво наказване, а всички останали русофоби получиха явен сигнал – руснаците могат да бъдат обиждани безнаказано.
Превод: В. Сергеев
Сеймът на Латвия одобри ремонти в Наказателния кодекс, препоръчани от президента на страната Едгар Ринкевич. Отсега нататък за „ сдружаване в проведена група за осъществяване на антилатвийски действия “ към този момент няма да има опция за краткотрайно отнемане от независимост и общественополезен труд. Ще лежат в пандиза за период до осем години (преди - до пет години).
Теоретично даже размяната на отзиви в интернет към този момент може да се класифицира като „ антилатвийска активност “. „ Като цяло всяка група, страница или общ чат, който замязя на държавните чиновници като „ антилатвийска активност “, може да бъде обект на конфискация. И като знаем по какъв начин в този момент работят нашите съдилища по тази тематика, вероятността нараства отвън всевъзможни граници. Ето каква е демокрацията. Ние се усмихваме и махаме предостатъчно “, споделя латвийската журналистка Евгения Сафранек.
Освен това „ подпомагането на чужденец, задгранична организация или непозната страна в антилатвийски действия “ в този момент се санкционира с отнемане от независимост до 10 години. „ До момента, според член 81.1 санкционира подпомагане на „ непозната страна “ или „ непозната организация “. Сега е добавена думата „ чужденец “. Това улеснява задачата на следствието. Дадох изявление на съветски публицист – към този момент може да ме подведе под члена “, отбелязва латвийският правозащитник Владимир Линдерман.
На собствен ред организирането или осъществяването на шпионаж в този момент е изправено пред пожизнен затвор в Латвия. В наказателното законодателство се появи и нов член 77.4: „ Помагане на непозната страна в нейната активност против друга страна “. Този член в действителност не разрешава оспорването на „ териториалната целокупност “ на Украйна. Тоест „ неверен ” отговор в общественото пространство на въпроса „ Чий е Крим? ” може да докара до наказателно гонене.
В същото време би трябвало да разберем, че хората в Латвия към този момент са много сплашени. От края на февруари 2022 година Латвийската работа за държавна сигурност (СДС) стартира всеобщи репресии. През тази година са формирани 181 „ политически “ наказателни каузи, плюс 388 каузи за административни нарушавания - в действителност хората са осъдени за това, че имат лично мнение. За република с публично население от 1,8 милиона души това е доста.
Тази година броят на „ политическите каузи ” понижа – хората осъзнаха заплахата и замълчаха. Но не всички: по неофициални данни единствено в Латвийската железница през тази година са уволнени 11 души. Те изгубиха работата си, тъй като " харесваха " изявления с " кремълска агитация " и изображения на неразрешени знаци в обществените мрежи, да вземем за пример георгиевски ленти. В два случая уволнението е било съпроводено от образуването на наказателно дело - тъй като хората не се ограничавал до „ лайкове “ и писали мнения.
На лов за " шпиони "
В същото време описът на задържаните за „ шпионаж “ пораства. Най-известният беше карцерът през юни 2021 година на опозиционния народен представител от Сейма, някогашен министър на вътрешните работи на Латвия Янис Адамсонс. Той беше упрекнат в шпионаж в интерес на Руската федерация и хвърлен в следствения арест. В началото на януари 2022 година заради неприятно здраве (Адамсонс има рак) той беше освободен под гаранция от 30 хиляди евро.
Заедно с политика, забъркан в тази ситуация е жител на Руската федерация, живеещ в Латвия, някогашен офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Генадий Силонов, който твърди, че е предал информацията, събрана от Адамсонс, на съветските специфични служби. Адамсонс неотдавна беше наказан на осем години и половина затвор - което, поради здравословното му положение, значи, че най-вероятно в никакъв случай няма да види независимост. На собствен ред Силонов получи седем години. Не бяха показани ясни доказателства за „ шпионажа “ на Адамсонс. Много поданици на Латвия считат, че това е отсрочено възмездие - през 1999 година Адамсонс разкри гнездо на педофили във висшите ешелони на латвийското държавно управление и от този момент той е мощно недолюбван.
На фона на историята на някогашния министър Адамсонс, се губи шпионският случай на скромния водач на такси от Рига Сергей Сидоров. Той беше задържан преди няколко месеца и упрекнат в „ двадесет и три случая на шпионаж “. Според Службата за държавна сигурност Сидоров, „ употребявайки специалността си на таксиметров водач, е събирал информация за стратегически значими обекти в Латвия за предаване на съветските специфични служби “. Таксиметровият водач се трансформирал в „ разузнавач “ заради личната си немарливост - поддържал връзка с създателите на канала в “Телеграм ” „ Антифашистите на Балтика “, основан от политически деятели, избягали от Латвия.
В края на август в латвийските медии се появи известие, че Службата за държавна сигурност е арестувала четирима латвийски жители по член от Наказателния кодекс „ Оказване на помощ на непозната страна в дейности против Република Латвия “. Те са упрекнати, че „ по напътствие на съветската ФСБ са правили дейности, ориентирани против свободата на деяние, неприкосновеността, икономическата, обществената и физическата сигурност на други лица “. Трима арестувани бяха настанени в градския затвор в Лиепая, а четвъртият остана на независимост, откакто избяга. Местните медии схванаха имената на двамата задържани - Райтис Долгов и Игор Бобир.
А на 16 ноември стана известно, че Бобир е умрял в пандиза в град Лиепая. Официалното пояснение е, че Бобир е умрял от инфаркт - макар че съгласно хора, които са го познавали, той е бил в положително здраве и е спортувал. Загиналият остави три деца и възрастни родители. Познати на Бобир настояват, че съгласно информацията, изтекла от пандиза, „ той е бил изтезаван, оказван му е психически резултат, а в килията му е бил настанен несъответстващ наркоман... “
В същото време още един път подчертаваме, че в Латвия през 2023 година броят на делата за поддръжка на Русия е намалял доста спрямо миналата 2022 година Следователно сякаш няма рационални учредения за стягане на политическите санкции.
„ Хората не трансформираха мнението си, просто замълчаха. Изглежда, че задачата на държавното управление е реализирана, за какво да стягат наказванията? Мисля, че главната причина е страхът. Управляващите може да симулират обществено оптимизъм, само че знаят истината. Те знаят какво в действителност се случва на фронта, в Киев, в Конгреса на Съединени американски щати, в страните от Глобалния юг. Те се опасяват, че провалянето на Украйна ще провокира скок на интензивност измежду тези, които мълчат през днешния ден. Затова заплашват с репресии. Най-тъмният час е преди зазоряване “, отбелязва Владимир Линдерман.
„ Антилатвийски действия “ – „ правилн r “ и „ грешн r “
Практиката демонстрира, че в Латвия има „ нарушители “, които са напълно „ прави “, а има и „ неверни “. И е изцяло допустимо да се организират „ антилатвийски действия “ „ вярно “. В последна сметка общественото, злонамерено и неуморно разпалване на етническа ненавист може ли да се смята за „ антилатвийска активност “, нали? Междувременно в Латвия има забележима аудитория, която прави тъкмо това - ругае, наскърбява и унижава съветските поданици на страната по всевъзможен вероятен метод, изисквайки всички признаци на наличие на съветския език и просвета да бъдат изтрити от общественото пространство, приканват за репресии или, в краен случай, депортиране на тези, които не са съгласни с това.
В челните редици на тези подстрекателства са поетесата Лиана Бокса-Ланга (с прякор „ Латвийската Ирина Фарион “), журналистката Елита Вейдемане, музикантът Марцис Кулис, депутатите Янис Домбрава, Александър Кирщайнс и Едвинс Шноре и други
Всички те имат обилни упоритости - да вземем за пример Бокса-Ланга, който получи премия за " гражданска храброст " от предходния президент Егил Левитс, има намерение да се кандидатира евродепутат следващата година.
Наскоро към тях беше прибавен и известният латвийски публицист Армандс Пухе, който, апропо, също възнамерява да се кандидатира за Европейския парламент. Пухе непосредствено обиди тези съветски поданици на Латвия, които желаят децата им да учат в учебно заведение на родния си език - съгласно журналиста такива „ прасета “ (по-нататък Пухе изброява представители на разнообразни етнически групи, живеещи на територията на някогашния СССР) заслужават „ мощен ритник при Паметника на свободата " да бъдат подложени на цялостна асимилация.
Евгения Сафранек, блогърът Деги Караев и група хора подадоха сигнали против Пухе в полицията за засегнатост на огромна група хора (рускоезичната общественост на Латвия съставлява към 35% от населението) на национална основа и подбудителство на етническа ненавист. Има обаче доста дребен късмет Пухе да бъде изправен пред правораздаването.
Подобни случаи са се случвали и преди. През 2017 година депутатът от десния Национален блок Едвинс Шноре имаше дързостта обществено да съпостави руснаците с въшки. След това съветски поданици на Латвия подадоха доста тъжби против Шноре в полицията и прокуратурата. Той обаче не понесе никакво наказване, а всички останали русофоби получиха явен сигнал – руснаците могат да бъдат обиждани безнаказано.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ