Ордолиберализмът - възможен път след пандемията
Ларс П. Фелд , учител по стопанска система в университета във Фрайбург и шеф на института " Валтер Ойкен " ; Петер Юнген , почетен ръководител на Европейската мрежа на бизнес ангелите и Лудгер Шукнехт , зам. общоприет секретар на ОИСРв публикация за Project Syndicate
Ковид-19 ускори дебатите за бъдещето на капитализма и коя икономическа рамка ще е най-подходяща за посрещане на дълготрайните провокации, подбудени от пандемията. Още повече че в целия развъртян свят темповете на стопански напредък се забавят от десетилетия. Как би трябвало да се понижи разликата сред действителния и нужния напредък? Трябва ли развитите стопански системи да продължат да се концентрират върху кейнсианското ръководство на търсенето, като по този метод рискуват натрупването на от ден на ден задължения? Или би трябвало да преминем към по-дългосрочен метод, учреден на правила, който закрепва упованията и построява доверие, въпреки и за сметка на известна дискреция?
По време на пандемията консенсусът е, че държавните управления би трябвало да се намесят, с цел да усилят съвкупното търсене посредством тласъци за фискална и парична политика. Но до момента в който решителната реакция на рецесията беше нужна за попречване на серпантина на икономическата гибел предходната пролет, малко внимание беше отделено на клопките на ръководството на търсенето - от последствията от солидния държавен недостиг до капацитета за възобновяване на инфлацията, изгубеното доверие в бизнеса и бъдещата данъчна политика.
В същото време политиките, учредени на правила, от ден на ден отпадат. Силна вълна се изправя против всяка мярка, която може да попречи на свободните парични и фискални опити, на които сме очевидци. Структури като Пакта за непоклатимост и напредък на Европейски Съюз, който ограничи държавния фискален недостиг и дълг надлежно на 3% и 60% от Брутният вътрешен продукт, в този момент се афишират за " зли пуритани ". Освен това акцентът само върху ръководството на търсенето отклони политиците от обстоятелството, че днешните провокации са структурни, а освен резултат от пандемията. Притесненията от възходящия държавен интервенционизъм съответстваха с понижените общи вложения. И доста икономисти не престават да изискват още повече държавна интервенция, като подценяват въпроса какво експанзивната парична и фискална политика ще значи за растежа в дълготраен проект.
Твърде доста икономисти не престават да възприемат разпоредбите и границите единствено като насоки. Раждането на Wirtschaftswunder - немското икономическо знамение
Съществените характерности на наложения след Втората международна война модел на обществената пазарна стопанска система в Германия съдържат уроци и за нашето време. На първо място би трябвало да се означи, че тя не е обвързана с условия. По-скоро е набор от универсални правила и правила за ръководство на отворена стопанска система. Въпреки че се застъпва за мощна страна, тя споделя визията на Адам Смит, че вярната роля на държавното управление е да дава съществени публични богатства и услуги, да дефинира разпоредбите на играта и по-късно да служи като рефер. " Социалният " детайл на обществената пазарна стопанска система не се отнася до държавна благосъстоятелност или държавна тенденция, както при социализма. Отнася се до стопанска система, учредена на правила, в която обществените ползи се регистрират вярно.
Икономистите Валтер Ойкен и Франц Бьом бяха главните настоящи лица на модела, който беше мощно повлиян от австрийския икономист Фридрих декор Хайек (тогава в заточение в Лондон). Хенри Саймънс и Франк Найт от Чикагския университет също въодушевиха " ордолибералното " мислене, залегнало в основата на метода. Истинското му " раждане " обаче е във Фрайбургската икономическа школа още през 1936 година - с публикуването на " Ордоманифеста ", който отхвърля колективистичните хрумвания в пагубните петгодишни проекти на Сталин и все по-интервенционистката и клиентелистка икономическа политика на нацистите. Приемайки гледната точка на юристите, манифестът разшири тезата на Хайек за " икономическа конституция ", включваща специфични закони за несъстоятелността, труда, недвижимите парцели и други значими области - всички за да обезпечат функционираща, конкурентна и основаваща се на пазара система.
Капитал - брой 13
При настъпването на мира стопанската система на Германия беше изпълнена с черни пазари и необятно публикуван надзор от голяма администрация, включваща освен останките от остарялата немска страна, само че и военната администрация на окупационните сили (САЩ, Обединеното кралство и Франция). Лудвиг Ерхард, министър на стопанската система, изиска да приложи " Ордоманифеста " на процедура. А Алфред Мюлер-Армак, върховен чиновник при Ерхард, вкара термина " обществена пазарна стопанска система " през 1947 година, с цел да служи като обществен израз на " ордолиберализма ".
Неконкурентното, ръководено от властта държание е опасност за всеки пазарен ред.
С либерализиране на пазарите и усилване на конкуренцията Ерхард и държавното управление на Конрад Аденауер скъсаха с дългогодишната традиция на Германия на монополи, картели и държавна интервенция. Потреблението и производството бързо се изравниха, вложенията и нововъведенията стартираха. Роди се следвоенното икономическо знамение (Wirtschaftswunder). Като отприщиха пазара, с цел да съживят умираща стопанска система, немските политици следваха курс, който може да наподобява явен през днешния ден, само че сигурно не и по това време.
Икономически модел за отворени общества и свободни жители
С течение на времето, постигайки непрекъснато мощен напредък, обществената пазарна стопанска система ставаше все по-популярна и продължава да служи като водеща икономическа философия на страната. Концептуално тя има добродетелта да бъде пряма и интуитивна към елементарните жители. Признавайки, че актуалните стопански системи са прекомерно комплицирани, с цел да бъдат планувани или проектирани, ордолиберализмът се лимитира до ръководство на разпоредбите на играта, което от своя страна разрешава на хората да дефинират личните си упования и да работят по съответния метод. За да бъдат ефикасни обаче, всички правила и политики би трябвало да " съответстват ". Добрите правила основават положителни игри - както в спорта, по този начин и в стопанската система.
Ковид-19 ускори дебатите за бъдещето на капитализма и коя икономическа рамка ще е най-подходяща за посрещане на дълготрайните провокации, подбудени от пандемията. Още повече че в целия развъртян свят темповете на стопански напредък се забавят от десетилетия. Как би трябвало да се понижи разликата сред действителния и нужния напредък? Трябва ли развитите стопански системи да продължат да се концентрират върху кейнсианското ръководство на търсенето, като по този метод рискуват натрупването на от ден на ден задължения? Или би трябвало да преминем към по-дългосрочен метод, учреден на правила, който закрепва упованията и построява доверие, въпреки и за сметка на известна дискреция?
По време на пандемията консенсусът е, че държавните управления би трябвало да се намесят, с цел да усилят съвкупното търсене посредством тласъци за фискална и парична политика. Но до момента в който решителната реакция на рецесията беше нужна за попречване на серпантина на икономическата гибел предходната пролет, малко внимание беше отделено на клопките на ръководството на търсенето - от последствията от солидния държавен недостиг до капацитета за възобновяване на инфлацията, изгубеното доверие в бизнеса и бъдещата данъчна политика.
В същото време политиките, учредени на правила, от ден на ден отпадат. Силна вълна се изправя против всяка мярка, която може да попречи на свободните парични и фискални опити, на които сме очевидци. Структури като Пакта за непоклатимост и напредък на Европейски Съюз, който ограничи държавния фискален недостиг и дълг надлежно на 3% и 60% от Брутният вътрешен продукт, в този момент се афишират за " зли пуритани ". Освен това акцентът само върху ръководството на търсенето отклони политиците от обстоятелството, че днешните провокации са структурни, а освен резултат от пандемията. Притесненията от възходящия държавен интервенционизъм съответстваха с понижените общи вложения. И доста икономисти не престават да изискват още повече държавна интервенция, като подценяват въпроса какво експанзивната парична и фискална политика ще значи за растежа в дълготраен проект.
Твърде доста икономисти не престават да възприемат разпоредбите и границите единствено като насоки. Раждането на Wirtschaftswunder - немското икономическо знамение
Съществените характерности на наложения след Втората международна война модел на обществената пазарна стопанска система в Германия съдържат уроци и за нашето време. На първо място би трябвало да се означи, че тя не е обвързана с условия. По-скоро е набор от универсални правила и правила за ръководство на отворена стопанска система. Въпреки че се застъпва за мощна страна, тя споделя визията на Адам Смит, че вярната роля на държавното управление е да дава съществени публични богатства и услуги, да дефинира разпоредбите на играта и по-късно да служи като рефер. " Социалният " детайл на обществената пазарна стопанска система не се отнася до държавна благосъстоятелност или държавна тенденция, както при социализма. Отнася се до стопанска система, учредена на правила, в която обществените ползи се регистрират вярно.
Икономистите Валтер Ойкен и Франц Бьом бяха главните настоящи лица на модела, който беше мощно повлиян от австрийския икономист Фридрих декор Хайек (тогава в заточение в Лондон). Хенри Саймънс и Франк Найт от Чикагския университет също въодушевиха " ордолибералното " мислене, залегнало в основата на метода. Истинското му " раждане " обаче е във Фрайбургската икономическа школа още през 1936 година - с публикуването на " Ордоманифеста ", който отхвърля колективистичните хрумвания в пагубните петгодишни проекти на Сталин и все по-интервенционистката и клиентелистка икономическа политика на нацистите. Приемайки гледната точка на юристите, манифестът разшири тезата на Хайек за " икономическа конституция ", включваща специфични закони за несъстоятелността, труда, недвижимите парцели и други значими области - всички за да обезпечат функционираща, конкурентна и основаваща се на пазара система.
Капитал - брой 13
При настъпването на мира стопанската система на Германия беше изпълнена с черни пазари и необятно публикуван надзор от голяма администрация, включваща освен останките от остарялата немска страна, само че и военната администрация на окупационните сили (САЩ, Обединеното кралство и Франция). Лудвиг Ерхард, министър на стопанската система, изиска да приложи " Ордоманифеста " на процедура. А Алфред Мюлер-Армак, върховен чиновник при Ерхард, вкара термина " обществена пазарна стопанска система " през 1947 година, с цел да служи като обществен израз на " ордолиберализма ".
Неконкурентното, ръководено от властта държание е опасност за всеки пазарен ред.
С либерализиране на пазарите и усилване на конкуренцията Ерхард и държавното управление на Конрад Аденауер скъсаха с дългогодишната традиция на Германия на монополи, картели и държавна интервенция. Потреблението и производството бързо се изравниха, вложенията и нововъведенията стартираха. Роди се следвоенното икономическо знамение (Wirtschaftswunder). Като отприщиха пазара, с цел да съживят умираща стопанска система, немските политици следваха курс, който може да наподобява явен през днешния ден, само че сигурно не и по това време.
Икономически модел за отворени общества и свободни жители
С течение на времето, постигайки непрекъснато мощен напредък, обществената пазарна стопанска система ставаше все по-популярна и продължава да служи като водеща икономическа философия на страната. Концептуално тя има добродетелта да бъде пряма и интуитивна към елементарните жители. Признавайки, че актуалните стопански системи са прекомерно комплицирани, с цел да бъдат планувани или проектирани, ордолиберализмът се лимитира до ръководство на разпоредбите на играта, което от своя страна разрешава на хората да дефинират личните си упования и да работят по съответния метод. За да бъдат ефикасни обаче, всички правила и политики би трябвало да " съответстват ". Добрите правила основават положителни игри - както в спорта, по този начин и в стопанската система.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ